
На днешната дата създателят на един от най-необятните светове във фентъзи литературата, Джон Р. Р. Толкин, щеше да празнува 125-тия си рожден ден. Иска ни се да смятаме, че празнува някъде на запад, във Валинор, обграден от елфи, джуджета, магьосници, нуменорци и така любимите му хобити, потънал може би в приятелски разговор или пък завладян от вълшебна елфическа музика, носеща ту неизмерима тъга, ту блаженство, бълващ димни кръгчета от уютно просветващата си лула.
Където и да е Толкин, надяваме се, че знае, че не е забравен, а делото на живота му е станало на свой ред неразделна част от животите на няколко поколения четящи хора и се е превърнало в част от митологията на съвременния свят. Струва ни се удачно днес да вдигнем наздравица в негова чест и да си припомним някои от безсмъртните думи от света на Средната земя:
Не всяко злато сияе,
не всеки скиталец е враг…
Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата.
Започва Път от моя праг —
безкраен, обграден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз ще трябва да вървя,
да тропам весело с пети,
догдето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.
— Не бих искал това да се случи по мое време — каза Фродо.
— Аз също. Не го желаят и всички, които ще доживеят тия мрачни времена. Но не те решават. Можем само да мислим какво да сторим през времето, което ни остава.
Съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.
Не ще ви кажа: не плачете; има и благодатни сълзи.
Хладният разум не бива да възпира благородните дела.
Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови.
Песните са като дърветата — раждат плод само когато им дойде времето; а понякога изсъхват преждевременно.
Мислех си, че чудесните герои в легендите ходят да ги търсят, защото ги желаят, защото са вълнуващи, а пък животът е скучничък и трябва малко развлечение, дето се вика. Но не е така в истинските легенди, в ония, които остават в паметта. Обикновено хората сякаш просто се заплитат в тях — такъв път им е бил отреден, както казахте. Но предполагам, че са имали безброй възможности, също като нас, да се върнат назад, само че не са го сторили. А ако бяха отстъпили, нямаше да знаем, защото щяха да потънат в забрава. Ние чуваме само за ония, които просто са си вървели напред… и невинаги към щастливия край, забележете…
Мирът и изобилието са законно право на всички здравомислещи.
Ала има два начина човек да идва със зли вести. Може да е творец на злото; а може и да е от ония, които не досаждат никому и идват само за да помогнат в труден час.
Зад дръзкия език често се крие вярно сърце.
Странни са пътищата на съдбата! Омразата често сама се наранява!
Там, где крачка до гибел остава, там надеждата често изгрява.





