„Синьото е най-топлия цвят“ – френският филм, който заслужаваше Оскар

17.04.2014

1Цветове на дъгата, всеки може да си направи свои асоциации с тях. Може би синият неправилно бива по-често свързван със студенина, докато един френски филм не ни съобщава точно обратното –  че синият е най-топлият цвят. Дали на името трябва да се вярва?

Филмът на тунизиецът Абделатиф Кешиш може кратко да бъде определен като драма за израстването и себеопознаването. Дотук много хора кимат одобрително, с аристократичен поглед. Но това далеч не е всичко. Фокусирано малко по-дълбоко може да се каже, че става въпрос за осъзнаването на сексуалната принадлежност на младо момиче, след срещата й с малко по-зряло от нея момиче със синя коса. Тук някои от кимащите ще заемат по-удобни за тях лицеви пози и ще се преместят на по-лесничка екранизация за подрастващите поколения. Която да не е на френски.

„ГИЙОМ, МОМЧЕТА, НА МАСАТА!” – УДAР С МОКЪР ПАРЦАЛ ВЪРХУ ПОЛОВИТЕ СТЕРЕОТИПИ

Сюжетът на лентата се развива главно около връзката на Адел и Ема. Двете млади протагонистки ( Адел Ексарчопулоси  Леа Сейду), изживяват пред очите ни емоционално драматичната си любов, без да бъде прикривано много от нея. Наблюдаващият бива така шеметно завлечен в историята им, че може да види част от собствения си живот във всеки един от нейните етапи. От запознанството им, през неприкритата радост от удоволствията на тийнейджърските години, за да достигне до зрелия живот, с неговите трудности и разочарования. На няколко пъти се споменава името на Пикасо, който между 1901 и 1904 преминава през  меланхоличния си „Син” период. Това опонира много хитро с чувствата, които ни оставя „синият период“ във филма – страст и щастие. По интересен начин е представено и  социалното разделение,което е още налице в днешна Европа – чрез храната. Консерватизмът – чрез спагетите на родителите на Адел, които не биха приели сексуалната ориентация на дъщеря си, и морските дарове на либералното семейство на Ема, за които радостта от работата е по-важна от финансовото възнаграждение.

2

Филмът е прекомерно достоверен в олицетворяването на реалността. Въпреки че е прекалено дълъг, той е направен толкова реалистично, колкото може да бъде самият живот. Доста сцени продължават повече отколкото очакваме, само за да засилят този ефект. Това може би е в сила най-вече за секс-сцените, които наистина могат да те накарат да се почустваш неудобно с тяхната продължителност и да натиснеш бутона за превъртане напред (едната от тях продължава 12 минути!). А те са доста. И са толкова близко до истинското преживяване, колкото е възможно. Единствено Ларс фон Триер си позволява повече, но пък той разполага с порно-дубльори за своите актьори.

3

За актьори тук може би не е правилно да говорим, защото лесно забравяме, че всичко е просто екранизация. От целия състав само Леа Сейду има по-богат опит във  филмовата индустрия, записвайки участия дори в заглавия от Долината на киното („Гадни копелета”, „Робин Худ”, „Мисията невъзможна: Режим Фантом”). Образите, изградени от режисьора, са изключително добре покрити и не излизат от границите си. Някои сцени са били заснемани десетки пъти, докато актрисите уцелят всичко или са на ръба на пълното изтощение. Камерата е записвала доста през  неснимачното време и личности и персонажи са се слели. За филма са заснети общо над 800 часа суров материал, от които в последствие са избрани 179 минути (може би в тях постоянно отворената уста на Адел не е по вкуса на всеки – доста напомня за една актриса в едни здрачави филми). От своя страна, Ема е прекарала една година със синя коса и обикаляне на музеи и галерии преди да започнат снимките. Всичко с подготовката и начина на заснемане е направено с почти маникална стриктност, за да може крайният продукт да бъде така реалистичен.

ВЪРХУ „НИМФОМАНКАТА” НА ЛАРС ФОН ТРИЕР

4

Резултатът от всичко казано до тук? Смущаваща, емоционална, лична история, окичена с 45 награди, сред които Златната палма от Кан ( за първи път връчена, освен на режисьора и на двете главни актриси), и 36 номинации, като по чудо, сред които не попада и за Оскар за чуждоезичен филм.

ЗАЩО ДА ОТСЕДНЕШ В „ГРАНД ХОТЕЛ БУДАПЕЩА”?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йорданка Веселинова„Доза щастие“: болезнен разказ за цената на щастието, преследващите ни „чудовища“ и вярата02.12.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература