Изкуството да дишаш чрез фотографията – интервю с Владимир Ладев

Запознанството ми с Владимир беше съвсем случайно. Само от няколко срещи успях да разбера що за човек е той и какъв перфекционист е в своята професия. Винаги усмихнат те посреща и пак с усмивка те изпраща. В разговори разбрах, че той е правил продуктови снимки на много известни марки, а също и заведения. Наскоро снима артикули на известна американска марка за каишки. За момента студиото му се позиционира във Варна, където води и курсове по фотография.

Под моста: На старогръцки „фотография” означава „техника на рисуване със светлината” кое те накара да започнеш да се занимаваш с тази деликатна и фина професия?

Владимир Ладев: Имаше един фотоапрат, който си бях поръчал по времето, когато телефоните все още нямаха хубави камери. Исках да имам нещо в себе си, с което да снимам, защото винаги има хубави моменти за улавяне. Имах голямо желание и нужда от този фотоапарат, но така и не пристигна.

Доста четях за всичко, свързано с фотографията, както го правя и сега – чета много за всичко, което искам да купя и знам информацията, която ми е нужна. Та с много четене и без апарат в ръце започнах да снимам. Интересът и желанието ми бяха водещи, за да се развия като фотограф.

ПМ: Кое е най-голямото ти вдъхновение, как се заражда една идея?

ВЛ: Като малък дядо ми ме учеше да разглеждам нещата като компоненти, да разбирам как работят, да знам как да ги разглобя и сглобя. Това се пренесе и във фотографията. Вдъхновението може да ме озари навсякъде. Обичам да разглобя кадъра, да го направя свой и да го сглобя наново. Обичам да смесвам различни неща, които са ми визуално интересни. Нямам едно единствено вдъхновение. Хубаво е човек да харесва, да оценява и да бъде вдъхновяван от различни неща. Това развива креативността.

ПМ: Какво за теб е важно, за да бъдеш удовлетворен от крайния резултат?

ВЛ: Крайният резултат на една снимка, творба, произведение или проект винаги е плод на много работа, проучване, както и много вложена креативност. Един кадър е готов, тогава когато си готов да спреш да го „човъркаш“. Винаги може нещо ново да се направи или промени. Когато реша, че един кадър е готов, радостта от резултата е кратка. Получава се така, защото започвам да търся недостатъци в него и вътрешно знам, че мога да променя още нещо, за да се превърне в идеалния кадър. Накрая или ще го оставя да бъде такъв, какъвто е, или ще го модифицирам до безкрайност. Винаги най-интересният кадър е следващият.

ПМ: Водиш фотографски курс кои са най-честите съвети и насоки, които казваш на своите ученици?

ВЛ: Фотографският курс го водим с моя колега Деян Недялков. Най-често начинаещите курсисти ги интересува защо с тяхното минимално оборудване не се получават кадри като на човека, който има десетки хиляди, инвестирани в техника. Интересното е, че съществува неписано правило, което гласи, че за да усъвършенстваш уменията си в конкретна сфера, са нужни минимум 10 хиляди часа практика. Времето, което се инвестира в знания и обогатяване на опита, са много по-ценни и не е необходимо да се снима със скъп апарат.

Най-важна е стабилната основа от практически умения и от разбиране на фотографията като правила, като концепция, като усещане. Тогава може да направиш всичко и с телефона си. Това, което се стараем да предадем на курсистите ни, е да се научат на постоянство и да не се примиряват с резултатите, защото ако са си харесали прекалено много снимките – нещо не е наред.

Снимка: Виктория Стоева

ПМ: Как минава един твой работен ден?

ВЛ: Минава динамично. Всеки ден е свързан с разговори с клиенти, организация на хора, снимане и обработване на снимки, както и малко административна работа. Всички подробности, за които човек не се замисля, когато решава да се занимава професионално с фотография, изискват строга организация и висока отговорност. За щастие до мен има човек, който ми помага с натовареното ми ежедневие, за да мога да вложа енергията и креативността си в изкуството, което правя.

ПМ: Ако трябва да направиш снимка на себе си – отстрани как би изглеждал и върху какво ще акцентираш?

ВЛ: Автопортретът е добро упражнение за всеки фотограф. В ежедневните интеракции с други хора, израженията по лицето на човек се случват автоматично. Пред камерата контролът върху лицевото изражение минава в ръчен режим – маневра, за която съзнанието не е готово, освен ако не си актьор. За моя портрет бих наблегнал върху очите. Защото те внушават усещането за стабилен характер. В допълнение – усмивката комуникира достъпността ми като човек. Тя придава различно усещане на снимката. #noduck face


Интервюто проведе Вяра Желязкова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to