Толкова разкош от Елин Рахнев и „Зелда“ и купеста облачност в усмивката

Преди няколко години в нощния влак от Варна за София четях „Канела“ на глас на група приятели, с които пътувахме. После случайно се разминавах с Елин Рахнев по малките улички на София и сърцето ми блъскаше в гърдите, колебаещо се дали да го спре, за да разкаже. Тогава не съм подозирала, че ще дойде „Зелда“  и ще ми се иска да я чета във всеки влак, на всяка гара.

Където свършват устните ти и започва есента, е последното парче, което слушах. И после многолистната тъга по теб. Мащабната печал по тебе, зелда.

Минималистичното оформление на „Зелда“  е прекрасно. Браво на Асен Илиев – петолинието наглася тона и сме готови да се впусне в „Зелда“  – тази разкошна музика за душата. Обичам Елин Рахнев, защото след всеки прочит на неговата поезия се усещам в особен ритъм, който не може да бъде повторен от нищо друго. Повтарям думите. Тананикам ги в ума си. Стават моя мантра. Кънтят и пулсират.

Но стръмен залез впива се във мен от цялата ми невъзможност да те имам.

„Недоносената есен под очите ни” има свой дом. Посветена е на Кольо К. -„който ме разбираше”, и достига до нас, благодарение на любимото ни издателство – ICU, което винаги ни вижда такива каквито сме.

Винаги съм знаел, че поезията е есен през юли, гробище с лунапарк, залез с грамофонна плоча. Всичко онова, което го няма в лекциите по творческо писане.

Зелда е любов по безкрайност. Припадналите есенни листа донасят спомените. Улицата е гробище на листата. Това е тъга по безкрайност. Една невъзможност. Затова ми се струва и невъзможно да се говори за „Зелда“. Да, елине, добре беше – нищо не изпусна. Нищо не скри. Умирам си за „Зелда“  –  ебати готината смърт, нали. Да, зелда е преминаване отвъд. Нежно разрушава стените. Поне моите. Към дълбоката тъга, която затрупвам с есенни листа, фиби и шалове.

Толкова много размисли, а само един елин, надвесен над фибите ти. 

Полагам истински усилия да не цитирам цялата книга. При Елин няма преструвки, претенции. Всичко е естествено като живота, като голямата любов. Като пеперудите в стомаха. Като желанието да цитираш Зелда на любимия човек. Като естественото припознаване във думите. Като желанието да кажеш и покажеш – и аз обичам, и аз тъгувам. Като нуждата да чета отново и отново „Зелда“ . Вероятно е от вените, предразположени към меланхолия.

Може би точно сега е времето да загася живота си. Да остържа молекулите на спомените. Да рамкирам тази велика красота в очите на совите.

Красота е „Зелда“. Разкош. Не може да не прочетеш, не може да не заобичаш, не може да не потъгуваш.

Всичко ти обичам. Ама всичко. Всичките артерии и вени. Всичките неврози и възторзи. Принципното несъгласие с околните. Фигуралната естетика във роклите. Бриза точно след въздишката. Дефилето на сълзата над усмивката. Прелетната партитура на клепачите. Ретрото особено във шапките. Есента припаднала сред кожата. Скръбния шансон в походката. Росата на дъха ти след тъгата. Пепелното его. Суетата.


Думи за „Зелда“ от ICU:

След култовата „Канела“, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че „поетите се раждат на сто и умират на една“, да възпее „вечната тъга по скоти фицджералд“. Думите в „Зелда“ винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“.

„Зелда“ е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света.

Книгата можете да поръчате тук: Зелда


Зелда трябва да бъде отпразнувана. Елин Рахнев, “Остава”, Шекерова и приятели се събират, за да разлистят коленете на есента. Да изпеят вечните поети. Да смълчат София.  Елате на ул. Стефан Караджа 20. Привечер. Повече за събитието тук: Зелда тайм.

 

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to