Стефан Евтимов – за трудностите, успеха и литературата

19.08.2018

Стефан Евтимов е само на седемнадесет години, когато сам издава дебютната си стихосбирка с парите от награда от литературен конкурс и въпреки отказа на единадесет издателства. „Четири кафяви очи“ е напълно изчерпана само две седмици след премиерата и това го превръща в най-успешния български автор под осемнадесет години. През август 2017 г. той публикува втората си книга – „Мелодия“, в която са поместени разкази. Тази година Стефан завършва гимназията в родния си град, приет е в университет във Великобритания и започва нова работа там. Момчето от малкия провинциален град сега се намира в „центъра на Света“, порасна много и публикува новата си стихосбирка – „Свобода на ума“, в която вече не ни говори наивното дете – Стефан, а Мъжът, който има какво да ни каже за трудностите, успеха и литературата.

Кога и как се появи любовта ти към литературата?

Започнах да пиша на 15 години, след като четох доста любовни и тийн автори и съответно имах вдъхновение от някои типични преживявания за тази възраст.

Помниш ли кое е първото стихотворение, което написа?

Да, казва се  „Четири години”.

Имаш ли любима своя творба?

За момента е „Предатели като мен” от новата книга.

Как едно дете успява само да издаде стихосбирка?

С изключително много труд, постоянство и търпение. Най-вече търпение.

Какви бяха трудностите, с които се сблъска при издаването на „Четири кафяви очи“?

Неадекватни издатели, изтъкнати критици и нечестна конкуренция.

Очакваше ли такъв успех?

Не. Предполагам, че българският пазар имаше нужда от книга, която наистина е писана от автора си, а не с помощта на 16 редактори, мама, тате, братовчедките и комшията от съседния вход.

Кой е най-големият ти почитател?

Всеки, който ме подкрепя от самото начало, когато бях на 16 години и нямах представа с какво се захващам.

А най-големият ти критик?

Самият аз.

Кога пишеш – когато си тъжен или когато си щастлив, вечер или през деня?

Пиша постоянно, когато имам вдъхновение. Най-известните ми стихотворения са писани на салфетки, в асансьор, на таблото на колата и т.н. Няма място, нито време за това.

Какви книги четеш?

Принципно обожавам книги в линията на романтиката и драмата, но напоследък чета специализирана литература, тъй като ще бъда студент скоро.

Кой е любимият ти автор?

Папи Ханс.

Какви книги предпочиташ – електронни или обичаш аромата на хартия?

Електронните книги са бъдещето и обожавам да чета в този формат. Също пиша предимно на лаптоп или телефон и съм отвикнал да пиша в дневник, журнал. Ароматът на хартия е прекрасен и наскоро си купих такъв парфюм. Някои от любимите ми книги също ги имам в хартиен носител, но всичко останало е електронно.

Преди няколко дни се появи втората ти стихосбирка, очакваше ли толкова положителни отзиви?

Стихотворенията са различни, начинът на пускане е различен, нямаше такава особена промоция, както при „Четири кафяви очи”, но се радвам, че хората реагираха така положително. Стихосбирката беше създадена за 2 часа и предполагам, че когато някой пише от сърце, това се вижда и оценява.

„Свобода на ума“ много се различава от „Четири кафяви очи“. Какво се промени в живота ти, за да промениш до такава степен и творчеството си?

Предполагам, че пораснах. За една година завърших гимназия, кандидатствах в чужбина, приеха ме там, пътувах доста, смених държавата, някои от приятелите си, започнах нова работа. Придобих нов поглед върху нещата и реших, че е време да публикувам нещо ново.

Стихосбирката отнася ли се за конкретен човек или събитие?

За разлика от „Четири кафяви очи”, тук не присъстват конкретни хора и събития.

„Свобода на ума“ е достъпна онлайн, но ще излезе ли и на хартия?

Най-вероятно не. Обмислям нови начини за споделяне на творчеството си и съм сигурен, че всички ще останат доволни.

Кой от близките и приятелите ти първи прочете стихосбирката?

Най-добрата ми приятелка – Елена. Бяхме близки през по-голямата част от гимназията и въпреки че вече живеем на 3000 км, поддържаме връзка всеки ден. Тя е и един от хората, които ме държат здраво на земята.

Коя от трите ти книги – „Четири кафяви очи“, „Мелодия“ или „Свобода на ума“, е най-харесвана и коя от тях е любимата ти?

Предполагам, че „Четири кафяви очи” е най-харесвана, но „Свобода на ума” е на същия път. Любимата ми книга е определено последната, но това е възможно да се промени. С творчеството нищо не е сигурно.

Всъщност „Мелодия“ се състои от разкази. Защо не продължи с прозата, а избра поезията?

„Мелодия” е част от един много по-голям проект, който се състои от 15 разказа, но все още нямам готова концепция или план как да го развия.

„Освободи“ ли ума си след публикуването на „Свобода на ума“?

Имах нужда да освободя ума си след турнето и промоцията на „Четири кафяви очи”.  Бях изключително натоварен и затова изчезнах от полезрението на литературата в България. Имах нужда няколко месеца, за да бъда сам и да избистря какво точно искам да правя. Радвам се, че това се случи и в момента съм изключително развълнуван за това, което предстои. Благодаря ти за интервюто и благодаря на всички, които ме четат и подкрепят. Няма нищо по-истинско от това.


Интервюто взе: Йорданка Веселинова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол Панкова„Трябва да се опиташ да приемеш провала и страха като неизбежни” - интервю със Стефан Иванов28.08.2018

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование