„Снегопад(ане)/ Snowfall(ing)“ – книга за бързото порастване

24.12.2017

На книжния пазар излезе двуезичният сборник с разкази „Снегопад(ане) /Snowfall(ing)“ (ИК „Сиела“) от младата авторка Цвета Караиванова. В книгата се акцентира на темата за пътуването през снегопадите и бързото порастване в живота, течащ без възможност за (за)връщане.

Дебютният сборник с импресии и разкази на младата авторка Цвета Караиванова – „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“, за пореден път доказва, че случайността е пълна с вълшебства. Главният герой в сборника е животът, течащ без право на корекции. Книгата провокира размисли за безпощадното гмуркане в илюзии, за взирането в себе си и другите, докато в краткия път от небето към земята угасват ледени вселени и след дълго зимно снегопадане идва среща с вечността…

Преводът на английски на „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“ е на Иван Бянов и Цвета Караиванова. Художник на корицата е Силвия Калоянова, а художественото оформление е на Борислав Александров.

Авторката Цвета Караиванова е родом от Велико Търново. Завършила е бакалавърска степен по „Финанси“ в Херцелия, Израел и магистър по „Мениджмънт“ в Лугано, Швейцария. Практикува в сферата на финансите, а успоредно с това е и член на управителния съвет на фондация „Либертарианство“. Вярва в свободата и в това, че модерният човек трябва да закрепя съществуването си с изкуство, било то открито в словото, рисуването, инвестирането, готвенето.

Ето и откъс от „Снегопад(ане)/Snowfall(ing)“:

Липсваше му…

Tази нощ той Я сънува. НЕЯ до него… С обичайната си усмивка – блага и чиста, го гледаше право в очите. Очите й, топли и големи, струяха светлина. Държеше го за ръка и разказваше нещо за интегралите в математиката. Интересен сън – TЯ не обичаше математиката. През студентските им години той винаги й помагаше да взема изпитите по математика. В съня обаче TЯ му повтаряше да не се тревожи толкова и че няма защо да се опитва да запомня решенията за интеграли – „Прекалено натоварващо е! Просто събери всички нишки в едно и ще получиш мрежи от истини, които допълват себе си! Tогава ще разбереш…“

След тези думи той се събуди стреснат от преживяването, толкова нереално, но в същотото време толкова напомнящо за живота. Няколко минути лежа в леглото и разсъждава дали има нещо, което не си спомня. Защо точно тази нощ Я сънува и какво общо имаха интегралите с неговото съзнание – всички въпроси се блъскаха в главата му.

Събудих се необичайно рано. Звъннах по телефона до неговата стая. Уговорихме се да се видим на закуска.

Времето бе топло, слънцето гордо се отразяваше в езерото. Нямаше и помен от снощната буря. Аз стоях на огромния прозорец до верандата. Наливах си италианско кафе от порцелановата каничка на масата, когато той се появи в залата за закуска. Усмихнах му се топло и помахах с ръка. Tой седна на масата. Pазговорът ни от снощи бе заседнал някъде дълбоко във всеки от нас, но не искахме да говорим повече за това. Направихме план на деня. Закусихме и преди да излезем от хотела, се снимахме на верандата: зад нас – слънцето и езерото, а на масата – красив сервиз от порцеланови бели съдове, които изглеждаха още по-бели и по-изящни заради слънчевата светлина.

Усмихвахме се…

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Смисълът
Под МостаНационалната библиотека посрещна „Смисълът“ от Людмила Филипова25.01.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър