Три дена вече младите дружини Ректората бранят…

28.10.2013
Varna Buddies 2019 Summer Edition

999093_230859313744777_206536665_n

Може би трябваше да очакваме скоро да се случи нещо подобно – протестите започнаха да заглъхват, хората започнаха да се изморяват, политическата ситуация, като всяко себеуважаващо се статукво, показа, че няма да се промени толкова лесно. Може би не е изненада, че група млади хора, бивши и настоящи студенти, участвали в протестите и явно недоволни от липсата на резултат, биха опитали да направят нещо различно, защото енергията и желанието им за промяна все още не са се изчерпали. Може би окупацията на СУ е една естествена последица от една противоестествена безизходица.

Но това не я прави правилна.

Всяка организация, била тя юридическо лице или квартална банда колоездачи, има определени цели и инструменти, с които възнамерява да ги постигне. Нека погледнем „Ранобудните студенти” и техните съмишленици.

Цели (от декларацията на „Ранобудните студенти”):

– 1. незабавно разпускане на XLII-то Народно събрание;
– 2. възможно най-бързо насрочване на нови парламентарни избори;
– 3. нетърпимост на общественото тяло към ширещото се престъпно беззаконие в най-високите етажи на държавното управление;
– 4. превръщането на България в цивилизована, правова държава;
– 5. и утвърждаването на справедливостта и знанието като високи обществени ценности.

Звучат разумно, приповдигнато, гордо, красиво, оптимистично, романтично. Звучат добре. Звучат като нещо, под което всеки би се подписал, без много да му мисли. И именно там е проблемът – че май никой не е помислил достатъчно. Точки едно и две циркулират в общественото пространство под формата на статии в блогове, лозунги по протести, теми в разни сутрешни и следобедни блокове, новинарски емисии и прочие. И на пръв поглед изглеждат конкретни и резонни. Въпросът обаче е – какво следва след новите парламентарни избори? Наистина ли можем да поддържаме илюзията, че в следващото НС конфигурацията от политически партии ще бъде коренно различна, че в няколкото месеца между оставката и новите избори от протеста ще се роди нова партия-месия от нови и некомпрометирани за българската политика лица? Партия-месия ще има, да, но тя няма да е нова и този път няма да върне мандата за съставяне на правителство, както след последните избори. Просто е. Есенните протести ще върнат тези, които пролетните свалиха. В международен план честата смяна на правителства ще започне да създава несигурност за частни инвеститори, които не знаят дали след два месеца на власт ще са леви или десни. Липсва далновидност. Съвременната държавна политика е твърде сложна, за да имаме наивността да мислим само един ход напред. Политиката след 89-та не работи с абсолюти и революции, тя работи с компромиси и бавен, но траен прогрес.

1001594_10200760001223746_510679976_n

Точки три, четири и пет не са нито юридически, нито политически. Правото на цивилизованите страни отдавна е признало изброените ценности и принципи и днес те са закрепени в писани конституции и различни международни конвенции с огромен авторитет. В този смисъл, те вече са утвърдени като части от модерната правна система, т.е. юридическата страна на въпроса е чисто и просто решена – да, те са правно валидни.

А защо не са политически? Защото политиката, освен с абсолюти, вече не работи и с абстракции. Политиката работи с конкретни мерки, с планове и проекти, със срокове и решения. Желанието да отървете света от рак и СПИН е похвално, но когато липсва идея за методите на осъществяването му, то си остава на ниво „Мис Вселена”. В същия смисъл са и исканията на студентите – похвални, с висока морална и философска стойност, но без практическа част, без прагматизъм. По същество, това са искания за добра среда. Кой и как трябва да я осигури обаче, не става ясно.

Тоест, ако трябва да обобщим казаното дотук, целите звучат добре, но са малко лишени от субстанция. Липсва нужната компетентност, която да придаде нужния политически характер и убедителност на декларацията. Липсват конкретните искания, които имат конкретни решения. Нещата напомнят малко повече на дискусия в час по философия, отколкото на реални политически искания.

Толкова за целите.

Сега за средствата.

Конституция на Република България
Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.

Правилник за устройството и дейността на Софийския унивеситет

Чл. 6

(2) В сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършват политическа, партийна или религиозна дейност.

(3) Не се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на Университета и на членовете на академичната общност.

Окупацията ограничава правото на хиляди студенти да посещават университета и да се възползват от това, за което си плащат, т.е. образование, а призивите за оставка, както и да ги въртим и сучем, са си политически. Тоест, тя е първо противоконституционна и второ, в нарушение на правилника за устройството и дейността на СУ, който всеки студент приема да спазва, записвайки се в учебното заведение.

1382373_231227253707983_1833307580_n

Нещо повече – опасно и вредно е малка група от хора да оправдава закононарушения и потъпкване на чужди права с моралната стойност на своите убеждения, заклеймявайки несъгласните като врагове. Подобен модел на мислене е в основата на всяка една тоталитарна държава от 20-ти век и не може и не бива да стои в основата на „демократична и правова държава”. Няма как незаконни и погазващи чуждите права действия да извоюват върховенство на закона и правовия ред.

Нелегитимността на студентската окупация води със себе си обществено разделение и конфликт. Хора, споделящи една цел, се разединяват, защото не могат да постигнат съгласие по отношение на методите. Това, комбинирано с прибързаната квалификация на всеки несъгласен с окупацията като „червен боклук” или платен провокатор, в крайна сметка ще изиграе лоша шега. Да пречиш на властта в знак на протест е едно, но да пречиш на обикновени хора в ежедневните им занимания – съвсем друго. В момента, в който в медиите и социалните мрежи започнаха да се появяват мнения на окупатори, осъждащи студентите, които не искат прекъсване на учебния процес, бяха положени основите на вредно за самите тях противопоставяне, което, както стана видно, доведе до сблъсъци в двора на самия университет.

Няколко думи за медиите

Масовата медия в България не е коректна индустрия. В продължение на месеци тя рисува протестиращите като „красивите, младите и интелигентните”, а несъгласните – като дърти комунисти. Още в първия ден на окупацията в електронни медии се появиха материали, противопоставящи героичните и обществено отговорни окупатори срещу апатичните и инертни студенти, които просто искат да си учат уроците. Освен че това романтично противопоставяне се продава като топъл хляб, то разширява бездната между различните групи в обществото и прави постигането на реални резултати почти невъзможно.

Няколко думи и за преподавателите:
Университетът е преди всички работното им място и съгласно вътрешния му правилник, приет от Общото събрание, той не е място за политическа агитация. Когато един преподавател пренебрегне вътрешните правила на учреждението, когато вместо да остави личните си политически убеждения пред вратата, той ги внесе вътре и ги обяви на всеослушание, когато подкрепи публично, в качеството си на преподавател, една подобна акция, той се дискредитира тотално и безвъзвратно. Няма значение дали самата окупация е благородна или не чак дотам, правилна или не съвсем.
Нека не пропускаме и факта, че част от университетските преподаватели, подкрепили окупацията, са силно обагрени я в червено, я в синьо. Включването им като покровители и насърчаващи студентите само обагря допълнително техния протест, предизвиква в общественото съзнание различни асоциации на самите окупатори с една или друга задкулисна сила, създава повече съмнения за това доколко акцията е спонтанна и по инициатива на самите студенти.

И за финал – кой печели?

Може би най-големите победители в случая са тези, които искат да запазят статуквото такова, каквото е, тоест управляващите. Хора, подкрепящи целта на протестите, се обявяват срещу окупацията и влизат в конфликт с окупиращите студенти в социалните мрежи. БСП-то обаче са в капан – не могат да позволят на окупацията да продължи, същевременно съзнават, че ако приложат сила, това би превърнало студентите в жертва. Ситуацията е патова, освен ако противници на окупацията или платени провокатори не успеят да предизвикат конфликт без участието на жандармерия. Тези, които всички искат да разкарат, успяват само да се окопаят по-дълбоко, докато протестите биват компрометирани от неподходящи методи, а електоратът изпитва нуждата да подкрепя още по-фанатично партията.

1378013_231137910383584_1473151513_n

На второ място се нарежда опозицията в НС, начело с ГЕРБ, които нямат търпение отново да се качат на пиедестала на народните герои, избавители от „червените боклуци”.

На почетно трето място се нареждат разни реформаторски блокове и стари СДС-ари, които са се вкопчили в спасителната сламка на протестите, тъй като предсрочните избори са единственият им шанс да преживеят зимата.

Снимки Фейсбук страницата на „Ранобудните студенти“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Константин НиколовОсми декември08.12.2014

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през юли?Музика