Музика

Какво слушаха Grimaze през 2018-та?

03.01.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Grimaze имаха турболентна година – нов албум, две турнета в България и Европа и бяха избрани за подгряваща група на турнето на Decapitated в Централна и Източна Европа, където получиха над 10 дати за концерти.

Дет метълът е жанр, който не всеки разбира (или се опитва да разбира), но винаги ми е било адски интересно да разбера какво слушат музикантите, които създават такъв тип музика и какво ги инспирира. Попитахме Мелина, Жоро, Неди и Филип за техните най-слушани парчета и албуми през 2018-та и ето какво ни споделиха те:

Мелина

Forever Dolphin Love – King Krule

Оригинално песента е на Connan Mockasin, но King Krule я предава по начин, който резонира по-хармонично с вътрешния ми свят. Може би съм и направила едни хиляда слушания от момента, в който я открих. В началото се бунтувах срещу King Krule и не исках да го харесам, защото ми носеше болезнен емоционален спомен… но не можах да устоя на искреността, с която се изразява. Има нещо много детско в проявлението му, наистина е автентичен. Мога да слушам албума му – “The Ooz”, независимо в какво настроение съм. Нямам търпение да отида на негов концерт някога, някъде и да се порадвам на суровите му писъци.

Brame – Ruby My Dear (2018)

Много красив албум, който чух много пъти през 2018-та. Съчетава джаз, метъл, барок, брейккор и какво ли още не по изключителен начин, оставяйки те способен единствено да преживяваш музикалните картини, без никакво място за ментални коментари и анализи. Няма слаба песен в албума и въпреки всички слушания – всеки път успява да ме изненада с поредната доза естетическа лудост. Определено един от любимите ми музикални release-и за 2018-а.

Domination – Morbid Angel (1995)

Открих Morbid Angel сравнително късно, след като няколко пъти след наш концерт са ми казвали, че откриват техни влияния в музиката ни. Отне ми малко време, за да усетя бандата повече и едва през изминалата година преоткрих албума “Domination”. Буквално се влюбих в аранжиментите на песните, които се отличават значително от останалото творчество на бандата. Усещам се искрено любопитна докато преживявам песните и с всяко слушане ми харесва все повече и повече.

Филип

Stranger Fruit – Zeal and Ardor

Албум за всеки, който иска да чуе James Brown в стила на Behemoth. Никога не съм смятал, че е възможно да се постигне перфектен бленд между блус/соул музика и блек метъл, но тази група го направи. Всяка песен е изпълнена със специфична емоция, която се усеща главно благодарение на вокалите, изпълнени от Мануел Гагну. Енергията, която придава, е блестяща и прави особено голямо впечатление на живо.

Where Owls Know My Name – Rivers of Nihil

Може би първата група, която е измислила начин да вкарва King Crimson в дет метъла. Този албум има страшна атмосфера, която се подсилва с всяка част на всяка песен. На едно място могат да се открият бласт бийтове, бързи двойни каси, масивни рифове и тежки вокали, докато една-две минути по-късно ще настъпи соло на саксофон, а понякога и всичко това заедно. Груувът, който се намира в някои парчета също е феноменален, както и бас линиите, които сами по себе си биха звучали като соло на Victor Wooten.

Жоро

Ben Caplan – In The Time of The Great Remembering (2011)

Фолк-рок музиката никога не ми е била слабост по никакъв начин. Открих Ben Caplan чрез Facebook пост на един приятел, с когото не сме се виждали от години. Видях дългокос и брадат мъж свирещ на китара в парк и с интерес кликнах link-a. Песента беше “Down to the River”. Песен, която чух още поне 50 пъти същия ден. Казах си, че не мога да спра до там и трябва да чуя повече, затова си пуснах албума му “In The Time of The Great Remembering”.

Искреността във вокалите на Ben беше нещо, което ме грабна, както и силното разнообразие в музиката и пеенето, граничещо от чувствена депресия и дълбоки емоции до едва доловими комични наченки и леки заигравки. През това време с бандата се подвизавахме из Шкорпиловци, което допълнително допринесе към магията на музиката, тъй като обичам да класифицирам албуми според сезони, а този определено е летен албум за мен. Представям си как карам кола, леко тъжен, сред пусто поле, в 40 градусова жега, без да имам посока напред, докато слушам “Southbound” например.

Ben Caplan определено е артист, който се радвам, че открих през 2018-а. С удоволствие чакам това, което е готов да поднесе в бъдеще.

Жлъч, Григовор, Гена – Прилив(2018)

Афинитета ми към рап музика се свежда до шепа артисти, които следам с интерес – Kendrick Lamar, Death Grips, Tyler The Creator, Run The Jelews, Joyner Lucas, J. Cole, a ако някой спомене термина “БГ рап” реакцията ми е повече отвращение, отколкото интерес. Жлъч и Григовор обаче са два артиста, които определено счупват това ми отношение. Следя кариерите им със силен интерес и редовно намирам себе си, слушайки техни песни в тъмна стая късно вечер. Не знам колко пъти съм ревал, леко припявайки текстовете на track-ове като “Печал”, “Тротоари” или “На един дъх”, така че е не е голяма изненада, че бях доста развълнуван, когато разбрах, че двамата ще издават общ албум през под заглавието “Прилив”.

Ако трябва да съм честен, първия път, когато чух албума, не успях да го почувствам. Аз съм човек, който трябва да е в определено състояние, за да може да усети наистина една музика и тя да го докосне и явно излизането на албума се размина с моето такова състояние. Отне ми определено време преди да се върна отново да натисна play, но тогава резултатът беше завъртян на 180 градуса.

Харесвам албуми, които ме карат да се замисля върху себе си и живота, след като съм ги изслушал и “Прилив” определено е такъв албум. Ако трябва да съм честен имам чувството, че все още не съм оценил този албум напълно.

Haken – Vector (2018)

Любовта ми към Progressive Rock/Metal музиката не е особена тайна. Артисти като Opeth, Tool, Devin Townsend, Dream Theather, Porcupine Tree, Leprous са сред тези, които обичам и слушам отново и отново.

Haken, от няколко години, също е една от тези банди. Първо ги открих през албума им “The Mountain”, който до ден днешен остава мой фаворит сред техните release-и. Последвалият го “Affinity” беше силно продължение, затова не мога да отрека, че бях развълнуван за албума им “Vector”, който те обявиха, че ще издадат към края на 2018-а. Песни като “Puzzle Box” и “A Cell Divides” дълго се въртяха из главата ми, докато пътувахме из Европа с Grimaze на турнетата ни с Crimena и Decapitated и дори до ден днешен се прокрадват в съзнанието ми и се хващам, че си ги припявам.

Неди

Rings of Saturn – Lugal Ki En

Много приятен албум за слушане, особено ако си барабанист. Барабанистът (Aaron Kitcher) вкарва много красиви фигури в двойните каси и сякаш слушаш едно постоянно соло на барабани. Вокалите са много добре ритмично поставени и допринасят за интересните идеи.

KRIMH – Gedankenkarussell

Тепърва започвам да го слушам по-задълбочено и подробно този албум. Това е албум на Kerim Lechner с гост вокалисти от различни банди. Krimh е перфектен барабанист откъм груув, идеи и свирене. Не мисля, че в момента в света има по-добър от него. Всеки път, когато го видя как свири, се смирявам и дори да си мисля, че съм постигнал нещо в свиренето си, всичко изчезва и се мотивирам да свиря още повече.

Очаквайте още материали от поредицата „Какво слушаха?“ в следващите седмици! А ако искате да добавите любимите песни на Grimaze в плейлист, ние вече го направихме за вас:

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКакво слуша Polina през 2018-та?04.01.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през юли?Музика