Музика

The 1975 – три албума и едно прераждане по-късно

25.01.2019

През есента на 2013 сърцето ми беше разбито за първи път. Тогава излезе и първият албум на The 1975 – “The 1975”. Дебютът на британската група носеше всички онези емоции, които бяха завладели тийнейджърското ми съзнание. Есенна меланхолия, болка, любов – всичко това само в два часа и половина, колкото траеха 39-те песни.  

Събуждах се и заспивах с албума. Да, това не беше просто поредната група и поредният мейнстрийм албум, който се върти по радиото. Това беше алтернативна музика, музика, която те кара да чувстваш нещо.

Дъждовните дни и настроението ми намериха своето отражение в албума на The 1975. Песента “Robbers” беше първата, която се запечата в съзнанието ми, тя беше подходяща за онзи етап на раздялата, когато все още си готов да простиш.

“I’ll give you one more time
We’ll give you one more fight”

Все пак простих, но простих на себе си. Отворих очи, за да видя красотата на есента, отворих съзнанието си, за да чуя и „по-веселите“ песни в албума, за да достигнат до мен посланията, които се опитвах да игнорирам.

Тогава чух и странната, но все пак хубава комбинация от електронна музика и инструменти, комбинация, която няма как да не те накара да танцуваш, докато си тананикаш някоя от песните, например “Chocolate” или “The City”.

Когато падаха последните листа, чух и една от последните песни в албума – “fallingforyou” – песен, за която сте чували, защото тя е навсякъде. Буквално. Тя се превърна в „химн“ на обичта и която направи групата наистина популярна.

“Don’t you see me I
I think I’m falling, I’m falling for you
And don’t you need me I
I think I’m falling, I’m falling for you”

Алтернативен рок, завладяващи вокали и красив текст – това е причината за огромния успех на групата и продадените над милион копия по целия свят. А за мен албумът остана „саунтракът“, в чийто ритъм туптеше разбитото ми сърце.  

След дълга пауза на 26 февруари 2016 излезе и вторият албум на The 1975 – “I like it when you sleep, for you are so beautiful yet so unaware of it”. Аз, както и всички останали, които се бяхме влюбили в “The 1975”, очаквахме втория с огромно нетърпение. Излизането му през февруари пък предполагаше още един красив албум с музика, която не просто се слуша, но се и чувства. Предполагаше музика за любов.

Албумът като цяло обаче беше по-скоро разочароващ, въпреки сравнителния си успех – 500 хил. продадени копия в САЩ и около 320 хил. във Великобритания. Обложката, която е просто цветната версия на първата, е един вид метафора на музиката, която се крие отдолу. Ако първата беше черна, а музиката – алтърнатив рок, то втората е розова, а музиката комерсиален, захаросан и весел поп.

Вторият албум на The 1975 е с дъх на поп песен от 80-те, смесен с електронна музика и послания на свободомислещ. Определено този албум не е любов от пръв поглед или по-скоро от първо слушане, но пък в него има силни послания за актуални социални проблеми. Освен темата за промяната, любовта и болката, се появява нарцисизъмът, религия и атеизъм, фалш, хомосексуализъм и равенство.

През 2016 онова дете с разбито сърце вече беше пораснало, търсеше и създаваше себе си. Тогава то се учеше да се обича, за да може смело няколко години по-късно да изрече “Love me”. Това момиче, с онази иначе розова и захаросана музика, се научи не просто да приема различните, но и да ги обича, просто защото са различни. Научи се и да вярва на себе си, а не на фалшивия Бог, скрит зад материални идоли. Така пораснах. Така се превърнах в друг човек и започнах да търся онзи “Somebody else”.

След поредното дълго отсъствие от музикалната сцена, през ноември миналата година излезе и третият албум на групата: “A brief inquiry into online relationships”, който предизвика предимно положителни отзиви и от феновете, и от критиците.

Третият албум на The 1975, въпреки че е най-краткият (само 15 трака), е може би най-завършеният и най-добрият. Шарени мелодии, които обаче не са комерсиални, любов, която е истинска, а не захаросана, послания за борба със себе си, със стереотипите и с наркотиците.

Третият албум отново излезе през есента, а аз отново бях с разбито сърце. Разликата обаче беше там, че вече знаех, че всичко минава. Канех гости в сърцето си с думите “Be my mistake”, бях щастлива и си повтарях, че “It’s not living if it’s not with you”, докато не ме разочароваха. Знаех, че “it always ends with us hating each other” и все пак продължавах. И все пак винаги си давах нов шанс (“Give yourself a try”), шанс да се променя, да продължа, да се преродя.

Любов, страдание, секс, наркотици, религия, равенство, социални проблеми и решения – всичко това в три албума и едно прераждане, прераждане, случило се на фона на музиката на The 1975, музика, която се чувства, която се преживява.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаГръндж - или как всеки може да сформира група14.09.2018

Още от Под Моста

Никол ПанковаP!nk с нов осми албум Hurts 2B Human и изненадващи колаборацииМузика