Клайв Стейпълс Луис – от космоса до митичната Нарния

23.08.2018

Клайв Стейпълс Луис (1898-1963) – професор по английска литература, философия, латински и гръцки, а за нас известен като автор на „Хрониките на Нарния“ („The Chronicles of Narnia“). Нарния става любимо място на децата, а днес част от книгите от поредицата са филмирани. Но какво още ни е завещало перото на К. С. Луис?

Водеща фигура в Оксфордския университет и много добър приятел на Дж. Р. Р. Толкин (1892-1973), Луис е автор не само на фентъзи, но и на научна фантастика и християнска литература. В своята автобиография „Застигнат от радостта“ („Surprised by Joy: The Shape of My Early Life“, 1955) К. С. Луис води читателите си през житейските си търсения и тревоги. Именно там разказва за религиозните си виждания и как под влияние на Толкин се завръща към църквата и християнството (от които в по-ранна възраст се отрича).

Разходките на К. С. Луис из пътеките на християнското учение и по-ранните му влечения към митологията довеждат до няколко поредици от книги – „Космическа трилогия“, „Хрониките на Нарния“ и „Писма  на Душевадеца“.

„Космическа трилогия“ е основополагащ труд в научната фантастика, но също може да се разглежда във философски и в религиозен аспект. „Отвъд безмълвната планета“ („Out of the Silent Planet”, 1938), „Переландра“ („Perelandra”, 1943) и „Онази грозна сила“ („That Hideous Strength“, 1945) описват странстванията на д-р Рансъм (англ. ransom откуп) и неговите антагонисти – Дик Дивайн и д-р Уестън. Приключенията им преминават през Марс и Венера, за да се разгърнат на Земята във една финална битка между доброто и злото.

Въпреки космическите пътувания, трилогията на Луис не се задоволява само с жанра на научната фантастика. В историята се прокрадват много митологични елементи, но основно място е отделено на християнските разбирания за света, които най-силно присъстват в „Онази грозна сила“.

По същото време К. С. Луис издава и своите „Писма на Душевадеца“ („The Screwtape Letters, 1942), последвани от продължението „Душевадеца вдига тост“ („Screwtape Proposes a Toast“, 1959). „Писмата“ остават завинаги в хрониките на християнската литература – едно сатирично произведение, целящо да представи хората и тяхното съзнание през очите на Дявола. Разбира се, от негова гледна точка всичко е противоположно – това, което приемаме за морална норма, за Дявола е неморално, а Бог е неговият най-голям враг. Умението да правим зло е висшият идеал.

„Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът“ (2005)

Все пак повечето от нас познават К. С. Луис като автор на „Хрониките на Нарния“. Дали това е „само“ една детска история или е закодирано нещо повече? Както самият Луис каза, първо са се зародили образите на митичните създания на Нарния, фавнът Тумнус, Луси, Едмънд, Сюзън и Питър. Можем ли да очакваме да видим и в тях скритите религиозни идеи, които носят предишните произведения на автора? Всеки писател въплъщава част от себе си в образите, които създава. Така се случва и с магическата Нарния – превръща се в отлична и добре написана детска история, но се свързва и с религията, характерна за цялостното творчество на автора.

К. С. Луис остава в историята на литературата като ярък представител на фантастичния жанр, но философските и теологическите му произведения не отстъпват на приключенските му романи. С неповторим и четивен стил Луис грабва всичките си читатели, независимо от възрастта им. А разходките из непознати светове и планети са истинско удоволствие за душата и гимнастика за въображението.


Автор: Анна-Мария Попова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаЛитература за литературата - кратък списък с критически произведения25.10.2018

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика