„Христо“ – да тичаш след надеждата

„Христо“

България, Италия, 2016

Сценарий: Григор Лефтеров

Режисьори: Григор Лефтеров, Тодор Мацанов

С участието на: Димитър Николов, Димитър Крумов, Юлиан Вергов, Стефан Мавродиев, Димитър Рачков, Любомир Нейков, Павел Поппандов

*Филмът беше представена на тазгодишното издание на фестивала „Златна роза“

pic-1

Филм, който те хваща за гърлото и не само, че не отпуска, а сякаш с всеки следващ кадър затяга хватката по-силно. Само че не усещаш, защото си дотолкова потънал в прожектираната на екрана реалност, че чак след последната сцена тепърва осъзнаваш, че едвам дишаш.

Трудно се говори за филма, защото темите, които засяга, са болезнени – като оголени нерви.  Потапя те в реалност, която повечето от нас не познават, но която е само на няколко погрешни решения от нас. Или иначе казано – когато съдбата е решила да ти раздаде слаба ръка, толкова слаба, че нямаш шанс да спечелиш играта-живот.

Един филм, в който се раждат и умират мечтите на бездомните.

Един филм за хората без право на равен старт.

Един филм за онези, които са извън пулсиращата система на обществото, където съществуването е по-скоро агония.

Един филм за абсурда на маргинализираните: да искаш да промениш живота си, а да не познаваш нищо друго освен него. Да искаш да избягаш, но да нямаш идея къде или как.

Един от всички обаче има идея как да го направи. Христо е млад, прекалено млад. Вече е видял жестокото лице на улицата – израснал е там. Но сега е различно, откакто успява да се вреди като общ работник, където намери, опцията за нормалност не е толкова непостижима.

Настървението, с което работи, е нереално. Нереално е и колко фанатично се опитва да се задържи там, където са го взели. Работата, независимо колко тежка и зле платена, е всичко за него. От една страна, защото няма нищо друго освен нея, и от друга – нищо не би могъл да има без нея. Тя е първо и основно условие за постигане на каквото и да е. Мизерна стаичка, дюшек на земята и консерви за вечеря (които са истински пир) –не, не са крайна цел, но са нещо много повече: надежда. Нищожен прогрес, но и вероятност, че нещата може да се променят. Стига само да има работа.

pic-2

Уви, животът не е щедър и сигурност няма. Уволнението е удар под кръста, единственото, което с цената на нищо не трябва да се случва. В такива случаи неволята понякога ражда изобретателността. Христо мисли комбинативно и бързо – как отново да се хване някъде. Ситуациите, колкото и жалки да са, дават възможност да се възползваш от тях и той го прави. Късметът обаче никога не е на негова страна.

Отново на улицата  –  животът става по-страшен даже отпреди. Когато направиш крачка напред е непосилно трудно да те принудят да се върнеш една… или повече назад, макар и да си бил вече там. Всичко се изменя – мизерната стаичка се дава на онзи, който може да си заплати за три месеца напред. Романтиката на звездното небе е заместена от жестокостта на улицата, която, оказва се, не обича чедата си, а ги поставя в немилост. Гладът и омразата вървят ръка за ръка. Да откраднеш, да нападнеш – да, това е добро, щом може да те нахрани. Другото няма значение… друго всъщност няма.

Да живееш от нищо и да свикваш, че когато ти се даде малко, ще гледаш как ти го отнемат без да можеш да реагираш. Това е кошмарът, от който някои никога не се събуждат. Кошмар, който така оглозгва психиката, че превръща в подобие на човек. Всяка фибра в теб да е гняв и жестокост. Ярост към зверската несправедливост, наречена живот, ярост, която не знаеш накъде да насочиш, затова тя избухва навсякъде и срещу всичко. Въобще в лентата рядко говорят. Вместо това отекват крясъци и в ехото им кънти ужасът на бездомника –  да ти ограбят бъдещето.

Няколко откъса се забиват в съзнанието ми и остават там да напомнят. Педантичното, почти ритуално пригласяне на „трапезата“ – как застила надърпаната кърпа-покривка; вилицата отдясно, консервата. Всяко движение проследено от концентрирания поглед и усещането да се доближиш мъничко до нормалността. Обмисленото подреждане на единствените важни притежания: пропускът за работа, подпрян близо до възглавницата, за да е първото, което ще види, когато се събуди, и електронната аларма… за да се събуди навреме и  да отиде на работа. Неподправената, неубоздана ярост, когато някой се опита да му вземе мястото. Сълзите на абсолютно отчаяние и осъзнаване, че за пореден път е прецакан: Христо плаче, а животът му се смее в лицето. И тези сълзи не бяха само една сцена, не бяха.

pic-3

Докато гледам, преживявам филма, не долавям границата между герой и актьор. Изобщо. Димитър Николов е брутално реален, вярвам му от първия до последния момент, че е Христо бездомния. Вярвам му, че сам не знае къде свършва той и къде започва фикцията. Безбрежна емоционалност, помитаща – давят се всички около мен по редовете, усещам го. Давим се и изплуваме, за да видим… и ние не знаем какво – по пътя сме загубили напълно очакванията и почти – вярата си. Благодаря на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов за това, което са създали – натуралистично, сурово, истинско, страшно, разтърсващо, болезнено. И на фона на всичко това, сломена надежда. Но дори и тя е някак отритната… като улично куче – разхожда се, несигурна в собственото си съществуване, и при най-невинния опит да протегнеш ръка ще избяга от теб със скоростта на светлината. И ще ти отнеме даже нея – светлината.

Въобще един филм, в който се раждат и умират мечтите на бездомните. За какво мечтаят ли? За нещо просто и явно трудно постижимо – да бъдат нормални хора.

А за нас, нормалните, остава поне да видим (и усетим) през лентата целия спектър на безизходицата. Да си сам срещу света, който не иска и няма да те приеме. Да имаш две възможности – или да свършиш със себе си или да продължиш да се изправяш след всяко падане, като предварително знаеш, че това ще е вечният омагьосан кръг. Да продължиш без гаранция, че ще дойдат по-добри дни. Животът е жесток, гаранции няма. Но теб все още те има. Така и завършва лентата – с отворен край или може би без край, за да сме по-точни.

Но пък щом няма край, значи още има надежда.

Автор: Пламена Кожухарова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to