На 1 септември в Националната художествена галерия беше открита фотоизложбата „Клетвени девици“. Тя е част от фестивала „Фотофабрика”, чиято тема тази година е „Конфликти”. Фестивалът ще се състои от 1 септември до 22 октомври.

Експозицията „Клетвените девици” разказва необичайната история на няколко жени от Северна Албания, където все още битуват легендите за Прокълнатите планини, създадени от самия дявол, където все още е жива традицията на клетвените девици – последните мъже-жени в Европа. Родени като жени, но приели да бъдат в ролята на мъже, като се обрекли на вечна девственост .
Тази традиция датира от Средновековието и е следствие на властващия тогава неписан закон на вендета, състоящо се в кръвно отмъщение между клановете, като се цели чрез нея да се осигури продължител на рода. В по-нови времена тази традиция макар и по-рядко би могла да послужи за отказ от уреден брак с нежелан съпруг. Изпълнявайки ролята на мъже тези жени придобиват не само уважението на рода, но и повече свобода.

Според тази малко позната традиция :„ако патриархът в рода умре, някоя от жените в семейството може да застане на негово място. Така бурнешите (burr – мъж, от албански) заживяват като синове, братя, чичовци, вуйчовци, глава на семейството, наследник на рода. Бивши жени, влезли в мъжката социална роля, забравили природата си и изградили всичко в живота си като мъже. Някои от тях дори не помнят, че някога са били жени.“
Сред историите, които фотографиите на Пепа Христова разказват е тъжната история на Дранде, която още като дете загубва ръцете си до китките, след като намира стара мина останала от войната.Тя смята,че след злополуката ще ѝ е по-лесно да живее като мъж. След смъртта на родители те ѝ, когато е на 19 години, окончателно заживява като бурнеша.
Друга впечатляваща история е тази на Хакие. Преди да се роди един дервиш предрича на семейството ѝ, че ще се роди момче. Тя израства в отдалечена махала на границата с Косово, където живеят още пет клетвени девици. И в наши дни тя продължава да живее сама в къщата си от детството и се грижи за параклиса, в която е гробът на дервиша.
Освен фотографиите на клетвените девици в изложбата са включени и няколко пейзажа показващи красотата на албанската природа, където морето е ларузносиньо, а земята е като от късче от Рая. Там където човек осъзнава своята незначителност пред величието на природата.
Когато Европа и светът са на прага на нова епоха, тези фотографии запечатват отминалите времена по един неподражаем начин с впечатляващо внимание към детайла. Фотографиите на Пепа Христова запазват духа на този вече забравен свят с изчезващи традиции и даряват зрителя с време на безмълвно и красиво спокойствие на съзерцанието. Изложбата е събитие, което си заслужава да посетите!
Флора Велчева




