За библиотеките

03.10.2015

 („Ше има и друг път ”.  –  каза Владимира в последния ни разговор. )

Усмивка за любимия Бургас. Морско сини очи, побиращи морето. Два бисера разкошни, винаги светещи, радостни. Винаги любопитни, винаги търсещи, винаги вълнуващи се. Те – пътят към същността на Владимира.

1

Рядко срещаме хора с толкова изразителен поглед. Всичко, което искаше да каже, всичко, което си мислеше, се описваше така детайлно на лицето й. Очите на Владимира показваха емоционалния заряд вътре в нея. Разбира се, тя толкова често беше засмяна, че очите й често се скриваха и заприличваха на запетайки. Изникват картини от всички наши срещи и разговори. Моментите от концерта на Остава или в дворчето пред факултета, докато свиваме цигари нескопосано. Докато се мръщехме на разреденото с вода картофено пюре в стола или докато ми разправяше за пътешествията й, любимите си автори и мечти. Светеше. И не позволяваше на никого да е тъжен. Не позволяваше на никого да е сам, намръщен и умислен. Винаги знаеше как да разведри обстановката и да те закачи така, че проблемите да избледнеят. Малко хора са толкова чисти и ярки.

Кратко познанство с човек от редкият род на красивите хора.

Владимира, there is a light that never goes out. (The Smiths)

Костадина Златунова – 03.10.2015

За Библиотеките                                

За първи път тук смятам да направя едно малко обръщение към всички вас, които имате някоя-друга излишна книжка, събираща прах на рафта.

Преди броени минути се върнах от библиотеката до нас, на която аз и сестра ми сме дългогодишни читатели. От доста време взимам книги от там, но никога до сега не ми беше идвало на ум да даря няколко, докато майка ми не ме убеди да попитам дали това е възможно. След като установих, че не е проблем, разгледах рафтовете вкъщи и забравените шкафове с книги, отдавна превърнали се в декор. Оказа се, че притежавам купища детска литература, която просто вече нямам къде да побирам. Затова заделих тези, които не са от дълбоко сантиментално значение за мен и ги сложих в един кашон, за да ги занеса в библиотеката на другия ден. На брой се оказаха около двадесет.
На смяна беше различна библиотекарка от тази, с която бях разговаряла предния ден, но не се възпротиви на моето дарение и се загледа в донесените книги. Изненадващо и същевременно невероятно приятно ми стана, когато лицето ѝ грейна. От все сърце ми благодари за милия жест и беше изключително впечатлена от доброто състояние на иначе старите издания. Разказа ми още, че по-рано същия ден друг човек е дарил книги, но те били в критично, окаяно състояние: мухлясали, надупчени от молци, миришещи на плесен. Не могли да му откажат, защото привидно бил с добронамерени помисли.

Снимка - http://www.feelgoodhealth.co.za/
Снимка – http://www.feelgoodhealth.co.za/

Жената отново ми благодари, подпечата книгите ми и написа моето име като дарител от вътрешните страна на кориците. След това реших, съвсем непреднамерено да мина покрай детската секция. Не бях ходила там от както бях в шести клас, а и се намира се в друго помещение. В зоната за възрастни има всякакви книги. И стари, и нови, и добре запазени, и не до там такива. Но при детската литература цареше пълна пустош. Рафтовете бяха наполовина празни, книгите се разпадаха, детските списания не бяха подменяни от 1970 г., повечето енциклопедии също не задминаваха с много тази година, страшно овехтели, вероятно с вече погрешна и остаряла информация. Една библиотека не бива да има такъв вид, просто не е редно. Особено детската.

Замисълът на тази моя история е да провокирам всеки един от вас, който чете това в момента, да се огледа вкъщи, да прерови старите си рафтове, шкафове и чекмеджета за книжки. Да види с какво разполага и с какво би се разделил, за да го дари на най-близката библиотека. Позволете и на други да се порадват на тези страници, които са занимавали някога вас. И още нещо, особено важно, библиотеките не са сметища, където да зарежете всичко непотребно под формата на хартия. Не дарявайте само книги, които са пред разграждане, такива, които вече не се търсят или не се четат. Библиотеката е институция, която не е от днес за утре. Не бива да се погубва.Трябва да се пази.

А и самата мисълта, че някой някъде ще отвори твоята някогашна книга, ще ѝ се наслади и ще види името ти на корицата, е повече от удовлетворяваща.

Направи го за някого другиго, направи го и за себе си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Владимира ЖивковаМисълта за смъртта05.06.2017

Още от Под Моста

Под Моста10-те най-очаквани романа за 2021Литература