Музика

От Звяра до Вяра: Жлъч за съмнението и забравата

11.03.2020

„Ще пия повече лимонади като тази малинова сладост, която в момента изсипвам в своите жадни предверия, защото доста зор си дадохме, особено през последните 8-9 месеца.“

Така приключи разговорът ни точно в навечерието на промото на „Звяра“. Вече обаче разполагаме и с „Вяра“, а Жлъч сам признава, че в тези последни думи е послъгал. Малко време, “за да се редуцира стреса“ и отново на работа – планът е новият албум да излезе още в същата година, на рождения му ден през декември, но не успя да смогне. Вместо това ни го поднесе на 22 февруари.

Шегата с отчето с ореол от бели гълъби се оказва истина… но не съвсем:

 „Шегата няма нищо общо с албума, който издавам. Въпреки всички мои опити сам да се разведря, отново е много сериозен на много места. Звучи сякаш съм някакъв супер мрачен депресант, изобщо не е така. Опитвам се да редуцирам лигавщината, защото ми е много лесно да се ебавам. Ако е само ебавка, го приемам като загуба на време, трябва да е много премерено.“

Сериозността в последните му албуми е в пълен контраст с ежедневието на So Called Crew, които „едва сядат да говорят за сериозни неща“ и при които „90% от времето е хахо-хихи“. Според него би било най-автентично, ако именно това отпускане и шегуване вдъхновяваше музиката им:

„И така беше известно време – в първите два албума имаше претенции за сериозност, но бяха направени просто от приятелчета, които са се събрали да си правят хип-хоп музичката. Сега вече ако се случи още един So Called Crew албум, той най-вероятно ще е пълна гавра и ще е пълен с вътрешни шеги, които не съм сигурен дали ще успеем да обясним. Няма да е сериозен по никакъв начин, няма да засяга теми за размисъл, няма да има почти никакво друго настроение в него освен дебелашки смях. И във „Вяра“ има малко от това, защото има неща, които трябва да разкарам от себе си и звучат така. Но пак е сериозен.“

Снимки: Любо Бачев

След като „Звяра“ беше супер наситен с напрежение, интензивен и мрачен албум, тук Жлъч отново се отпуска в креслото и ни говори плавно, поглеждайки дълбоко в себе си и към хората около него. „Вяра“ е „време за мисли от важните, които търся да вкарам в ред“.

„Крачка е за мен самия като човек. Маркира някакво порастване и някакви неща, които не трябва да забравям за себе си и това, което правя. Като се съмнявам забравям неща. Това е всъщност може би основната тема на албума – тя не е толкова обвързана с вярата като този индивидуален порив към нещо, което е отвъд теб. Не е за божественото в никакъв случай. Още в началото знаех какъв албум ще излезе и се чудех дали да не направя шегата, в която слагам отчето с ореола от гълъби.“

Албумът е по-скоро за вярата в себе си и за това, че човек трябва да спре да се съмнява и да забравя постоянно колко хубави неща има около себе си.

„Трябва да се учи да е благодарен по-често, а ако е благодарен по-често се усеща реално къде се намира, кой е, какво прави и придобива стабилност. А повечето хора, които се занимават с изкуство знаеш, че не са много стабилни. Това им е в природата – да поставят всичко под въпрос и да поставят най-вече себе си под въпрос преди каквото и да е било друго.“

В предишното ни интервю той сподели, че след „Звяра“ иска да допълни контингента от любими бийтмейкъри в страната и тук се появяват няколко нови имена. И след „Вяра“обаче остават още:

„Не се случи точно както се мислех. Някои неща се промениха в движение. Имаше хора от предишния албум, с които отново много исках да работя. С Келвин отново имаме две парчета в новия албум, естествено с Гената има две, Тромбоби участва в две парчета с иструментален принос. KAY BE има три – страшен изрод. Успях да допълня с Madmatic, който е един от най-големите в България. Всеки, който слуша рап музика в последните 10 години  го знае това. WARP – страхотен агент. Има албуми с истинското си име, което е Камен Колев.“

Моделът от „Звяра“ за гост-рапърите е повторен и във „Вяра“, но вместо Имера се включва Григовор. Споменаването на Madmatic ни насочва към друга тема. На последния си концерт в София на Голям Юс на сцената имаше и китарист, което е в крак със световната тенденция в последните години в рап гиговете все по-често да се включват инструменталисти:

 „Ние имаме такава група, с която не направихме адски много гигове. Тя се казва Порнозвезди от средновековието и е с участието на Тромбоби, Евден от Dayo, Стефан Цеков на барабани и цялото So Called Crew. Правили сме няколко пъти много яки гигове, но просто не е много лесно да организираш подобна група, защото всички тези музиканти, които са вътре са много сериозни пичове, които не чакат някакви неща да се случат, а имат много пълни календари – даже доста по-напред от нас, които сме вече някаква добила популярност рап група. Ние се грижим сами да си организираме събитията, докато музиканти като Стефан и Боби, Евден просто ги канят на много места, защото са много добри.“

„Сигурно ще се върнем към това в даден момент. Реално „Вода и вино“ беше такъв албум за нас – беше пълен с живи инструменти, но бе свързан и с това, което правим обикновено със семплирани неща.“

Големият проблем обаче е нуждата от пространство – трудно на сцените на клубовете могат да се поберат толкова хора.

„Няма просто пространство на повечето места, за да се направи това като хората. На някои от най-големите клубове за жива музика като сложиш и DJ, и барабанист, и клавирист, и басист, и човек, който свири на тромбон Ableton live, и две MC-та, и бийтбоксър… просто свършва мястото и няма къде да се поберем. А и това са много хора, става супергрупа – не са четирима души, които свирят рокче. Преминава се от жанр в жанр – то е хип-хоп, джаз, фюжън, трипхопест на места….“

„Винаги съм се молел това да стане една тенденция. Не мисля, че стават по-популярни, по-скоро повече хора ги намират, защото ги търсят. Този тип музика не мисля, че скоро ще я гледаш в масмедиите. Има проблем с това. Има един много хубав образец, който са The Roots – огромна, колосална група. Те са реално са хората, които са започнали това с хип-хоп лайв бенда като архетип.“

„Сега са при Jimmy Fallon – на някои им е тъпо, че това е така, но те и техни колеги осъзнават, че това е брилянтно, тъй като те се превръщат в американска институция. Притеснителното е, че отдавна не се е случвало да изкарват албум, тъй като ангажиментът е огромен. Иска ми се да вярва, че това са хора, които просто в момента акумулират правилните неща. Ето – те са там, в национален ефир, музиката им не бива възприемана като нещо странно, като табу. Нещо, което можеш да забележиш все още в България. Хората все още възприемат тази музика по странен начин, а е много смешно, защото вече минаха 30 години.“

Връщаме се обаче към „Вяра“. След като промото на 22 февруари беше паметно, албумът продължава да бъде представян на редица концерти в страната. В София следващият е днес, на 11 март.

Фотограф: Давид Кулев

На 20 март в клуб „Грамофон“ ще бъде проведен и гиг за лица под 18 годишна възраст – следващата тема, която засегнахме. Макар в много аспекти тази възрастова граница да не е от значение, любопитно е да се повдигне въпросът дали е редно пред „детска“ публика да се изпълняват парчета със заглавия като КБКС (курви, бело, Красно село). Жлъч е готов на момента с отговор:

 „Аз реално, когато правя тези концерти, не мога да съм полицията върху самия себе си и не искам. Разчитам, че идват хора, които знаят защо са там и не идват да слушат някакви думички – не е това идеята нито на тази песен, нито на другите. Правим така, защото много хора от гимназиите искат да присъстват на нашите концерти. Реално те са просто по-ранни, на тях има всякакви хора, не само тийнейджъри.

„Иначе си давам сметка, че има неща, за които трябва да се спазва добрият тон. Трябва човек в дадени моменти да не казва това или онова. Просто моите концерти не са тези места. На други места бих се въздържал – примерно в момента не говоря по начина, по който говоря всеки ден на улицата и няма да се случи да говоря в интервюта по този начин. Някои хора смятат, че така се правят на много интересни или автентични, но аз не мисля, че това е така. Има време и място за всичко. Моите концерти са мястото, на което идваш, ако си на 16 години и искаш да крещиш „Курви, бело,  Красно село“. Там обаче също можеш да крещиш и неща като: „Цял живот я гоня да я изритам да си тръгне, цял живот я гоня да я извикам да се върне“.

„Не аз съм човекът, който е научил тези хора на това. Аз на техните години също съм знаел доста лоши неща и може би те на крехката си възраст те знаят доста повече от мен, когато съм бил колкото тях. Искам просто да дам музиката си на публиката и на този етап, честно казано, не ми се занимава с угризения. Ако някой иска да ме санкционира за това, че упражнявам свободното си слово и някакви хора, които очевидно са били пуснати от родителите си, са били там – окей, ще понеса отговорност всеки ден от седмицата, няма проблем с това.“

Както при „Звяра“, така и във „Вяра“ обложката е картина от 90-те години на бащата на Жлъч – Светлозар Стоянов – Свесто. Защо обаче се спира точно на „Демоничен копнеж“:

„Защото много голяма част от нещата, които баща ми е рисувал изглеждат като халюцинации, като мистични чертежи на усещания. Хване едно усещане и го рисува, без да е разказвателен по какъвто и да е начин, супер абстрактно, четката се движи по импулса, който усеща в момента, в който иска да разкаже това нещо.“

Свесто – „Демоничен копнеж“

„Доста често затова стават концентрирани в една точка – ядра, овали… прилича ми реално на клетка. Сещаш ли се като учиш биология как изглежда клетката, как ти обясняват вътре за вакуоли и митохондрии? Но не е това. Реално не е чертеж. Не е някакво изображение, което е направено да те навигира през нещо, сам трябва да се навигираш през него. Сигурно затова – просто ми е приличало на „вяра“, на ядрото на човек. Нещо, което е шарено и светло, и тъмно едновременно. Нещо, което сме всички.“

На 18 март Свесто ще открие изложба „Пентименто“ в A cube contemporary в София.

Албумът „Вяра“ може да бъде намерен в bandcamp и spotify, а аз завършвам текста с любимата си песен от „Вяра“:

„Ако бях роден да съм сам,
това щеше да е идеален ден
Сега за жалост е като
изваден от кошмарите
Обаче ако живея още малко така,
някой ще повярва в мен
и този някой е АЗ“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Жлъч - революционерът на българската рап сцена23.08.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаМузика по време на карантина – онлайн уроци от RockShoolОбразование