„Звяра“ ще напусне бърлогата си, когато на 13.09 българският хип-хоп артист Матю Стоянов – Жлъч изкара на бял свят новия си албум. Един от най-способните рапъри и текстописци в страната е готов отново да повдигне сериозни въпроси, рисувайки мрачни картини за първичните човешки пориви с щипка ирония и смешни нюанси. Имах удоволствието да се срещна с него преди концерта, за да ми разкаже повече за идеите, които е вложил в предстоящото LP, посланията, бъдещите планове и шоуто, което ни очаква в Маймунарника.

Въпреки тоновете качествени парчета, които е изкарал досега в кариерата си с участие в албуми като „Вода и Вино“, „Удар“ и „Прилив„, тук Жлъч за пръв път поема нещата почти изцяло в свои ръце. Редовният съратник Евгени Енчев-Гена прави стъпка назад, като дейността му се ограничават до създаването на бийта на една от песните и миксиране на 13-те трака. Мастерирането поема Algoriddim.

 “Да, може да се каже, че е първият наистина дебютен албум. В смисъл, в който наистина почти не съм си делял всякакви отговорности с други хора. Не само, че измислих всичко и го написах. В предишните албуми Гената беше човекът, на когото можеш да разчиташ да ти даде всички нужни бийтове за каквото и да е било. Реално обаче аз ги подбирах и аз си измислих всички тези идеи. Когато работим по So Called Crew албуми, всички участваме в този процес и там Гената бе човекът, който малко или много измисли „Вода и вино“. So Called Crew нещата са по-скоро Гената, докато другите са си мои чеда, но предпочитах да работя само с него, вместо с много хора, защото той имаше много от всичко много яко.“

„Причината сега да не работим по тази схема е, че просто пробваме различни неща. Той паралелно в момента издава албум с Парапланер, който няма нищо общо с хип-хоп. Този албум хем е дебютен за мен, хем не съм толкова склонен да кажа, че е така, защото аз съм вече на 29 години и съм направил доста работи. Странно сега да изкарвам „дебютен“ албум – просто не е вярно. Но като цяло това е първият албум, който е абсолютно от-до нещо, което аз съм курирал до последно. Единствените, които са ми помагали, са хората, които са направили дизайна на обложката, обработката на звука и хората, които се свързаха с вас – Боян и Злати, които се занимават с ПР страната – нещо, което също бях тръгнал да правя сам. Харесва ми да съм въвлечен в абсолютно всичко, което правя.“

Зад избора на самата обложка също се крие значима история:

„Картината, която е на предната обложка е рисувана от баща ми. Баща ми е художник откакто мен ме има и от много преди това. Казва се Светлозар Стоянов-СВЕСТО. По мое скромно мнение е наистина човекът, който прави „уау“ неща в България. Не съм виждал много „уау“ неща в изобразителното изкуство в България от много време и то от български автори, които са в България. Много са малко, според мен, тези, които си струват. Може би защото съм запознат с техниката му, която е уникална, и с много различни ръкави на неговото творчество, защото той не прави едно и също нещо постоянно, прави много различни неща.“

„Очаква се, че аз съм твърде пристрастен, защото това е баща ми, но ако не беше той с неговите картини, една от които съм сложил на обложката на „Звяра“, с които да ме предизвиква още от хлапе, да провокира в мен фантазия и загриженост към тези неща, най-вероятно аз нямаше да съм този човек. Завинаги съм му благодарен и това е по някакъв начин трибют и благодарност към него. Той в момента, между другото, има изложба в галерия „Пагане“ в София, така че ние сме семейство, което работи много.“

Фактът, че Гената е отговорен за само един от бийтовете в албума, отваря врата за много други талантливи продуценти. Проектът се превръща в нещо като сборна точка на 12 от най-талантливите бийтмейкъри в страната:

„Може да се каже. Не съм побрал всички, но вероятно ще направя друг албум, в който ще довърша контингента. Доста хора има, с които съм работил в миналото и с които искам да работя, но заради звученето, което се търсеше в този албум, не намериха място в него. Но това е само на този етап.“

„Звяра“ е най-мрачният албум, който Жлъч е правил досега:

„Аз нарочно искам да правя такива неща, които се струват натоварващи на някои хора и се надявам да ги провокирам да не ги възприемат буквално, да открият другите нюанси в това, което съм направил. Защото го има навсякъде и мисля, че е лесно за виждане. Да, общият тон е мрачен, но отделните песни съдържат в себе си доста шега и самоирония, играя някакви персонажи – не навсякъде съм аз с моята гледна точка и моите демони. Мисля, че си личи това излизане.“

„Така е, това е най-мрачният ми албум. Едната причина е, че моята цел е да не правя никога повече такъв албум. Искам това да е краят на този тип неща при мен. Поне за няколко години – кой знае какво ще стане в бъдеще? Вдъхновението е странна история. Може да ми щукне да направя нещо подобно пак след две-три години, но не вярвам, най-вероятно няма да се случи така.“

И все пак той ни напомня, че е важно понякога да обръщаме внимание и на негативните неща в живота, ако искаме да сме готови да ги посрещнем лице в лице и да се справим с тях:

„Аз мисля, че хората доста се галят с перца. Това е може би черта на консумеризма, в който живеем – да се отбягват такива работи. Голяма част от хората ги отбягват, за да не им скапват и без това уж скапаното им ежедневие. Истината е, че когато човек се сблъсква с такива неща, той се учи да ги приема с гордо вдигната глава и те спират да представляват проблем за него.“

„Аз мисля, че ставам такъв човек в този период от живота си и този албум е също така посветен на това – че мен не ме е страх да се сблъскам с грозни реалности, особено имайки предвид, че работя всеки ден, за да имам план „Б“. Ако нещата с музиката не провървят, знам какво друго ще правя. Ако нещата с България не провървят, знам къде другаде ще отида. Няма как да се заблуждавам, че тези неща няма да се случат и че аз просто ще упорствам, докато светът се изсипва върху мен – просто няма такова нещо. Мислейки за тези неща, стигам до момент, в който ми е по-лесно да се справя с негативизма и да намеря решения.“

Концептуалността на албума е подсилена от кратки реплики, прикрепени към всяка от песните. В унисон със сатаничното „Звяра“ те оформят „просто един текст, който звучи като неприятен или много приятен, възприятен шепот в ухото ти, който те уверява в разни неща“:

Роден си на прекрасно място,
Ти си част от смело и задружно племе
Около теб е изобилие
Няма в какво да се съмняваш
Ти си богат
Дните ти минават в безгрижие
Имаш цел и тя е споделена с ближните ти
Имаш любов и вярност в сърцето си
Ти си свой собствен цар и господар
Каквото и да правиш си справедлив и благороден
Всичко ти е простено
Ти си творец в своето царство
Изборът да захвърлиш цялото това богатство е само и единствено твой

С времето Жлъч се превръща от хип-хоп хлапето от „Доживотна“ и „Образеца“ в мъж, който „иска да прави изкуство, което да стига до хората“. Човек, който не се интересува от етикетите, които другите слагат върху творчеството му и просто иска да прави своето нещо. В „Звяра“ обаче има и едно парче, което свързва хип-хоп хлапето и зрелият рапър – Матю пише текста на „Дагоеа“ още когато е на 20 г. и го пази, докато открие подходящия музикален съпровод. Той се ражда в главата на Boyan:

„Това е точно песен, която символизира импулса „Давай да се случват някакви неща“ и не е препипана, за разлика от голяма част от другите, които гледам да редактирам много. Да, може и да съм ударил някоя четка, признавам си, но тук просто взех този текст и знаех, че е за музиката, която Боян ми даде и че няма нужда да правя нещо друго, да се престаравам с това парче. В този смисъл то е крачка встрани от това, което правя.“

„Определено миналата година с Илия Григовор изкарахме доста по-комплексни като рими, лирики и съдържание от тази песен и за някои може тя да е крачка назад, но аз мисля, че като музика и импулс е съвсем различно нещо и е на по-различно ниво.“

Споменавайки Григовор, се насочваме и към гост-изпълнителите в албума. Илия се появява само за няколко секунди, докато единственото пълноценно включване е това на ИМЕРА в „Суха кръв“:

„Включих Илия само като един семпъл, който моят добър приятел DJ DELightfull безмилостно кътна на песента „Направени така“ – втората от албума. Нямаше как да не поръся малко с Илия. Песните станаха такива, че щеше да е изкуствено да го ангажирам специално за една от тях.“

„Единственото празно място, за което бях сигурен и знаех веднага кой трябва да запълни беше за ИМЕРА, защото „Суха кръв“ е с най-противния бийт, който Евгени е правил някога и тази песен маркира това, че нищо не се е променило. Ние продължаваме да действаме в този състав. Хората сме същите, не съм тръгнал да правя нещо друго, просто пробвам. Знаех, че Ивелин трябва да е човекът в тази песен и той естествено не ме разочарова изобщо, бивайки най-кръвожадният рап изпълнител в България. Абсолютно най-големият злосторник и аз възлагам много големи надежди на него, няма да се уморя да го повтарям.“

Една от сравнителните новости в „Звяра“ е фактът, че Жлъч все по-често пее в песните си:

„Както съм казвал много пъти – аз съм един злобен underground MC, не знам си какъв, който пише поп припеви. Обичам да го правя, защото просто така ми идва. Обичам да правя неща, които за мен са закачливи и прилепчиви. Опитът показва, че и други хора ги харесват такива, така че какво да направя. Пиша нарочно такива неща и доста често след това искам да си ги пея. Това в бъдеще ще се промени, защото има твърде, твърде яки вокалисти, с които искам да работя. Volen, с който вече сме правили неща, Полина Антонова – завинаги в моето сърце. Много хора са, много хора са. Симо Желязков… Ще стигнем и дотам.“

Албумът първоначално бе обявен като „Вяра“, а на обложката Жлъч е изобразен като своеобразен рап Господ. Каква бе идеята зад този ход:

„Исках хората да си създадат някакви представи в главата за това с какъв албум ще изскоча. Колкото и да има забавни моменти в „Звяра“, той е сериозен албум в цялостта си. Затова отидох в другата крайност – сложих една обложка, която изглежда несериозно, с една заявка, която изглежда несериозна. Аз, облечен като пастир, гълъби, небе, просветление, глупости – това цялото нещо изглежда бонбонено, несериозно. Просто обърнах монетата, за да може когато излезе истинското нещо, както винаги да работим с добрия стар контраст.“

„Вяра“ и добрият бял пастор от фалшивата обложка ще оцелеят под формата на тениска, която ще присъства на промото. Бяла тениска с „падрето“ и така – държа на тази шега.“

Самото промо ще се проведе в „Маймунарника“ на 13.09 от 19:00 ч., а участие в концерта ще вземе цялото So Called Crew, в което освен Жлъч и Гена са замесени още Илия Григовор и Trasher.

„Имаме вътрешна система с момчетата, която смятаме оттук-насетне да употребяваме за всеки албум, който правим – независимо заедно или по отделно. Най-вероятно следващите ни албуми ще са по отделно. Независимо кой от нас прави соловото нещо, всички останали го подкрепят за каквото му трябва, организираме заедно събитията, работим като лейбъл, но не сме такъв, защото не приемаме други хора в този кръг, просто сме си ние. Но действаме като такава организация – един отговаря за мърчъндайза, втори за дизайни, събития и такива неща, трети за социалните мрежи, за организиране на репетиции. Разпределени са малко или много задачите помежду ни.“

„Този албум концептуално е 99% мое чедо, но извън самото изкуство е продукт на усилията на всички ни, както винаги. Съответно на концерта аз ще представя целия си албум от-до с много малка подкрепа от други хора, но след това естествено застъпваме и правим So Called Crew сет, за да закрием нещата. Откриването пък ще е с DJ DELightfull, който ще направи един от своите от наистина брутални showcase-и. Това е един наистина ужасно талантлив turntable-ист, човек, който просто прави каквото си иска с грамофоните. И така – това е нашето шоу.“

На входа билет за концерта плюс диск на албума ще струва 15 лв. Това ни отведе до разговор за различните начини на разпространение на музика и въпросът доколко CD-тата все още имат бъдеще:

„Дискът реално е нещо, което все още доста хора в България ползват, понеже имат коли, в които да ги слушат. Доста меломани искат дискове, понеже е един артефакт, книжка и е супер. Повечето хора, които купуват моите дискове, не ги купуват заради музиката, нея могат да си я набавят от друго място. Купуват ги, за да ме подкрепят и за да получат този артефакт.

„За мен възможно най-голямата гъзария, възможно най-луксозното издание е винилът. Това е ясно, би трябвало да е ясно за всички. Може би има някакви определeни музики, които не е толкова добре да се издават на винил, понеже винилът носи един по-мек звук. Ако някой гони много изчистен, много напълнен с високи-високи и ниски-ниски честоти, винилът не е неговото нещо. Според мен обаче най-доброто нещо, което можеш да предложиш на публиката си е винилно издание, което естествено да е придружено с дигитален код.“

„След винила, медиумът, на който аз смятам все повече и повече да се доверявам, е bandcamp. Почти никой не го използва в България, но аз ще го бутам много сериозно, като това наистина е място, от което се надявам, че хората ще ме слушат дигитално. Ще си купуват албумите дигитално, за да ги притежават, а не просто да ме стриймват и при мен да не идва нищо, защото това е реалността при Spotify и голяма част като цяло от стрийминг услугите – там за артиста няма нищо. Нещата се правят единствено и само за удобството на слушателя. Това е супер, но моите слушатели са наясно, че аз ще правя това, докато ми се дава възможност да го правя.“

Какво предстои на Жлъч отвъд фаталния петък 13-и?

„Има разни изрезки, които може и да пусна в идните месеци, но няма да бързам, защото искам хубаво да акцентирам на този албум, работих доста време по него. Предпочитам докато го има да не се разсейваме. След промоцията ще бъде пуснат директно в web store-а на Facing The Sun, където всички наши почитатели знаят, че пускаме нещата си – там е основното звено за разпространение на физически копия. Много рядко се случва да работим с музикални магазини и като цяло с някакви физически места. Ще го има в Spotify, ще го има в bandcamp, за който желае да си го вземе дигитално. Ще го промотираме на 27.09 във Варна, предстои да го обявим като събитие, октомври месец в Пловдив… И така – аз мисля, че ще се отдам на заслужена почивка и ще пия повече лимонади като тази малинова сладост, която в момента изсипвам в своите жадни предверия, защото доста зор си дадохме, особено през последните 8-9 месеца.“

Можете да закупите билети предварително на bilet.bg.