‘Ghostlights’ на Avantasia – поезията днес

08.03.2016

Avantasia1

Minds fly free when the gates fly open.

‘Ghost light’ е мека призрачна светлина на театралната сцена, която свети тогава, когато театърът е празен. Легендата повелява, че във всеки един театър витае по един дух…

Наскоро един познат каза, че функцията на поезията днес е изместена от модерната музика. Не претендирам да разбирам от поезия, но когато един текст носи малко повече от репетативните брътвежи на поп музиката, то аз съм склонен да го нарека изкуство.  Ще си позволя за бъда пристрастен, но последният албум на проекта на Тобиас Самет ‘Avantasia, озаглавен ‘Ghostlights, спокойно може да бъде наречен шедьовър в жанра си.

Метъл музиката не е бира за всеки, а жанрът, в който творят Тобиас Самет и компания пък съвсем. Така начереният „симфоничен метъл“ е съпътстван от банални лирики, почти никакви житейски послания и често е ‘over the top’ с текстове, разказващи ни за принцесата в замъка, която трябва да бъде спасявана. Темите и проблемите в творчеството на ‘Avantasia’ са малко по-различни, тъй като проектът запълва идейно една голяма празнина в рок културата, образувала се от липсата на по-смислени банди като ‘Savatage’и  ‘DIO’.

 

Началото е поставено през 1999 година от Тобиас Самет – фронтменът на немската рок група ‘Edguy’. Първите два албума са наречени ‘The Metal Opera’, като музиката на ‘Avantasia’ е точно това – епична рок опера.  Албумите на този проект обединяват различни по калибър величия като: Рудолф Шенкер (‘Scorpions’), Майкъл Киске (‘Helloween’), Йорн Ланде, Боб Рок и много други членове на популярни групи. Първоначалният замисъл на метъл операта е да гравитира около идеята за ‘spin-off’ от албумите на ‘Edguy’, но успява да се превърне в нещо много повече. За близо 16 години текстовете и музиката на ‘Avantasia’ изразяват представи и идеи относно човешката природа, а понякога са и анти-религиозни, но по един изискан и фин начин. Често текстовете са езотерични, засягащи темата за живота след смъртта. Неслучайно името на проекта е синтез от думите „Авалон“ и „Фантазия“. Тоест с поетически стил авторите ни отвеждат в свят извън човешкото въображение и разбиране.

Новият албум ‘Ghostlights‘, който излезе преди около месец, е с обща продължителност от 70 минути. В типичен  за „бандата“ маниер песните съчетават различни по стил изпълнения. Най-отличителният трак  е ‘Mystery of the blood red rose‘ – едно от десетте предложения на Германия за финалите на „Евровизия“. Това не е учудващо, защото песента звучи сякаш е изпълнявана от легендарния рок изпълнител ‘Meat Loaf’. В действителност, когато Тобиас е писал текста на песента, е планирал именно ‘Meat Loaf’ да бъде изпълнителят ѝ. Уви, поради неразбирателство на продуцентско ниво това не се е случило.

„Мистерията на червената роза“е  чудесна овертюра на едно 70-минутно приключение. Съдейки по голяма част от текстовете в албума, можем да стигнем до извода, че той съвпада с понятието за „концептуален“ албум. Песните на ‘Avantasia’ почти винаги са структурирани като либрето на опера. Тоест, ако има припев, то това е реплика на персонаж, участващ в операта. В случая с ‘Ghostlights’  почти винаги протагонистът е старозаветният пророк Аарон. Повечето от песните са алегория на общочовешките страдания и изкушения, които пророкът среща през трудния си живот.

Разбира се, няма как да направя пълна рецензия на всички песни в албума или анализ на концепцията им. Затова ще се фокусирам върху тези песни, които са ми направили най-силно впечатление. ‘Let the storm descent upon you’ e 11-минутен лирически епос, който спазва традицията винаги да има една голяма, минимум десетминутна творба, с умело написан лирически текст.  Например в ‘The Metal Opera part 2’ това е изпълнението ‘The Seven Angels’. Ако се заслушаме в текста,  ще разберем, че всъщност песента е разговор между Папата и Архангел Гавраил, в който ни се разкрива лъжата за „Спасението“. ’Let the storm descent upon you’ е отново в тази посока, но носи простичкото послание, че Бог всъщност е просто отражение на нашето съзнание.

Най-изненадващо обаче е участието на вокалиста на ‘Twisted Sister’Дий Снайдер, който акомпанира на Тобиас в ‘The Haunting’. Стилът на бунтаря от 80-те (известен с ‘We’re not gonna take it’ и ‘I wanna rock’) се различава от лиричната, атмосферична музика на  ‘Avantasia’, но в случая се е получила една добре премерена песен, която се доближава доста до творчеството на Алис Купър (който също е участвал в предишни албуми на ‘Avantasia’). Песента носи сериозен призрачен стил и на традиционна мрачна тематика, в която Дий Снайдер проявява забележителни вокални качества.

Когато за първи път чух Master of Pendulum’, изпаднах в дилемата дали не слушам някакъв кавър на ‘Nightwish’. Почти се оказах прав, тъй като тук дейно участвие взима Марко Хиетала (един от движещите мотори на ‘Nightwish’). В съавторство с Тобиас те правят може би най-силната песен в целия албум. „Господарят на Махалато“ е алегория на вечния конфликт – детерминизъм срещу свободна воля, като най-често печели първото. Ако сте почитатели на финладския симфоничен метъл, то ‘Master of Pendulum’ ще ви впечатли.

Двете най-могъщи изпълнения в албума саUnchain the Light’ и ‘Ghostlights’. В първата песен бившият вокалист на ‘Helloween’ Майкъл Киске доминира с изключителни вокални качества. Той има специфичен глас на тенор – достигащ до четири октави (за справка, гениалният Фреди Меркюри стига до пет). Неговото наследство в ‘Helloween’ е вдъхновение за десетки изпълнители в жанра и изглежда е основополагащо за ‘Avantasia’. Най-открояващата се песен в целия албум е ‘Ghostlighs’. Докато всички останали песни напомнят я на ‘Nightwish’, я на ‘Magnum’ или ‘Helloween’, то ‘Ghostlights’ носи собствен стил. Честно да си призная, не знам по какъв аршин да оценявам конкретно тази песен, в която Тобиас, Йорн и Киске се раздават като древногръцки богове, които ни изпращат словата си от небето. Останалите произведения са също на доста добро ниво. В албума тази година участват имена като: Шарон Деп Адел (‘Within Temptation’), Рони Аткинс (‘Pretty Maids’), Брук Кулис (‘KISS’) и още няколко популярни изпълнители от групи като: ‘Master Plan’, ‘Warrant’ и ‘QUEENSRŸCHE’.

„Хареса ми, не ми хареса“ понякога може да бъде силен аргумент, особено на фона на еднообразните метъл албуми, които се изляха напоследак (с абсолютно нищо не ме впечатлиха по-новите албуми на легенди като ‘Iron Maiden’ например). ‘Ghostlights‘ е не само слушаем. Той е превъзходен във всяка една от песните си, от които могат да ви побият тръпки. В позитивния смисъл на думата, разбира се. За музиката на ‘Avantasia’ през годините могат да се напишат много неща, но в момента в главата ми се върти само едно – поезия!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКакво слушаха Grimaze през 2018-та?03.01.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE