Пиратите в гейм индустрията

Патова ситуация

Още в самото начало е важно да изтъкнем, че пиратството е проблем, типичен повече за компютърните, отколкото за конзолните игри. Нуждата от твърд носител и усложненият процес по прехвърлянето и активирането на пиратско копие на такъв прави нелегалното сваляне на заглавия за Xbox, Playstation и Nintendo прекалено трудоемко.

През 2012 г. Канадската асоциация за развлекателен софтуер публикува доклад, според който цели 20% от компютърни игри, разпространявани в САЩ и Канада, са пиратски. Поредното от поредица твърдения на индустрията, че споделянето на файлове и свободата на словото под всяка негова форма й коства загуби от милиарди долари. Още тук можем да открием няколко правни проблема, чиито дела биха могли да се проточат с години. Но нека не губим фокус.

Най-честото оплакване, което геймърите използват в защита срещу пиратството, е, че компютърните игри са надценени. Можем да вземем предвид цената на конзолните версии (или пък просто да намирате 40 долара за абсурдна цена за игра), но фактът е, че като цяло компютърните са по-евтини от конзолните версии.

Стандартно Xbox 360 копие на Metro: Last Night (май, 2013), например, ще ви струва $65. PS3 версията възлиза на $59,  а PC версията – едва $48. И тук не говорим за изключение. И въпреки това конзолните продажби са с векове напред спрямо компютърната си конкуренция (помните ли проблемите със свалянето по-рано?).

Оттук насетне алчността и отчаянието си казват думата. Заглавия като космическият шутър Destiny запленяват играчите с феноменален трейлър и обещания за неподражаемо преживяване. В следващият момент идва септември 2014 г. и се оказва,ч е за да получат всичко това, желаещите трябва да направят предварителна поръчка, да закупят няколко разширения и да изчакат разработката на редица пач допълнения, които да отстранят бъговете. Вместо просто да вдигне цените, индустрията се опитва да намери заобиколни начини за изстиска още пари от всяко едно заглавие. Пари, които далеч не са по джоба на средностатистическия играч.

Свалянето на цените също не е решение. Колкото по-малко копия бъдат продадени, толкова по-ниска печалба получава компанията издател и толкова по-малко вероятно е тя да е в състояние да предложи бъдещи намаления и сделки. Тъй пиратството позволява на хората да играят безплатно, подобна политика действително би намалила шансовете ни за получаване на достъпно легално копие.

Играта Game Dev Tycoon извършва доста любопитен експеримент, чрез който илюстрира гледната точка на производителите. Това е бизнес симулатор за Windows, Mac и Linux, който връща играча обратно в 80-те години. Целта е да създадете собствена виртуална компания за разработка на игри и да се грижите тя да прогресира.

Броени минути след пускането на Game Dev Tycoon в продажба, екипът на Greenheart Games разпространява кракната версия на собствения си продукт в портала The Pirate Bay. С една малко, но фундаментална разлика – пиратската версия е специално създадена, за да фалира виртуалния бизнес на играчите заради факта, че използват нелегално копие.

Ето какво съобщение посреща играчите в даден момент от тяхното игрово преживяване:

Шефе, изглежда, че доста хора харесват новата ни игра, но я крадат, сваляйки кракната версия, вместо да я купят легално. Ако играчите не започнат да купуват игрите, които наистина харесват, само въпрос на време е кога ще фалираме.

 Оттук нататък, симулираните бизнеси на геймърите отиват към сигурен фалит.

„Смятам, че е важно за разработчиците на игри да споделят какво означава пиратството за тях“, коментира съоснователят на Greenheart Games. Статистиката показва, че над 93% от играчите са свалили пиратската версия в The Pirate Bay. Платената и кракнатата версия съдържат напълно анонимен код за проследяване, откъдето идват данните. От Greenheart Games добавят, че вътре не влиза бройката на хора със защитна стена на компютрите си и онези, които игрят играта им офлайн. Немалко потребители са искрено впечатлени от хрумката. А каква е цената, която са решили да си спестят? 8 щатски долара.

Продължава на следващата страница…

Страници 1 2 3 4

Александър Кълбов

е на 25, изучава журналистика във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Съумява да понатрупа известен опит в редакциите на „Труд“, „24 часа“ и „Bulgariautre”, макар тайничко да мечтае някой ден да види името си на страниците на National Geographic и Playboy. В момента работи като редактор и маркетингов експерт.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to