Отново на море с „Летовници”

Как се прави успешна комедия?

letovnici2

Има една огромна част от обществото ни, която е все още изпълнена с предразсъдъци към всичко ново, без значение, дали става въпрос за политика или изкуство. Консервативният дух не подминава и родното кино. При средна възраст на българина 45 години (по последна информация на Министерството на труда и социалната политика) е напълно обяснимо защо за масата – по-велики от соц филмите няма.

След промените 89-та година и по време на бурният, противоречив преход, българското кино като цяло навлезе в сериозен кризисен период.Това е обяснимо предвид навлизането на риалити форматите, шоута и тв предаванията по чужди прототипи, които глътнаха, както доста актьорски и продуцентски потенциал, така и зрителския интерес.

14330126_537521056455530_2231424871346252002_n

Именно повечето ни ТВ изцепки, като „Шоуто на Слави”, „Комиците” и „Аламинут” бяха тези, които оперираха българина от чувство за хумор. Чрез бомбадиране с изтъркващи се политически скечове, клиширани лафове, пошли вицове и хумористично очерняне на дадени обществени субекти. Покрай тях и аз бях започнал да си мисля, че родните сценаристи са се капсулирали в еднообразието. Че им липсва нещо ново, свежо… нашенско (защото доста филмови продукции започнаха тенденциозно да копират западните).

Дълбок скептицизъм, от който ме измъкна филмът „Летовници”.

Това, което получих в зала 1 на фестивалния комплекс във Варна, където се излъчваше филмът, взел участие в „Златна роза”, беше тлъст шамар.

Първоначално е добре да кажем, че „Летовници” е прецизно точен събирателен образ на българските общество и реалност, успяващ жестоко, но справедливо да ги иронизира и излъчи на показ.

Това, което грабва, са преплетените сюжетни линии, които ни показва, как всичко в живота е ужасно навързано. Впечатляваща е динамиката, с която настъпват обратите, и с която се променят (дори си и противоречат) внушенията. Тотална пъстрота на персонажите и обръщане на ролите. Нито една „неизгърмяна пушка” и нищо, което да е праволинейно.

letovnici3

Ако трябва да съдя по реакциите в претъпканата зала (за да не бъда обвинен в субективизъм)… нямаше нито една прозявка, нито един спонтанно тръгнал си човек, нито едно ровичкане и зяпане в телефона…

Вместо това – смях до пръсване. Смях с отношение – ту такъв с подигравателен оттенък, ту злораден, ту сподавен, ту неконтролируем, прерастващ в рев… Въобще, мога с ръка на сърцето да кажа – сбогом „С деца на море” !

Вече имаме нова култова комедия за хора, отпочиващи на морето (до колкото в случая това може да бъде наречено „отпочиване”).

letovnici10

Среден клас курорт, ръководен от типичната свръх горделива и бойна рускиня и от средностатистически харизматичен дребен мошеник, бива посетен по едно и също време от няколко семейства.

Имаме добре познатите мъж-кариерист и жена-домакиня в изчерпани взаимотношения и с малко дете. Имаме съвсем нелогична връзка между глуповата протестърка и заблуден до фанатизъм в нереалистични идеали и бизнес планове младеж. Имаме и самотна възрастна учителка по литература (при това чистофайница), мъкнеща със себе си единствената си приятелка.

Тези и още ред случайни и неслучайни фигури като заплеснат кмет, филмиран таксиметров шофьор, поп със зорки очи, традиционните селски бекове, и още много – се намесват в куп неприятности и ситуации, които хем ги променят, хем дават и на нас, зрителите, храна за размисъл.

Обаянието на малките роли…

Или първото нещо, което ми направи сериозно положително впечатление. Знаменити кино легенди от малкия екран като Малин Кръстев, Мамалев, Филип Аврамов, Николай Урумов, Герасим Георгиев, Антон Радичев и още, участващи като второстепенни, но все пак знакови персонажи. Те са истинска радост за очите, тъй като се появяват от никъде и допринасят още повече за пълнотата на филма.

Много свежи малки епизоди, като ей така случайно появили се пеещи баби или игра на табла във влак, допълнително запълващи екранното време, които не те оставят да си поемеш дъх.

letovnici8

Макар филмът да е комедия, все пак случващото се в него не е никак за смях, а точно обратното – за оплакване. Първият сериозен въпрос, който се появи в главата ми, още преди кулминацията беше – Толкова ли сме зле българите? И наистина ли сме стигнали толкова далеч в омаловажаването на семейните ценности.

На фокус е средностатистическият човек с неговите ежедневни мисли и разсъждения. И в точно това е чарът на филма, защото ни кара да се замислим какви сме и какви не трябва да бъдем. Смеейки се на героите, всъщност доста от нас се смеят и на самите себе си.

И докато, например в алековият бай Ганьо, гротеската е насочена към българина, тук тя обгръща обществото като едно цяло. Отвъд комичните сцени, ние виждаме сериозното му разпадане и гниене.

Към средата на „Летовници”, се открива и истинската същност на концепцията, която се разгръща бавно и постепенно, и макар хуморът да не спира дори за минута, се появяват и сериозните, емоционални моменти. Балансът, както в литературата, така и в киното е доста трудно постижим и тук мога да кажа, че хората, замесени в реализирането на продукцията са се справили отлично.

letovnici5

Трябва да отбележим и саундтракът на филма. Изключително нетипичен за родните филми, доста свеж и допълнително допринасящ за цялата атмосфера, каквато трябва да има всеки комедиен филм.

Като фон на всичко това, режисьорите са се постарали и да покажат красиви картини от южното ни черноморие, като да ни напомнят, че хубавата ни природа, винаги е вървяла ръка за ръка, както с корумпираните политици, така и с шантавия ни дух.

Както посочих още в самото начало, аз останах изумен след „Летовници”. Дни след това продължавам да бъда впечатлен, но в мен си проправя път и заключението.

Че българското кино, най-после има посока.

Ако гореизброените причини не ви карат да гледате филма, ще ви дам още няколко тийзъра. Като например – защо туристите имат повече злато от траките? И защо собственикът на магарето, носещо името Еднорог, псува германците.

Тези и още дребни, но бележити детайлни и малки истини, могат да бъдат научени от продукцията.

Но внимавайте. Защото е от филмите, които ще ви оставят жадни за още.

letovnici6

“Летовници”

България, 2016.

Сценаристи: Ивайло Пенчев, Божан Петров, Весел Цанков.

Режисьор: Ивайло Пенчев.

Участват: Китодар Тодоров, Анета Сотирова, Станимир Гъмов, Милена Аврамова, София Бобчева, Васил Банов, Пламена Гетова, Елица Григорова, Раиса Полякова, Свежен Младенов.

Делиян Маринов
е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to