Event Category: Театър

На 30 ноември от 18:00ч в Театър Азарян, ще отпразнуваме 1 година ЖИВОТЪТ Е СЪН. На 17 ноември 2018 в „Нощ на театрите“ се състоя нашата премиера в Центъра за култура и дебат „Червената къща“, чиято съдба се решава в момента – дали ще съществува и как…
Очаквайте нови дати за сезон 2019/2020!

„ЖИВОТЪТ Е СЪН“ – антиутопична хорър приказка по едноименната пиеса на Педро Калдерон де ла Барка

по превода на Стоян Бакърджиев
Адаптация и режисура: Дина Маркова
Визуална среда и костюми: Боян Арсов
Хореография и пластика: Боян Арсов
Участват: Боян Арсов, Вяра Коларова, Константин Икономов, Ралица Петрова, Румен Михайлов, Венцислав Сариев, Калоян Катинчаров, Ирина Първанова – арфа

НАГРАДИ ИКАР 2019
* ДЕБЮТ
Дина Маркова за режисурата на ~.~Животът е сън~.~ по Педро Калдерон де ла Барка, Театър „ЗОНГ”
* ГЛАВНА МЪЖКА РОЛЯ
Боян Арсов за ролята на Сехизмундо в ~.~Животът е сън~.~ по Педро Калдерон де ла Барка, Театър „ЗОНГ”

Планетата земя. Европа. Полша. Годината – без значение. Едно изоставено дете сънува, че е принц. Един принц сънува, че е изоставено дете.
„Какво животът е? Бълнуване и блян. Какво животът е? Илюзия, забрава. Измамна сянка. Тъжна слава. Напразно са богатства, почести, монетен звън. Защото целият живот е сън. А сънищата – сънища остават.“

„Животът е сън“ е мрачна приказка, която противопоставя безгрижието на детските игри на политическите игри и манипулации. В една мутирала, радиоактивна реалност се ражда едно същество и бива изоставено само – но какво е то – затворник, принц? Кое превръща човека в чудовище, как мутира човешкото в човека? Ако зрелостта в един свят на чудовища се манифестира в това да се превърнеш в чудовище, тогава какво бъдеще си отглеждаме? Какъв е светът, който сънуваме, какъв е сънят, който живеем?

Асен Блатечки и Койна Русева се впускат в огромно предизвикателство, а именно да си партнират в „Чайка“ на Чехов. Под режисурата на проф. Иван Добчев спектакълът ще бъде представен на 27 ноември от 19:00 ч. на сцената на театър „Азарян” в НДК.
След трийсетгодишна пауза режисьорът проф. Добчев се връща към пиесата „Чайка“ на Чехов. Той прави нов прочит на творбата в пазарджишкия театър със свои студенти и с актьорите Асен Блатечки и Койна Русева.
„Това е една от най-великите пиеси. Доста време се подготвяхме, близо 3-4 месеца. Радвам се, че навсякъде има интерес към нас – и в големите, и в малките градове. Единственият проблем е дали сцените могат да поемат представлението„, обяснява Блатечки.
Спектакълът е мащабна продукция, която представя „Чайка“ на Чехов, съизмеримо с мерките на високото изкуство и иска да „тегли зрителя към нещо по-голямо, по-смислено, към по-висока цел”, както заявява режисьора проф. Добчев.

Популярно телевизионно шоу, в което често гостуват световни лидери. Президентските избори предстоят. Джон Ел Иванов, амбициозен астрофизик е основният претендент. Срещу него е Денеш Наги, водещият на предаването, чийто пиперлив език не се страхува от нищо. Изненадващо разкритие ще бъде направено в ефир.

ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ е интерактивна лекция, която с чувство за хумор ни запознава с последните научни теории за произхода на Слънчевата система и на живота. По находчив и достъпен начин тя ще ни въведе в космическата наука и ще постави важни въпроси за непосредственото бъдеще на човечеството.
Подходящо за деца 12+

Екипът зад проекта – Андреа Брунело, режисьор и сценарист от Jet Propulsion Theatre – Италия, д-р Владимир Божилов от Катедра „Астрономия“ към СУ и Димитър Узунов, режисьор, сценарист и актьор от Famille Mundi – Париж и Арте Урбана Колектив – София, забъркват цветен коктейл от наука, театър и пърформанс.

Мюзикълът „Мене ме, мамо, змей люби“ е мистерия. Мистерия, каквато е всяка жертва в името на любовта! Героинята ни, Цена, жадува любов, свободна от удобното „Трябва“ и огряна от бляна на моминското „Желая“.
Любовта „като болест поболява, като биле изцелява“. Подобно на Икар, полетял с восъчни криле към слънцето, Цена поема път към свободата на възможната невъзможна любов.
Поезията в текста на Иглика Пеева по вълшебната митологична драма „Змейова сватба“ на П. Ю. Тодоров следва мелодичността на най-прекрасните образци на българската народна музика. Обработени от маестро Левон Манукян, тези музикални бисери са нанизани в блестяща скъпоценна огърлица.
Песен, танц, слово, обреди и битки са огънят и магията на мюзикъла. Dramma per Musica – така са наричали ранните опери на Барока, които са потресавали зрителите с митологични сюжети и съвършенство на музиката. Такъв е и жанрът на нашия спектакъл, чиято аудитория може да бъде от 1 до 111+ години.
„Мене ме, мамо, змей люби“ идва да докаже, че животът ни има смисъл само ако го употребяваме, за да сбъднем мечтите си.
Зрители и участници! Всичко се крие в съзнанието Ви.
Вие се превръщате в това, за което мислите!

Проф. д-р Александър Илиев – режисьор на спектакъла

Режисьор: Ованес Торосян
Драматургия: Йоанна Елми, Катерина Стоянова
Сценография: Руди Нинов
Музика: Себастиян Цолов
Костюми: Констанца Гецова
Продуцент: Ина Кънчева
Изпълнителен продуцент: Елица Христова

Участват: Ованес Торосян, Антъни Пенев, Надя Керанова, Емона Илиева, Катерина Стоянова, Констанца Гецова, Стефани Кръстева, Себастиян Цолов, Стефани Ханджийска

Под менторските съвети на Недко Солаков, Георги Господинов, Красимира Стоянова, Галина Борисова и Явор Гърдев

„Древният мит за невъзможната среща между загледания в собствения си образ Нарцис и заслушаната в собствения си глас Ехо проявява симптомите на една от най-тежките социални болести на съвременността – отчуждението. То неумолимо ни спохожда, когато поставим себе си в центъра на собствения си свят. Попаднем ли в изкусителния резонанс на собствените си вибрации, пътят към другия неумолимо се затваря и оставаме в плен на отражението си. Съзерцаваме това отражение по екраните на мобилните си устройства, опиваме се от неустоимостта му в очите на предполагаемите други, докато реалните други постепенно изчезват, стопяват се в маранята на все по-избледняващата реалност. Колкото и да ги викаме после, чуваме само отгласа на собствения си глас. Загледани и заслушани в себе си, отваряме портите на бездънната и безутешна самота.“

Явор Гърдев

Краят на една ера…

Последно представление…

Последният шанс да ги видите заедно на една сцена!

ХаХаХа ИмПро Театър е първата трупа за импровизационен театър и през ноември празнуваме 10 години на сцена. Ще празнуваме и друго… Последното шоу на сцена! Последното шоу в този състав…

След 10 години на активни дейности, иновации, щуротии, мечти, забавления, промени, заминаване, оставане и какво ли още не слагаме ФИНАЛ на всичко до сега! Край. И многоточие… Предстои ни ново начало.
Затова правим голямоТо Шоу, най-голямото ни представление от участници-импровизатори до сега, на сцената на Театър Азарян. Или поне последното. Или поне… единственото, което може да е.
Ако си следил преживелиците ни за тези 10 години, ще разбереш, че това Шоу евентуално ще бъде най-неповторимото и уникално до сега. Ако не си, то евентуално ще е най-якото шоу, което си гледал, ще гледаш или ще мечтаеш да гледаш. Ще можеш да ни видиш в най-добрите/лошите ни моменти, отново ще създадем най-(не)запомнящите се ситуации! Ще се играе като за последно, защото Е ПОСЛЕДНО! За това Шоу събираме най-доброто от всичките 10 години, трибют към ХаХаХа, а именно Леонид Йовчев, Петър Мелтев, Владислав Виолинов, както и приятели с които се забавлявахме през годините (очаквайте имена скоро)

Един магически портрет започва да старее, докато младежът, нарисуван на него, запазва красотата и очарованието си. Но каква е цената на вечната младост? Заслужава ли си да спечелиш целия свят, ако погубиш душата си?

„Портретът на Дориан Грей“ е спектакъл за култа към младостта и красотата, за нарцисизма като болест на духа, за тънката линия между изкуството и живота, за хедонизма като начин на съществуване и за това какво се случва с душата, скрита зад външното съвършенство. Спектакъл – амалгама между театър и литература, съчетаващ епохата на Оскар Уайлд и космополитното живеене тук и сега, търсещ съвременния ключ към едно от най-великите произведения на литературната класика.

„Приятно ми е, Ива!“ е едно от театралните събития на годината. Комбинацията от свеж и непресъхващ смях, трогващи моменти и парченце от автентичната магия на театъра приковават за 90 минути вниманието, погледите, сълзите и усмивките в залата. Представлението е едновременно и театър, и самият живот. А Ива е искрящ, жив, автентичен талант, с който не желаете да се разделите в края на представлението.

Две награди Икар 2019 – за водеща женска роля и за драматургичен текст.

Правим ли това, което обичаме? Обичаме ли това, което правим? Какво е да си пораснал? А също и – каква е връзката между популацията на лешоядите и ежедневието на рекламния директор? А между любовен монолог и изгоряла крушка?
Това може да се случи само в Театър 199 „Валентин Стойчев“.