„Живеем красиво“ – интервю с Горяна Панайотова

30.07.2018
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Горяна Панайотова е една съвременна поетеса, чиито послания, заложени в творбите ѝ, докосват всеки. Това показва и огромният успех на последното ѝ стихотворение „Под наем сме дошли на този свят“. Веднага след публикуването му в интернет пространството то получи голямо признание. Интересът към него натрупа над 15 хиляди харесвания и 7000 споделяния.

Снимка: Facebook

„Под наем сме дошли на този свят.

И всеки ден си плащаме цената.

Животът се откупва със дела,

с горчив урок, с любов към непознати.

Животът струва! Колко ще платиш?

За всеки стойността е най-различна.

Можеш на врага си да простиш –

зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?

Че просто ти е даден за заслуги?

Прахосвайки един единствен ден

ти губиш много, страшно много губиш.

Не трупай вещи, трупай простота,

отрупвай се с емоции и радост.

И ако ти останат до нощта,

със утрото раздай ги на приятел.

 

От гроба няма кой да те спаси.

И времето безмилостно изтича.

Не са ти нужни къщи и коли,

а някой който теб да заобича.

За кратко си дошъл на този свят.

Не ти е нужно да градиш палати.

Гради надежда, вяра, доброта.

Създай живот, жадувай свободата.

 

И знай, че красотата е тъга.

От залеза днес по-красиво няма!

Залязвай със достойнство, без вина.

И със усмивка силна и голяма.

Живей така,че в сетния ти ден

децата ти със гордост да закрачат.

Врагът ти да склони глава,

а небесата силно да заплачат.“

Младата авторка стана позната на обществото през 2008 година с канала си в YouTube озаглавен „Голи стихове“, в който чете поезията си по бельо. Години след спирането на канала, както и на собствения ѝ сайт, тя все още продължава да твори и да доказва на себе си и на хората, че дарбата ѝ е безценна. Материалите ѝ можете да намерите на нейната Facebook страница „Голи думи“.

Под моста: Как така се запалихте по поезия, а не по математика, спорт или нещо друго?

Горяна Панайотова: Обичах да чета книги. Никога не съм била добра по математика. Първото си сериозно стихотворение написах на 15 години. Тогава четях много поети, знаех много сихове наизуст, преписвах ги в тетрадки, вдъхновявах се… и в един момент и аз реших да напиша нещо в рими, хареса ми и продължих. Учех се от Вапцаров, Смирненски, Дебелянов, Дамян Дамянов. Така открих, че стиховете са терапия за мен, защото пишех, когато съм тъжна, влюбена, когато нещо ме е развълнувало, когато съм оформила в себе си житейски постулат, който да следвам. Нямам претенции за литературна издържаност на поезията си, пиша по инстинкт.

ПМ: През 2008 година каналът Ви в YouTube „Голи стихове“ предизвика огромен интерес с начина, по който поднасяхте поезията си. Бихте ли се върнали обратно към YouTube 10 години по-късно?

ГП: Това е един щур момент от живота ми. Получих много енергия от този експеримент, който не целеше нищо повече от това: да видим какво ще стане. Спомням си за тези моменти с усмивка. До ден днешен Facebook страницата ми, в която качвам поезията си, се казва „Голи думи“. Но не бих се върнала назад. В момента Facebook е това, което видео каналите бяха за мен в миналото. Чрез социалната мрежа се изразявам и достигам със стиховете си до хиляди хора, вълнувам ги, разплаквам ги.

Снимка: Facebook

ПМ: Какво се промени у Вас от 2008 година насам и как това се отрази на творбите Ви?

ГП: Това, което се промени у мен, е, че станах още по-щастлива, сбъднах мечтата си да обикалям по света и преживях много нови емоции. Открих какво е да си майка и започнах да обичам повече. Стиховете си останаха същите, старая се да намирам все по-точните думи и да въздействам повече на читателите с малко думи. Продължавам да се вдъхновявам от други поети. Има много талантливи хора.

ПМ: Натрупахте голяма популярност и благодарение на сайта Ви. Защо решихте да спрете и с него?

ГП: Поезията за мен винаги е била хоби, а не професия. В един момент живота ме завъртя в друга посока. Сега може би е време за преоткриване.

ПМ: Сега качвате стихотворенията си на Facebook страницата „Голи думи“ – достигат ли те по този начин до повече хора, отколкото преди?

ГП: Да, чрез Facebook стиховете ми достигат до хиляди хора. Много повече, отколкото би могла една стихосбирка например. Последният ми стих счупи всички рекорди – и лични, и национални. Не зная друго стихотворение на съвременен автор да има толкова много отзиви в социалната мрежа.

ПМ: Бихте ли се занимавали професионално с писателска дейност, а не само като хоби?

ГП: Със сигурност ще издам поне една стихосбирка в живота си. Преди всичко да се събера. Но както споменах, за мен писането не е професия, не мога да пиша по поръчка и на конвейр, поне не съм опитвала. Няма нищо по-хубаво човек да печели от това, което обича, но никога на всяка цена.

ПМ: Ако издадете стихосбирка как бихте я озаглавили и защо?

ГП: Не съм мислила за заглавие, зависи от съдържанието.

ПМ: А към каква аудитория бихте я насочили?

ГП: Пиша за всички, които обичат да четат поезия, които се вълнуват от темите, от които се вълнувам и аз – това е моята аудитория. Имам стихове и за младите влюбени хора, и за възрастните, които са прозрели житейските истини, написала съм и приказки в стихотворна форма за деца.

ПМ: Последното Ви стихотворение „Под наем сме дошли на този свят“ за 3 дни събра над половин милион читатели и десетки хиляди харесвания и споделяния. Коя е ключовата съставка, направила това произведение толкова специално?

ГП: Самата аз не очаквах такъв голям интерес и съм изключително благодарна на всички онези мили хора, които харесаха, споделиха и коментираха това стихотворение. Те го споделяха на своите Facebook стени, техните пиятели го виждаха и така стихът стана „вирусен“. Това е голяма оценка за мен, наистина съм много щастлива, хората ме направиха щастлива. Щастлива съм, че толкова много хора се вълнуват от поезия.

„Под наем сме дошли на този свят“ написах за пет минути в едно заведение. След смъртта на професор Божидар Димитров, когото уважавах, се замислих за това, как идваме, оставяме по нещо и си отиваме и как преди всичко трябва да сме доволни от онова, което сме преживели. Може би успехът на това ститхотворение беше в това, че то пробужда душите ни, кара ни да бъдем по-съзнателни и да преживяваме по-качествено дните си.

ПМ: Като една естествено красива жена, какво мислите за фразата „Красотата ще спаси света“ на Достоевски. Вярно ли е и смятате ли, че по един или друг начин допринасяте за това спасяване на света с личността си или творбите си?

ГП: Вярвам, че „Красотата ще спаси света“. Всъщност това е единствената ни надежда! Красотата в мислите, в душата, в постъпките, в движенията, във формите – всичко, което правим, е енергия, нека тя да е красива. Девизът на моето семейство е: „Живеем красиво“.

Снимка: Facebook

ПМ: Но в днешно време красотата е изменила коренно вида си. В „Много завист има в красотата“ пишете: „Но пазарът пълен е с принцеси\ от един и същи все калъп.“. Как могат съвременните жени да се предпазят от тези изопачени и дори гротески разбирания за красота?

ГП: Така е, светът, в който живеем, е материален, създава модата на изкуствените форми, на изкуствените взаимооотношения, на измамната любов. За да се измъкнеш от капана на матрицата, който дяла младото поколение по „калъп“, на първо място младите хора трябва да имат висока самооценка, лично достойнство, да се ценят и да се обичат такива каквито са. Това се случва, когато развиват не само телата си, но и духа си. Съдържанието е важно, не само опаковкакта.

ПМ: Какво е мотото Ви и каква е Вашата цел в живота?

ГП: Ако трябва да кажа мото, бих цитирала една моя преподавателка от университета, която казваше: „Животът не е задължително лесен или задължително труден. Той е задължително смислен“.

Искам да живея смислено, съзнателно и да допринасям с каквото и както мога за един по-добър и по-спокоен свят. Много от моите мечти вече се сбъднаха, все още живея в тях и се чувствам щастлив човек, всеки Божи ден благодаря за това, което имам. Искам прозаични неща – да има мир, по-малко страдание, расизъм и жестокост. Повече богати и успешни хора, повече усмивки.

Уча се да приемам света такъв, какъвто е, да приемам всичко добро и лошо като част от развитието на човечеството, опитвам се, но все още не съм го приела напълно. Не съм съвършена, имам си своите недостатъци. Все пак се стремя към баланс във всичко. Всеки следва собствено темпо, но всички стигат един ден до финала.

ПМ: Какво ще кажете на читателите на „Под моста“?

ГП: Искам да ги поздравя и да им кажа да живеят съзнателно. Да не робуват на вещи, а да създават и преживяват повече емоции. Усмихвайте се на живота, приемайте го. Бъдете щастливи!


Интервюто взе Реджина Асенова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваПоезия отвъд границите - интервю с Диляна Христова21.07.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино