До съвсем скоро самата идея, че може някой ден да пиша за „Правец“ ми се струваше някакъв майтап, признавам. В светлината на скорошния анонс, че марката може да се завърне след Нова година обаче намирам за необходимо да открия официално рубриката „ретро“ именно с марката, превърналата се през последните десетина години в нарицателно за кофти компютър. Ех, съдба!

Злите езици твърдят, че създателят на компютрите „Правец“, Иван Марангозов е бил изпратен от другаря Тодор Живков на командировка в Съединените щати, за да донесе у нас няколко бройки от първите масови персонални компютри отвъд Океана – Apple II. Идеята е била да се направи обратен инжинеринг, за да се види как работи машината на Стийв Джобс и да се създаде завод в България, който да ги произвежда и изнася за СССР. Дали така са се развили нещата, или не – факт е, че през 1980 се появява първият прототип на българския компютър, наречен ИМКО-1. Абревиатурата означава „Индивидуален микро компютър“, но заради поразителната прилика с компютрите на Apple, по-популярното тълкование е „Иван Марангозовкраде от оригинала“.

Дали заради негативната реакция или високата производствена цена, Живков преквалифицира приборостроителния завод в родния си Правец в завод за микропроцесорна техника. Резултатът от това решение се появява през 1982 година, нарича се „ПРАВЕЦ-82“ и става първият микрокомпютър, продаван свободно у нас. Цената му е 4190 лева, което е непосилна сума при средна месечна заплата 197, но въпреки това успява да продаде малко над 50 бройки още в първата си година на пазара.

Следват, разбира се, редица надграждания и изменения в архитектурата на компютъра. Може би най-интересната разновидност е „ПРАВЕЦ-8М“, който се ползва основни за военни нужди и разполага с два микропроцесора. Най-масовият и продаван компютър, излязъл от завода обаче е „ПРАВЕЦ-8C“, пуснат на пазара през 1989 година. Впечатляващо е, че въпросният поражда една от най-масовите рекламни кампании у нас по това време, като в повечето се набляга основно на сравнително достъпната му цена (1560 лева при средна месечна 274). До ниската себестойност се стига благодарение на това, че повечето части се сглабят в Тайван, заради ниската цена на труда там и се внасят у нас в последствие, където се асемблират.

Производството спира окончателно през 1994 година и десетилетие по-късно търговската марка спира да съществува. Докато не бива закупена през 2013 година от собственика на фирма за почистване на лаптопи. Дали ни очаква нов бум на произведени у нас компютри или това е поредния спам в социалната мрежа? Престои да разберем!

Снимките са от pravetz.info и e-vestnik