Редица албуми, сингли и успехи на международно ниво

2018 г. приключи и е време за равносметка. Днес ще обърнем поглед назад към това, което ни предложи българската музикална сцена през изминалата година.

Започваме!

Hayes & Y

Несъмнено най-успешната българска група към момента. 2018-а затвърди тази тяхна позиция.

Няма как най-големият акцент за годината при тях да не пада върху вълненията покрай Mad Cool Festival в Мадрид. Hayes & Y бяха на крачка от участие на фестивала, в който блестят имена като Pearl Jam, Arctic Monkeys, Джак Уайт, Kasabian, Depeche Mode и много други. Успяха да минат през две пресявки и бяха една от последните 15 групи (от над 1000), които се бореха за деветте свободни позиции.

Въпреки че не успяха да влязат в звездния line up, това че попаднаха сред последните 15 показва, че напредват усилено в развитието си и вече са на много високо ниво. Вариращите около 10 000 седмични слушатели в Spotify и разпродадените концерти потвърждават това впечатление.

През 2018 г. ни предоставиха три сингъла – The Feeling, Over и Blue, като всеки от тях бе придружен и от клип. В самия й край пък ни споделиха какво са слушали през изминалите 12 месеца. Вижте тук!

Macrophone

Отбелязваме втори Macrophone, тъй като и те пожънаха успехи на международната сцена.

Сингълът им Boxer бе отличен за победител в рок категорията на най-големия конкурс в света за авторска музика International Songwriting Competition. В конкурса участваха над 16 000 изпълнители от цял свят!

Тежестта на наградата е още по-голяма, имайки предвид, че в журито участваха хора като Том Уейтс и Пери Фаръл от Jane’s Addiction.

Рут Колева

След като в края на миналата година певицата ни представи албума си „Confidence. Truth“ с концерт със Софийската филхармония, през тази тя започна да бере плодовете от висококачественото си творение.

Последваха турнета из целия свят, включително в Китай, а голямата новина бе, че албумът попадна сред финалната селекция от 93 претенденти за номинация в категорията R&B и соул албум на годината на наградите „Грами“! Огромно постижение, особено имайки предвид, че се бори за тези места с още над 12 хиляди други изпълнители.

Tube Hedzzz

В Tube Hedzzz са се събрали едни от най-добрите музиканти в страната и това си пролича с тазгодишния им албум ‘Beyond’.

Дюлгеров, Еко, Ватев и Денчев ни предоставиха изключително качествени 12 парчета, за които вече ви говорих в по-подробно ревю. Прочетете го ТУК.

За мен – един от най-силните български албуми за последните години.

Krekhaus

Още един албум, за който писах преди месец. Ценя групата високо, тъй като има свое собствено звучене и не се страхува да експериментира, забърквайки коктейл от музикални жанрове.

Ревюто можете да прочетете ТУК.

Психеделичен и алтърнатив рок, много фънк, джаз и блус – хвърлете всичко това на едно място и ще получите Krekhaus.

Имам обаче приятното усещане, че дебютното им EP ‘Odd One Out’ само загатва за това, което ни очаква, тъй като извън него остана огромно количество авторска музика на бандата.

Григовор, Жлъч, Гена

Елитът на рап музиката в България в момента се събра за съвместен албум. „Прилив“ ни заля и ни остави без дъх.

Жлъч и Григовор бяха във фурията си, като лириките им за пореден път ни накараха да се замислим, да препрочетем някоя книга и да погледнем по различен начин на някои аспекти от живота си.

Гената също бе на обичайната висота, като бийтовете му отново ни свиха сърчицата, подготвяйки ни за предстоящата словесна атака. Тримата наистина създадоха нещо много специално, което ще се продължава да се слуша много, много дълго време.

И докато So Called Crew ни запасиха с храна за размисъл от София, Изтока не закъсня с отговора си. Други трима титани се събраха, за да ни подарят още един том от творчеството на Голям Юс.

Явката ДЛГ, Боро Първи и Madmatic се завърнаха с поредната доза брутални, сурови рими. Третият том на тримата нахалници съдържаше пет песни с безпощадна социална критика.

Jeremy?

Едно време именно акустично изпълнение на ‘Fake Fruits’ разпали страстта ми по българската музика и ме накара да започна да се ровя все повече и повече из нея. Днес обаче мнението ми за бандата вече е доста по-различно.

В един момент Jeremy? изглежда решиха да търсят успеха дори и това да означава, че трябваше да загубят идентичността си. Музиката им съмнително много започна да наподобява на тази на Kings of Leon (сравнете Hope с Pyro), докато вокалните линии напомняха за Biffy Clyro. В един момент на почти всеки техен концерт срещах хора, които да казват, че са “приятна група за слушане, но тези песни сякаш вече сме ги чували някъде“. И наистина този ход, придружен с добре свършената работа от хората около групата, доведе до редица разпродадени концерти и им спечели много широка аудитория, в което няма нищо лошо, стига да бъде само първата крачка.

Много са примерите за банди, които първоначално подражават на други изпълнители, за да могат да придобият популярност, след което развиват свой собствен стил и се превръщат в голямо име. Силно се надявах (и продължавам да се надявам) това да се случи с Jeremy?, но 2018 г. не бе особено благосклонна към тези мои надежди.

Вторият им албум не промени много ситуацията, което бе и донякъде очаквано, тъй като членовете на групата го определиха по-скоро като продължение на първия. Кратката продължителност също донякъде разочарова.

Идеята първата песен ‘Prelude’ да е свързана по някакъв начин с последната ‘The Winehuse’ от миналия албум беше хубава. Проблемът обаче бе, че между 43-секундната прелюдия и малко по-дългото от минута outro ‘If’ имаше само 5 парчета, като времетраенето сякаш подхожда по-скоро на EP.

Ако все пак търсим позитивна страна, то ще я намерим в още по-високото качество на участията на живо. На представянето на албума във „Военен клуб“ звукът бе още по-изчистен, а към обичайното представление бе добавено и светлинно шоу.

В края на годината пък изкараха своята първа песен на български „Не си сам“, като поканиха Кирил Маричков да участва в нея. Проект, който се радва на много позитивни отзиви.

The Lefties

Дебютен албум за млада българска банда, при това с цели 14 песни. Следя The Lefties вече от години и в групата има огромно количество талант, за който бе загатнато в ‘Skill is to Expect A Surprise”.

Шуменци впечатлиха с много интересни чисто музикални идеи, демонстрираха желание да експериментират и да създадат нещо наистина свое.

Въпреки хубавите моменти обаче има още много неща за изчистване, като на мен лично ми дойдоха в повече някои от вокални експерименти на фронтмена, който иначе разполага с много добър глас. Нямам против кратки такива етапи, особено ако можеш да ги правиш добре, но ми се стори, че в почти всяка песен тези части бяха прекалено дълги и недотам успешни.

Дороти Такев и Kay Be

R&B микстейпът ‘Ultra Violet’ на Дороти Такев и Константин Бешков (Kay Be) заслужава сериозно внимание. В 11-те парчета те ни разказват за влюбването си един в друг, като същевременно създават много модерно звучащ продукт.

Бешков, който продуцира вече повече от десет години, създава музиката, докато двамата с Дороти си делят вокалните части.

Koka Mass Jazz

Първият албум на проекта на Константин Кацарски Koka Mass Jazz се зарадва на голям успех и дори попадна в класациите на BBC. Тази година бе време за втори.

‘Elephunky Trip’ ни зарежда с много фънк, джаз и R&B. За да реализира проекта си, Кацарски събира изпълнители от България и САЩ. Вокалите се разпределят между българите Криста Кокорска и Боян Лечев и американката Тифани Блу. На инструментите са Милен Кукошаров (пиано), Мартин Ташев (тромпет), Димитър Льолев (саксофон), Георги Янев и Евден Димитров (китари).

Други

По-горе изброените изпълнители не са единствените, заслужаващи внимание. Трябва да отбележим, че Odd Crew, The Flying Detachment и Теодосий Спасов и Иван Шопов също изкараха нови албуми.

Вокалистът на група Остава Свилен Ноев стартира индивидуален проект, а P.I.F. решиха да влязат в съвсем ново амплоа, създавайки свое театрално представление „Кой прибира сутрин звездите?“. Nu/Ance пък издадоха нов сингъл ‘Outer Space Creations’ и направиха първото си турне в Южна Корея.

Като цяло 2018 г. бе много, много продуктивна за българските музиканти и ни предложи много качество в различни жанрове. Мисля, че отдавна бе разбит митът, че „в България хубава музика не се прави“. Списъкът, през който минахме тук, е поредното доказателство, че това не е истина. Време е да насочим поглед към 2019-а и да видим какви изненади ни крие тя. Аз лично вярвам, че ще бъде дори още по-добра.