„Остава“ – какво остана след 25 години

Когато бях тинейджър си мислех, че харесвам група „Остава“, защото музиката им кореспондираше с всички онези чувства и мисли, които минават през обърканото детско съзнание, изправено пред инициацията – от драмата за дреболии до въпросите за екзистенциалното място на индивида в света. Сега, години по-късно, разбирам, че порастването не дава отговорите и сигурността, на които се надявах. Оказа се, че музиката на „Остава“ остана убежище, защото всички сме едни „мънички човечета“, търсещи „смисъл зад декора“, които рано или късно започват да се страхуват от „сивия понеделник“ и този „моно“ свят, затова искат да вярват, че любовта е сладка като „шоколад“ и безкрайна като „океан“.

Берлин е четвъртата и предпоследна спирка на група „Остава“ , която е на турне от 30.11 до 04.12 заедно с бандите “JEREMY?”  и “Dead man’s hat”, организирано от GIBELIN AGENCY. На турнето музикантите представят новия си албум “Океан” и отбелязват един специален повод – от 25 години са на сцена. 

Зад сцената чакам вокалиста Свилен. От всичките интервюта, които съм чела през годините, съм останала с впечатлението, че съвсем скоро ще се срещна с един егоцентричен бунтар. Той идва и поздравява с широка, сърдечна усмивка – същата като тази на детето му в клипа към “Океан”. С дънки и риза е, а на ръката му може да се види годежна халка. Не, че не си е още “хулиган”, но бунтарството в поведението се е смекчило. „Остава“ са пораснали.

Какви са първите впечатления от концерта в Берлин?

С: Ние много обичаме Берлин, това е четвъртият ни концерт тук. Голям кеф!

Значи от „Лондон, Париж, Берлин“ – „Берлин“ ли е любимият Ви град?

С: На „Остава“ Берлин е любимият град, да. Свирили сме доста пъти в Германия. Обичаме да свирим тук, защото местата са много добре пригодени за рок концерти. Има много готини студенти, най-вече българи, които идват да ни гледат.

„Остава“ са вече 25 години на сцена. Как изглеждаше групата през 1991?

С: Аз не съм в „Остава“ от началото. Той, Жоро, китаристът ни и басистът ни са от началото, ноо… да, аматьори. Добре, че бях аз да ги направя професионалисти /смее се/. Нее, просто са били малки момчета, които се пробват да измислят песни. Пет-шест години по-късно се запознахме и започнахме да правим музика заедно. Активният период на „Остава“ е от 16-17 години. Оттогава имаме албуми.

А какво се промени? Какво научихте за себе си, благодарение на „Остава“?

С: Че много обичаме да правим музика заедно, че обичаме музиката като изкуство, че някои думи и мелодии може да те накарат да се чувстваш страхотно или да се замислиш за живота.

Как се промени „Остава“ освен чисто професионално?

С: Надявам се към по-добро! Това, че сме вече с двадесетина години по-големи, ни научи да правим по-добри парчета. Всеки вече има семейство, гледа на живота по друг начин, по-философски. Това да имаш семейство и да правиш музика е едно от най-благословените неща на света!

Какво се промени в публиката през годините?

С: От две-три години имаме ново поколение публика – освен другите фенове, които са от преди. Те харесват последния албум „Океан“ както и последните ни хитове като „Океан“, „Внимание“, „Бесен“. Публиката ни се обновява и сме много щастливи. Имаше някаква дупка от пет-шест години, в която имаше някакво по-„чалга“ поколение и по-малко хора харесваха съвременен рокендрол, да го наречем. Сега е по-добре. Хората, които живеят в чужбина и които учат в България, са много по-отворени към света.

Имало ли е моменти, в които ви се е искало да оставите „Остава“?

С: Имало е, да. Много често. Сега също не ни е много лесно, въпреки че сме на турне. Българите не са хора, които подкрепят своите артисти. Българите сме индивидуалисти. На хората, които ни превъзхождат с нещо, дали това е изкуство, или спорт, или друго нещо, казваме да се спасяват. Всеки гледа за себе си и много често ми се иска да си кажем: „Довиждане, ще си свиря вкъщи на детето само“, но музиката е голям наркотик. Това, дали си успешен или неуспешен… Просто нон-стоп искаш да измисляш нещо, което да е все по-хубаво и по-хубаво, но хубавите песни не излизат толкова често, колкото ни се иска. Всичко е Божа работа. Това, че имаме няколко зверски хита като „Шоколад“, сега напоследък и „Внимание“ … Божа работа! То идва от някъде, ние сме просто проводник.

Какво продължава да ви вдъхновява през годините?

С: Ние слушаме много световна музика и следим начина на изразяване на музикантите. Тенденциите се сменят постоянно. Някои неща стават модерни, някои вече не са. Искаме да звучим съвременно като изразни средства. Иначе винаги красивата мелодия е най-популярна, а хубавият текст е най-харесван. Винаги се стремя да правя така, че мелодията за парчето да е подплатена с текст, който да е адекватен и да кара хората да се замислят.

Като заговорихме за световна музика, през годините продължават да ви сравняват с „Пласибо“ . Харесвате ли тази група?

С: Харесваме я, да. Иначе ни сравняваха с първия албум, вече никой за нищо не ни сравнява. Журналистите в България са толкова зле вече, че нищо не ги интересува. Алтернативната музика е много разнообразна и се повлиява от всякакви групи. Аз съм много щастлив, че сме повлияни от всякакви световни групи, но за да ми каже някой, че приличаме на нещо, то той трябва да е много а-музикален  и да не може да различи „хармония“ от „хармоника“.

Коя е любимата ви песен, въпреки че я изпълнявате още и още, и коя песен не искате да изпълнявате повече?

Музикант от „JEREMY?“ тананика „Океан“.

С: Ето, човекът си пее!

Някой извиква немската дума „Spezialität /специалитет/.

С: Искам да напиша песен, която да се казва „Spezialität”! Това ще е песента, с която ще превзема Федерална Република Германия… Иначе всички песни си обичаме. Не знаеш какво е да измисляш песни! Ако си бил на 15 и си измислил някаква много тъпа песен, може да се срамуваш от нея, но аз не съм бил на 15, като съм почнал да свиря в “Остава” . От първата песен до последната си ги обичам.

Какво искате да остане у всеки един слушател на група “Оставa”?

С: Много неща искам да останат! Искам да свирим все повече в чужбина, да имаме парчета, които се харесват в чужбина, но това си е мой проблем /смее се/. Не знам к’во, нищо не искам. Животът си върви, ние правим песни. Някои стават известни, някои – не. От момента, в който направиш песен и я пуснеш в албум или по радиостанциите, тя си има вече свой живот. Няма никакво значение какво мисля аз. Животът на песните се отделя от нашия.

А какво ще ви остане от днешния концерт в Берлин?

С: Ооо, страхотен концерт – най-хубавият ни за цялото турне досега! Утре имаме концерт в Мюнхен. Надяваме се да е поне на половина толкова хубав! Да сме живи и здрави! Има много талантливи хора, които пътуват с нас – цял карнавал сме.

Един последен въпрос, който винаги съм искала да задам на вашата група – обичате ли шоколад?

С: Вече да /смее се/… Вече да!

Снимки: Магдалена Илиева

Берлин, 2016

Карина Николова

е на 24 и изучава магистърска степен по “Медии и политическа комуникация” в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to