Свръхдоза реалност в „Призрачно“ на Чък Паланюк

12.10.2015

1Чък Паланюк ми е един от любимите съвременни автори. Когато в ръцете ми попадна „Призрачно“, имах конкретни очаквания. Изненадва ли Паланюк? Да. И не. „Призрачно“ е просто по-различна от останалите книги на автора. Като сюжетна линия, структура и представяне на персонажите. В същото време Паланюк прави това, което прави най-добре – инжектира ти свръхдоза реалност.

„Аз не съм зъл. Казвам на хората истината, колкото и неприятна да е. Не аз съм виновен, че живеем в ужасен свят.“

Няма как след „Боен клуб“, „Оцелелият“ и „Невидими изчадия“ да вземеш книга на Паланюк, без да си готов за предстоящия сблъсък. „Призрачно“ не е книга, която да четеш на плажа, не е и книга, която да си сложиш до леглото. Не е и за всеки. Паланюк е полярен автор – или си влюбен в творчеството му, или го ненавиждаш. Защото е истинско. И показва света и хората през онази призма, в която няма еднорози. Има специфична сатира, която издрасква стените с кръв.

Група от хора, търсещи писателска слава и нямащи нищо общо помежду си, се озовават на едно и също място, изолирани за 3 месеца от света. Театрална сцена плуваща в Тихия океан. Там няма гримьорна. Персонажите на Паланюк нямат пудра. Те са голи, негримирани и истински. Авторът е подбрал достатъчно характери, за да представи с убийствената си сатира всички пороци, гнусотии и недостатъци на обществото. Героите в този роман на Паланюк са с леко странни имена, обобщващи цели групи типажи. Но всички те се обединяват в стремежа си към слава и пари. Именно там те проявяват своята истинска същност, изконсумирайки всичко възможно, включително себе си и околните.

„Ако смъртта означаваше само да напуснеш сцената, колкото да смениш костюма си и да се завърнеш като нов персонаж… Щеше ли да забавиш? Или щеше да ускориш?“

Сюжетната линия е изненадата в този роман. Всяка глава е разделена на три части – основен сюжет (действието на героите на театралната сцена); поема, рецитирана на сцената; разказ. В романа са включени 23 истории, разказани от самите герои, където Паланюк се развихря.

Истории, които ще ви превърнат в топка за тенис и ще ви прехвърлят ту в едното поле, ту в другото. Плач и смях. Погнуса и страст. Отвращение и секс. Паланюк разгръща теми, които рядко попадат под прожекторите. Колко тънка е границата и къде се размиват крайностите? Защо милионерите се правят на клошари? Докъде се простира „редът“ при полицаите? Колко жертви изисква изкуството?

2

Книгата е твърде провокативна и твърде въздействаща. Прочетох я преди няколко седмици и ми бе трудно да формулирам няколко параграфа за ревю. Остави ме в крайностите. Имаше моменти, в които исках да я хвърля от прозореца на влака, имаше и моменти, в които стоях на един параграф и размишлявах върху него с дни. След „Призрачно“ изпитах нужда да прочета друга, коренно различна книга. И в същото време дори не посегнах към рафтовете.

Чък Паланюк използва доста иновативен подход в сюжетната линия на „Призрачно“, което бе крайно необходимо, за да се избегне повторението при предаването на някои мотиви. Да, Паланюк отново сатирично разнищва суетата, култовете, разврата и т.н. „Призрачно“ не е книгата, която ще подарите на гаджето си. Не е и книгата, която ще купите за почивката си в Гърция. Това е книга, която всеки чете в своите собствени тъмници. Представете си шамар. А сега си представете още един шамар. И още един. Това е „Призрачно“. Изтрезвителното, в което рано или късно всеки от нас има нужда или трябва да попадне. Храмът на реалността. С иконите на суетата.

„Как щяхте да живеете? Ако нямаше да умрете.“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов„Оцелелият” на Чък Паланюк – заглушеният писък на болното общество13.11.2013

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика