Историческите сгради
LIFE

Реставрираните исторически сгради у нас – добрите примери

04.03.2021

Няма какво да се самозалъгваме. Историческите сгради у нас трябва да ги защитаваме не само от злонамерени инвеститори, но и от собствената си държава, която ги опазва толкова успешно, колкото и горите в Родопите. Но не бива в нас да преобладава негативното, защото относно реставрацията на архитектурни ценности имаме и добри примери.

Да, много повече са сградите с осакатен вид – неподходящи дограми, климатици, кабели, реклами, табели, топлоизолация, надстройки, крещящи цветове, нарушени обеми…Има безброй причини да ни е срам от грозотията, с която съсипваме устрема към красивото на предците ни.

Но, както вече стана ясно, в тази статия няма да нарушаваме доброто си настроение и ще се стараем да не засягаме лошите примери. Ще разгледаме добрите образци. Те са ни надеждата, че в нашето общество има хора, които вече правят първите малки крачки към по-доброто.

София – кооперацията на ъгъла на бул. Христо Ботев и ул. Пиротска

На автентичната прелест на тази сграда в София сигурно последно са се наслаждавали нашите родители и прародители. Тя от десетилетия е в окаяно състояние, но в края на 2020 г. получи отдавна очаквания от нея ремонт. Загубени орнаменти отново я окичиха, куполът към кръстовището отново блесна, солидната фасада на партерния етаж е отлично възстановена, като са премахнати всякакви тенти и рекламни надписи. Също така са премахнати и климатиците.

София – Гара Подуяне

Уви, в столицата на България някогашното представително здание на Централната гара е заменено през 70-те със сегашната не чак толкова приветлива сграда. Затова единствената по-голяма гара, която все още носи духа отпреди Втората световна война е гара Подуяне, построена по проект на арх. Панайот Калчев. Но тя беше в меко казано отчайващ вид. Наскоро завърши нейният ремонт, който сериозно възвърна красотата ѝ.

Въпреки че се откриват някои стилови неточности, както посочиха във фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“, много от автентичните ѝ елементи са правилно възстановени. Наскоро се оказа обаче, че настилката пред изхода за пероните не е ремонтирана и след тържественото рязане на лентички точно преди Коледа отново на гарата има работници и строителна техника. Но не бива да се ядосваме! Отрезвяващо е да има и щипка българска реалност.

Бургас – Централна железопътна гара

Преди да продължим нататък, нека се спрем на още една гара – тази в Бургас. Тя е по-стара от подуенската и е дело на архитектите Никола Костов и Кирил Маричков (да, дядото на музиканта). Преди няколко години беше ремонтирана и получи наистина блестящ и максимално автентичен вид.

Неслучайно пиша за нея. Варненската гара е построена по същия проект. Между зданията в двата морски града в оригинал има много малко разлики. Днес обаче те са повече. Особено интериорът на гарата във Варна е силно обезличен и компрометиран, докато бургаската е пример за това как трябва да се случват нещата.

София – Къщата с двата купола

Тази сграда е една от любимите ми. Тя е отличен пример за това, че може една стара сграда да заживее нов живот за нуждите на модерния свят, без да губи автентичността си. Намира се на ул. Мальовица – пресечка на ул. Граф Игнатиев. Сградата е построена по проект на австрийския архитект Карл Хайнрих, по чиято „вина“ в София са се появили и други красиви сгради. Също така ръководи строежа на Народния театър през 1905-06 г.

Къщата с двата купола е обявена за паметник на културата през 1978 г. Въпреки това тя преживява и години на упадък. Дори губи двата си купола. В средата на 90-те години обаче е придобита от международна компания, която през 2012 г. приключва реставрацията на красивата къща. Въпреки че таванското помещение е променено и усвоено като допълнително пространство, това по никакъв начин не нарушава автентичността на сградата. Всеки неин детайл e реставриран с голяма прецизност. А най-важното е, че двата купола на покрива, които незнайно как изчезват преди десетилетия, днес са отново на мястото си.

Варна – хотел „Роял“

Снимка: Личен архив

Тази сграда не се намираше в окаяно състояние, но определено имаше нужда от освежаване. По нея, макар и не необратимо, бяха осъществени някои дребни намеси, които разваляха автентичния ѝ облик. Зданието беше разделено на офиси, които се отдаваха под наем. Скоро тя беше основно ремонтирана и беше върнат автентичният ѝ блясък.

По информация във фейсбук групата „Стара Варна“, сградата е построена през 1905 г. по проект на арх. Никола Лазаров. Собственик е бил Хасан Османов – търговец на яйца, който като се замогва, построява на мястото на стария си хан хотел „Роял“. След 1944 г. хотелът е национализиран от новата комунистическа власт и е използван за нуждите на военното комендантство.

Банкя – Минералната баня

Банята в малкия град край Столицата беше основно ремонтирана миналата година и резултатът е наистина впечатляващ. Най-хубавото е, че интериорът се доближава максимално близо до автентичния си вид. Зданието е построено през 1911 г. по проект на немския архитект Карл Хохедер, който е бил официален строител (равнява се на главен архитект) на гр. Мюнхен.

Осъществената реставрация дава надежда, че в положителна насока ще се развият и нещата с обществените бани в София. От години Централната баня не се използва по предназначение, а опитите и идеите това да се промени в Столична община по-скоро гледат да ги неглижират. В същото време отдавна се говори за ремонт на банята в кв. Овча купел, но към момента няма съществено развитие по въпроса.

Бургас – Морското казино

Това е един от уникалните образци на архитектурния модернизъм у нас между двете световни войни. Морското казино е по проект на Виктория Ангелова-Винарова и Борис Винаров и е построено между 1936 и 1938 г. Сградата следва стилистика, която напомня за кораб и може да бъде срещната и при други сгради от този период във Варна и в Бургас. Наскоро Морското казино бе напълно възстановено в максимално автентичен вид (с изключение на някои дребни намеси) и се използва за културен център.

София – къща на Ангел Кантарджиев

За финал още един прекрасно реставриран образец на архитектурния модернизъм от началото на 30-те години на миналия век. Негови архитекти са Иван Васильов и Димитър Цолов, по чиито проект е построена и Народната банка в София.

Тази къща се намира на бул. Цар Освободител, но остава скрита за минувачите и всъщност малко хора знаят за нея. Преди тя е имала голям преден двор, гледащ към булеварда, но след 1944 г. е одържавен и върху него изниква многоетажна кооперация през 50-те години на миналия век.

Епилог

Ето че не е толкова лошо! Не живеем в абсолютен разпад и не можем да се оправдаваме постоянно с приказката, че в България нищо не става и няма кой да го направи. Стават и хубави неща и има хора, които знаят как. Важното е не просто да се прави нещо, а да се прави от разбиращите го. И тази класация до голяма степен е доказателството, че у нас има надежда.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевКакво ще представляват библиотеките на бъдещето?20.01.2021

Още от Под Моста

Деница ДимитроваКино и избори: 7 филма за вота, който определя животиКино