LIFE

Какво ще представляват библиотеките на бъдещето?

20.01.2021

Ако някой се притеснява, че в бъдеще може библиотеките да изчезнат, още от сега е добре да го успокоя, че такава вероятност не се предвижда. Библиотеките съществуват не от векове, а от хилядолетия и винаги ще си останат неизменен и жизненоважен орган за оцеляването на едно цивилизовано общество.

Друго важно нещо е, че Гугъл няма как да замени библиотеките, каквото предположение също е на дневен ред. И винаги ще бъде по престижно за дадена разработка да се използва фонда на реномирани библиотеки, отколкото непроверена статия в Уикипедия. За разлика от случайните разсъждения, които можем да намерим в Гугъл, в библиотеките би трябвало да няма непроверена специализирана литература.

Библиотеките в дигиталната ера

Разбира се, като за всяко традиционно нещо в живота ни и за храмовете на знанието се повдига въпросът как ще изглеждат в нашата все по-дигитална епоха и дали изобщо ще ги има? Дали в крайна сметка мишката няма да изяде книжката? По-вероятно е мишката да ни води към книжката. Днес вече всяка голяма библиотека съхранява не само информация и книги на хартия, но и в дигитален формат, който е достъпен и през интернет. Библиотеката е не само хале с книги, но и услуга. А вече почти няма услуга, която, ако може, да не се предлага и в онлайн вариант.

От  библиотекари също така пак ще има нужда. Просто ще им се налага все по-често да работят със специализиран софтуер, вместо да разнасят прашни и мазни папки с жълти листи. А това ще изисква и допълнителни умения и познания от тяхна страна. Но в коя ли сфера това не е необходимо?

Дигитализацията е голям шанс за библиотеките да се отворят още повече към хората. В институции като Народната библиотека (отскоро официално се нарича Национална библиотека) се съхраняват ценни исторически документи и стари книги, до които обаче няма как да имаме достъп, дори и без да ги заемаме за вкъщи. Някак си ще бъде интересно, ако можехме да занесем тефтерчето на Левски у дома.

Снимка: Maike und Björn Bröskamp; източник: Pixabay

Затова дигитализацията може да предостави за ползване безброй стари документи и книги, които иначе би било пагубно за тях физически да имаме досег до тях. Уви, особено у нас дигитализацията е сложен и дълъг процес, който ще отнеме години, ако не и десетилетия. Но поне е започнал. Преди около 5 години за една курсова работа в университета потърсих в регионалната библиотека във Варна един вестник, издаван през 30-те години на ХХ век, и библиотекарката се изненада, че се обръщам към нея, предвид че повечето му броеве вече ги има дигитализирани с безплатен онлайн достъп. Бях приятно изненадан, въпреки че качеството на копията можеше да бъде далеч по-добро.

Преосмисляне на пространството и функциалността

Но дигитализацията отдавна не е бъдещето, а си е настояще. Библиотеките от бъдещето ще продължават да съществуват като физически пространства, независимо от възможностите, от които се възползваме чрез нашите устройства. Въпросът е, че те ще бъдат далеч по-различни от традиционното, на което сме свикнали в България.

У нас библиотеките все още битуват в миналия век и са най-често едни помещения с прашни книги, наредени върху огънати рафтове, скроени или поправяни с подръчни материали. И често ми е било много неприятно, когато за дадена книга ми кажат, че не мога да я заема и трябва да си я чета на място. А мястото е мръсно, със скърцащи овехтели столове, мрачно и неприветливо. И работното време е неудобно. Но само това да е проблемът! У нас дори на Народната библиотека ѝ капе таванът, стените са олющени, в ламперията, която не е виждала нов лак от времето на Вълко Червенков, са се опирали още бабите ни и дядовците ни. А дали има влага, която съсипва книгите? Просто ще спомена, че там микроклиматът способства безпроблемното отглеждане на памук и ориз.

Трябва да бъда честен и да спомена, че в България има и добри примери за образцови библиотеки. Не е само черногледството от горния абзац. Въпреки това то се набива на очи и е некомфортно, когато и в това отношение трябва да прескачаме цял период от две-три десетилетия в развитието си, за да стигнем до бъдещето, което вече се случва близо до нас.

Вече е в ход нова концепция за библиотеките като обществено пространство за социализация. Място, в което има къде да разговаряш с някого без да шепнеш. Където вече няма само високи рафтове, а между тях тесни пространства с маси и неудобни столчета и тук-там някой компютър, който ще работи твъъъъъъъъъърде бавнооооооооо, както беше (и предполагам продължава да бъде) в библиотеката на факултета, който завърших в Софийския университет.

Библиотеките на бъдещето са просторни, с много място за всички. В тях човек разполага с пространство и условия за работа. Ако пък огладнее или ожаднее, има бюфет, кафене и т.н. Най-важното – читалните няма да са това, което са сега. Те вече няма да са мрачни пространства с дървени маси и груби скамейки. Човек може да си заеме книга както в кафе-книжарниците и седне да чете в удобно кресло или в градината на библиотеката.

Библиотеките на бъдещето не са само книгите. Те все повече ще се ориентират към това да предоставят занимания за всички възрасти. Не говоря за четене на книжки за деца от младата стажантка, наскоро завършила Библиотекарския. Става въпрос за занимания, които ще запознаят децата по интересен начин с науката. Например в библиотеката LocHal в нидерландския град Тилбург има дигитален център, в който посетителят има възможност, веднага щом научи нещо ново да го приложи на практика. Децата могат да заснемат и обработват видео, да работят с триизмерен принтер и т.н. В новата библиотека в Щутгарт например има дори звукозаписно студио. Лека-полека библиотеките ще заприличат на моловете, където семействата прекарват времето си през уикенда, защото ще има от всичко. Изживяването вече ще бъде различно и ще предразполага занимания за всеки вкус.

LocHal, Нидерландия; източник: Wikimedia / HT-boek CC BY 2.0

В библиотеките ще бъде скоро напълно нормално да се прожектират филми. Но не от обикновен проектор в сутеренни стаички с нисък таван, където, ако си на последните редове, няма да виждаш субтитрите (ако се налага да има такива). Говорим за обособен салон. Ще има места за конференции, работилници, концерти и т.н. Както и места за изложби. То и сега има изложби, но обикновено са във фоайето или из тесните коридори. Съответно няма място и за нормален коктейл или музикална програма, които артистите да предложат на посетителите. Библиотеките вече няма да бъдат просто място за съхранение на изкуство. В тях изкуството ще се създава.

България и модерните библиотеки

В България вече има пробив и в Бургас е възможно скоро да заработи нова модерна библиотека. В момента регионалната библиотека в града е пръсната в четири отделни сгради. Сега тя ще получи нов дом. Предвидено е в новата сграда да се провежда за децата куклен театър и да бъдат обучавани чрез виртуална реалност.

Новата библиотека в Бургас; източник: Община Бургас

Уви не можем да подминем факта, че новата библиотека е построена за сметка на сграда с архитектурна стойност. Новото здание се строи на мястото на бившата Немска гимназия в града – сграда, която от години пустее, построена е през 1935 г. и е представител на междувоенния архитектурен модернизъм. Тя е дело на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов, които са между българските архитекти, уловили много успешно духа на БАУХАУС течението. По ирония на съдбата през 2019-та, когато беше съборена сградата на Немското училище, в цял свят бе отбелязана 100-годишнината от основаването на БАУХАУС  школата в Германия.

Новата сграда повтаря пропорциите и обема на старата, което лично ме озадачава, защо просто не съхраниха и не реконструираха архитектурната ценност за нуждите на новата библиотека. Не е невъзможно старото да бъде трансформирано в нещо модерно, като същевременно бъде запазена автентичността му поне отвън. Нидерландската библиотека LocHal, с която по-рано дадох пример, е създадена в старо депо. Така хем е запазена индустриалния дух на Тилбург от началото на ХХ век, хем градът се е сдобил с нещо модерно.

Но в Бургас все пак ще има модерна библиотека, макар и парадоксално за сметка на културното ни наследство. Във Варна преди години бе изготвен дори по-впечатляващ проект за модерна библиотека. Подобно на регионалната библиотека в Бургас и тази в Морската столица не се побира в една сграда и спешно се нуждае от ново пространство.

Новата библиотека във Варна; източник: „Аркитектс фор урбанити”

Новият проект, дело на нидерландско архитектурно студио, предвижда всичко, от което се нуждае една модерна библиотека. Тя трябва да има освен библиотечни функции, така и зони за социални активности – изложбена зона, център за обучение и семинари, главна концертна зала с 200 места и бистро. Подобно на проекта в Бургас и този предвижда интерактивна зона за обучение на деца. Ще има и мултимедиен център. А най-впечатляващото е, че е предвидено покривът да бъде зелено пространство, което трябва да компенсира това, че част от сградата ще бъде построена на мястото на една малка градинка до общината. Тя ще бъде с гледка към морето и ще служи за лятна читалня. Освен това е предвидена система за 24-часово библиотечно обслужване, което е чудесно особено за студентите и работещите със специализирана литература.

Толкова хубаво обаче няма как да е истина. За проектът, който струва близо 40 млн. лв. на Община Варна не ѝ достигат средства. Няма конкурс за обществена поръчка за строителство, а скоро разрешителното за строеж ще изтече, като по закон то може да бъде презаверено само веднъж. Ако петгодишния срок предвиден след презаверката изтече без да бъде постигнат напредък, целият проект пропада. А ще бъде жалко за Варна да продължава да крета с нещото като библиотека, с което разполага в момента.

Иначе не сме далеч поне в Бургас на ниво идея от това да настигнем останалия свят в превръщането на библиотеките от нещо скучно, мрачно и прашно в едни светли и красиви социални пространства за знания и култура, съчетани с приятното. Но какво ще стане, ще видим в следващите години. Дано този процес не остане просто мечта или пък да се обезличи с една лоша реализация!

Главна снимка: Unsplash

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевПаметната плоча на Пламен Горанов15.03.2018

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мер от Ийсттаун“ или да оцеляваш в сенките от миналотоКино