
Попадали сте на тях докато безцелно се шляете из метафоричните поля на интернет. Виждали сте снимките им, чели сте изказванията им, може би познавате някои от тях лично, може би дори сте се виждали на живо. Може би принадлежите към легиона им, постепенно асимилиращ младежта, обикновено произхождаща от семейства от средната класа, родена в периода от 1995 нататък. Повечето имат блогове в tumblr, боготворят Мат Смит и Бенедикт Къмбърбек, притежават iPhone или подобен „умен“ апарат за говорене на далечни разстояния, прекаляват с анимираните gif-ове, извадени от някой от любимите им сериали и филми, със някакъв знаков цитат, лепнат на въпросните движещи се картинки, гледат високобюджетно 3д кино, имат проблеми с общуването лице в лице, но обожават интернет, играят популярни видеоигри и обикновено са със силно либерални, но крайно наивни политически и социални възгледи. Дотук добре – всеки има правото на избор, светоглед и личен вкус. Но това, което не намирам за приемливо, е силният стремеж на тези момичета и момчета да се изтъкват като алтернативната култура на новото време, и да наричат себе гийкове и нърдове.

Точка едно от аргументацията ми – познавам солиден брой истински представители на алтернативната култура. Хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че нямат капчица мейнстрийм пластмаса в живота си. Да приемем, че като казвам „алтернативна култура“, имам предвид свободолюбивото, шантаво, контра-поп-кълчър течение. Не самоцелната бунтарщина, а искреното, гордо игнориране на пороя от масова помия, с идеята да правиш каквото си знаеш, защото така ти харесва. За разлика от тези хора, които споменах, и като заключение от личните ми наблюдения върху представителите на новото контра-движение, вторите правят това, което правят от чист инат и жажда за внимание. Да оставим на страна факта, че вкусовете им не са особено далеч от популярното, изводите ми се базират по-скоро на начина, по който изтъкват своята „алтернативност“. В интернет постоянно попадам на разновидни прояви на тънко парадиране от типа на „Да, аз съм момиче и играя видео игри, приемете го“ или пък „Аз съм момиче и харесвам Отмъстителите, приемете го“. Силният пол пък демонстрира анти-комформизма си чрез препратки към хобита и размисли, които биха били извън нормата, ако годината беше 2003-та, но в днешни дни са част от бързо развиваща се масова тенденция. Лично аз не смятам това за достатъчно убедителни причини да причисляваш себе си към социална каста на гордо избрали изгнанието бунтари.
Точка две – термините „гийк“ и „нърд“ имат предимно негативен смисъл. Първото описва хора, силно спецализирани в конкретна област до степен на пълно обсебване от нея, което ги отдалечава от социалната им среда, поради неспособността или нежеланието им да проявят ентусиазъм спрямо нещо друго. Второто е етикет за силно интелигентен, но противопропорционално общителен човек, чиито интереси се разграничават рязко от тези на социалната му среда, с ниска самооценка и почти никакво количество междучовешки взаимоотношения. Да бъдеш което и да било от тези неща не е особено щастие, като представителите на двата вида обикновено са доста тъжни и самотни хора, изразяващи вътрешните си терзания по доста смущаващи начини.

По един или друг начин, нито гийк, нито нърд е форма на субкултура. Да, факт е, че голяма част от тази алтернативна младеж има проблеми с общуването – с човешки същества, които не мислят като тях. Затова пък помежду си те формират хомогенна смес, осъждаща всичко, което е извън зоната на приемливото, според техните виждания, мнения, самоналожено превъзходство спрямо нас, обикновените хора и изявления относно собствената им уникалност и ненормалност. Също е факт, че демонстрират известна обсесивност към дадени явления, но не такива, които да ги отдалечат от обществото до точката на неприемственост в него. Едно е да кажеш „О, да, аз гледам ужасяващите престъпления на Стивън Мофат спрямо една легендарна сай-фай сага с огромно удоволствие“, съвсем друго да прекараш три часа в ентусиазирани обяснения на тема колекцията ти от предмети, свързани с разширената вселена на Междузвездни Войни, за която знаеш всеки детайл (и която разриширена вселена впрочем е превъзходна) или пък да знаеш в кой точно епизод на Следващото Поколение се вижда част от зърното на съветник Трой, като можеш да назовеш точната минута и секунда на съдбоносния момент. Едно е да чувстваш известна неловкост в социална ситуация, съвсем друго е да се потиш обилно и тресеш, защото симпатичната касиерка в супера ти се е усмихнала, или пък да се чувстваш ужасен по време на разговор с група хора, понеже принципите на общуването ти бягат като Бъгс Бъни на оня плешивия с пушката. Не всеки фен на сай-фай е гийк и не всеки интроверт е нърд. Прочетете това много пъти, запомнете го, напишете го върху стъклата на недиоптричните си wayfarer очила с прозрачни стъкла и си го повтаряйте във всеки един момент, в който искате да изтъкнете своята безкрайна гийк-нърдщина.

Сега да видим, откъде аджеба тръгна цялата тая мода? Когато аз бях загубен в превода на 14-15-16 години, младежта беше силно разделена на множество силно различаващи се субкултури – имаше метъли, рокаджии, пънкове, скинове, фьешъни, емота, сийнове, друсалки, рапъри, ъндърграунд рапъри, арт-хора, зубъри, поклонници на западната поп култура, супер-мега-адски-във-филма геймъри, спортистчета, лоши хлапета (онези, които вършеха всякакви впечатляващи за възрастта дребни нарушения на етичното) и така нататък. В някъв момент, от метафорично сношение помежду им, произлезе протохипстърът, или Hipsto Erectus – у него тепърва се формираше отвращението от масовото лиготочене по дадени явления. Протохипстърът беше същество, намиращо себе си в малко известни обществени творения, виждания и течения, изявяващо любопитна естетическа страст към простотата и авантгардността едновременно. Тънката ирония на отношението му към мейнстрийма често бива интерпретирана от изучаващите този почти изчезнал вид като надменна претенциозност, но според моите наблюдения, тази черта се заражда по-нататък в еволюцията му, която, впрочем протича със светкавични обороти. Протохипстърът преминава през няколко междинни фази, преди да се превърне в Hipsto Sapiens, самоосъзнатото като нова алтернативна субкултура движение, презиращо дълбоко всякакъв комерс, било то поради реални идеологични причини, или поради споменатата вече надменна претенциозност. Ироничното отношение достига екстремни пропорции, ясно се проявяват леви политическо-социални схващания и упорита небрежност у представителите на хипстърите, чиято възраст към 2010та, пикът на хипстърщината, варира между 17 и 29. Новата контракултура привлича вниманието на обществото и следва рязък упадък, непосредствено след въпросния връх, по време на който упадък, тя бива асимилирана от това, което мрази най-много – мейнстриймът.
Диктуващите модата корпоративни гиганти в сферите на забавлението, медията и потребителските продукти започват кампания, чрез която превземат всеки знаков елемент на течението и го превръщат в хит в рамките на по-малко от година. Междувременно, размиването на границите между субкултурите е в пълен ефект за загубените в превода тогава около 15-годишни, които биват повлечени от новата масова тенденция. Ролята на интернет в случая е ключова – сайтът за микроблогове tumblr, набиращият сила 9gag и почти-имидж-бордът reddit се оказват перфектни платформи за изява на новооткрилите себе си тийн нео-хипстъри, където свободно могат да парадират с купената си алтернативност. Ескалацията на този феномен от тогава до ден днешен води до установяването на солидна псевдо-контра-култра, носеща със себе си една самодоволност и чувство за постижение на членовете и, отчаяни да докажат, че са наистина Различни и Единствени По Рода Си.
Казвам го пак, сладури. Харесвайте каквото си искате, дреме ми на оная работа, ваше право си е, но моля ви, недейте да ни навирате в лицата колко точно бивате себе си. Досадно е, смешно е и предава точно обратното съобщение. Казвам ви го като най-обикновен пич. Мир.
* Гугъл.



