LIFE

5 истории за цветове и техните кръстници

15.09.2020

Всяка боя има своя сюжет. Цветовете, които наблюдаваме всеки ден, са част от историята на изкуството и като такива – те също имат своя произход. Но откъде идва разнообразието от нюанси и кои са техните кръстници?

Ако срещнете цвят с нестандартно наименование то най-вероятно е името на художника, „патентовал“ новополучения нюанс. Това не е предел на нарцисизма в човека, а практика, която редица известни художници прилагат, за да изпълнят своята мисия в изкуството – да оставят следа. Едни го постигат с помощта на ненадминати похвати, други със своите портрети и скулптури. Трети увековечават своето име, като му придадат малко цвят (за първи път тук нямаше метафора).

Представяме ви едни от най-интересните случаи, в които цветове биват наименувани на своите „създатели“ и чиито обозначения се срещат често в съвремието.

Тициан

Тициано Вечеллио е един от най-известните венециански художници на 16-и век. Творчеството му е бележито с изкусните техники, с които улавя детайлите на късния Ренесанс. Друга характеристика на неговите творби е видимото влечение към използването на червения цвят. Вечеллио често включвал цвета като неразделен сегмент от косите или облеклата на своите персонажи. Оттук идва наименованието „венецианско червено“ или тициан.  

Amor Sacro and Amor Profano, Titian, 1515

Всъщност добре познатото тицианово червено не е общото име за всички нюанси, а в частност един: цвета на косата. Тициан Вечеллио го използвал, за да рисува персонажи с руси коси и червеникаво-оранжеви оттенъци. След него цветът става синоним на женската елегантност и красота. Силно популярен и в настоящето.

Веронезе

Паоло Веронезе е друг италиански художник, роден във Верона. Историята за произхода на цвета е криволинейна – използвана е преди векове в английския език, означавала е по-скоро техника, похват, отколкото наименование на конкретна боя. И това, което е най-интригуващо – няма почти нищо общо с артиста.

Christ and the Samaritan woman, Veronese, 1585

Множество художници използвали серия от слоеве пигменти и метали, за да създадат различни нюанси на зеленото. Веронезе не е имал остро предпочитание към цвета. В своите картини е търсил визуална хармоничност, използвайки наличните пигменти във Венеция. За да контрастира на червеното, Веронезе добавял зелени нюанси, като умишлено усилвал яркостта им.

През вековете цветът преминал през няколко метаморфози, заради набавяните материали. И други венециански художници се научили да го използват в своите творби, но именно заради акцента на Веронезе, който творецът търсил, за да засили присъствието на червеното, по-късно в индустрията се решава боята да носи неговото име. Случайност, която носи на Веронезе още по-голяма популярност.

Клайн синьо

Ив Клайн е художник със заострен интерес към значението на произхода на изкуството. Той е човекът, чието име е свързано с еволюцията на изкуството към нематериалното и абстракцията, която постепенно премахва физическите обекти. Клейн търсил чисти пигменти, без лепила, за да запази яркостта на цветовете. Интересът към багрите и тяхното използване за него бил философски процес, което го карало да „надникне“ в същността на цвета. Но за него това любопитство не било достатъчно опияняващо – Клайн искал да създаде свой собствен цвят.

Въпреки че в началото използвал неумело редица нюанси, Клайн е бил обсебен от синьото. Старанието и предприемчивостта му дават резултат – през 1955г. той открива уникален интензивен ултрамарин, синтез на небето и земята: International Klein Blue.

Художникът го разработил със съдействието на химически експерти, дори собственикът на известната френска фабрика за боя Адам се включил. IKB никога не се произвеждал промишлено. Но станал централна тема в творчеството на Клайн. Особено когато в брилянтния ултрамарин намесваме неговите монохроми, които целят да внушат безкрайността на морето и небето.

През 1960г. Ив Клайн прави цвета си запазена марка, като регистрира формулата за направата му във френското посолство. В края на живота си, художникът казва, че за да разбере сам работата си, е необходимо само да вдигне глава и да погледне небето. Небето, което му даде философията, методите и вдъхновението, и което Клайн успя да „подпише“ в своето добре познато творчество.

Вантаблек и войната на цветовете

Вантаблек – това странно на пръв поглед наименование е всъщност абревиатура на химическо вещество, изкуствено създадено от вертикално подредени влакна, което има способността да поглъща до 99% от лъчите на слънцето. Същинска черна дупка на платното – като улавя ултравиолетовия и инфрачервения сегмент от спектъра, вантаблекът се превръща в най-тъмната субстанция, която окото е способно да анализира. Кой обаче може да притежава цвят, лабораторно създаден от експерти?

Снимка: Surrey NanoSystems – Surrey NanoSystems

Аниш Капур, британски скулптор и художник, най-известен със своите мащабни скулптури и специфични инсталации, решава да закупи правата за използването на модерната черна боя.  И да не позволи на нито един друг артист да я използва. Това заражда стотици спорове относно свободата на цветовата експресия и правото на художниците до достъп до всички багри.

Капур не изоставя лесно позицията си – дотолкова е впечатлен от визуалната празнина, която боята предизвиква в инсталациите, че изцяло монополизира вантаблек. 

Настъпва суматоха в сферата на визуалните изкуства. И в знак на противодействие Стюарт Семпъл, още едно име на световно познат артист, създава свой цвят – най-розовото розово.

Цената на новия пигмент в малкия буркан е само £ 3.99 и е достъпна всекиму… почти. В своя уебсайт Семпъл добавя към продажбата кратка декларация, която всеки реципиент задължително подписва:

С добавянето на този продукт във Вашата количка Вие потвърждавате, че не сте Аниш Капур, не сте свързани по никакъв начин с това лице и не закупувате продукта от името на Аниш Капур

Така се заражда войната между най-черното черно и най-розовото розово. В продължение на месеци двамата художници се атакуват – Капур успява все пак да се докосне до боята, а пък Семпъл продължава да използва креативността си и скоро неговата аудитория стана пръв свидетел на новите пигменти – най-зеленото зелено и най-жълтото жълто. Макар да съществуват позитиви и негативи относно и двата продукта, тази цветова война индиректно продължава да се води и до днес.

Други багри

Току-що прочетохте пет от не толкова популярните сюжети, в които може да се проследи произходът на някои цветови наименования. Ако искате да разберете повече за тях или за други комбинации, силно препоръчвам книгата на Филип Бол – Bright Earth: Invention of colour, която е показател за изобретателността и артистичността на човека от египетските стени до късния Ренесанс.

Автор: Симеон Александър

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевЗа 90-те с любов18.05.2020

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаУчилищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитиеОбразование