След култовата „Канела“, Елин Рахнев се завръща със „Зелда“ –
смълчани, потопени в горест и горчилка стихове,
прошепнати от раним и неприспособим
към днешното поетичен глас.
„Зелда“ е книга за „вечната тъга по скоти фицджералд“.
„Зелда“ е „есен през юли, гробище с лунапарк, залез в грамофонна плоча“.
„Зелда“ борави с нюансите на тихото в нас,
затрупва ни под непосилни „тонове есен“
и покачва рязко „децибелите на тъгата ни“.
Поезия за чупливите, за неспособните да се справят със света.
Не е лошо да помълчим в този шумен живот.
Все повече боли. И е студено. Разпадам се и знам, че няма
връщане. Това няма нищо общо с поезията, с недоносените
есенни листа, които съм възпявал. Това е тотална,
радикална, политематична невъзможност да си тук. Пълно
несъответствие със всички съответствия. Това е контракция
на душата. Това е ято от недопети птици затворени в
бутилка. Това е джимито морисън, издаден от пайнер.
Роден на 3 юли 1968 година в София, Елин Рахнев завършва Специална педагогика в Софийския университет, по-късно учи режисура при проф. Крикор Азарян. Работи като журналист, издава списанието за литература и блус „Витамин Б“. Драматург, сценарист и колумнист. Страстен цесекар. Автор на четири стихосбирки и девет пиеси. Превеждан и публикуван на много езици. Носител на награди, сред които поетичните „Веселин Ханчев“ и „Иван Николов“, както и за драматургия – два пъти „Икар“ и един „Аскеер“.
Елин Рахнев не е нито писател, нито драматург. Съвсем не е журналист или поет. Елин е вселена. С почти непоносима лекота докосва читателя с върха на пръста си, кани го в световете си, разтваря го в пространство на любов и копнежи по деня, по живота, по обичта и вечните малките музи.
Алекс Александрова, Go Guide, 1 септември 2017
Елин не е от този свят. Просто понякога ни пуска в своя. Липсва му всякаква практичност. Никога не пести нищо. От хората, с които можеш да говориш за живота без да се интересуваш от цената. Да си припомниш, че в този живот нещата се делят на любов и всичко останало.
Панорама, 1 април 2016