Фотография

Ukrainian Rainbow – един различен поглед към Чернобил

17.05.2022

Срещаме се с Весела Илкова, автор на фотографския проект Ukrainian Rainbow, непосредствено преди неговото официално представяне пред публика. Нейният визуален разказ ни отвежда до радар „Дъга“, за да открием един по-слабо познат прочит на темата за Чернобил. В него перспективата е пречупена през призмата на архитектурата и обкръжаващата действителност, което ни позволява да погледнем към злочестия сюжет с нови очи.

Как непланираните избори се превръщат в творческо вдъхновение и страшен ли е пътят, съпътстван от пукота на гайгеровия брояч, четете в следващите редове.

Какво Ви отведе в Украйна и защо избрахте да поставите фокус именно върху Чернобил?

Пътуването беше спонтанно решение, а визитата в Чернобил – също толкова неочаквана. С кацането в Киев разбрахме колко близо и достъпно е посещението на града и вече всичко беше въпрос на избор. Избор между чувството на ужас и любопитството. Все пак любопитството надделя, за което не съжалявам и за миг.

Различен ли изглежда градът на живо и уловен през обектив?

Никоя фотография не може да предаде усещането на дадено място и емоцията, която изпитват хората. Преди войната, особено след представянето на продукцията на HBO „Чернобил“, напливът на туристи беше огромен. Много хора, които най-вероятно или са чували бегло за тази катастрофа, или са родени много след нея, или са живели с истории за аварията, като мен самата. Кривата на разбирането на всеки е различна.

За мен като човек, работещ в архитектурно студио, заобикалящата среда неминуемо е от водещо значение. Поради това и фокусът на фотографиите е именно върху архитектурата, а моето виждане е по-скоро артистично, отколкото документално. Основна цел за мен винаги е било да извлека позитивното от дадено място и ситуация.

Кадри от изложбата

Разкажете ни повече за изложбата Ukrainian Rainbow. Как се роди идеята за нея и какво предстои да видят посетителите?

Инициативата е главно на Вики Илиева, арт директор на изложбата. Тя не знаеше за моето пътуване, а когато се върнах беше изумена. Първо от решението ми, второ от кадрите.

Идеята за изложбата дойде мигновено, а осъществяването ѝ, особено след избухването на войната – се оказа наложително. Наложително, защото моето чувство за надежда и вяра в доброто е по-силно от всякога. Както след утихващия COVID и възраждащата се за живот област в Чернобил, така и след края на тази война ще останат неизлечими болка, разруха и ужас. Животът обаче продължава и хората се адаптират, намирайки спасение – било то в други държави, било то в работа, в писане или в изкуство…

Кадри от изложбата

В изложбата посетителите ще видят кадри от радар „Дъга“, който е скрит в горите в близост до град Припят.

Допускам, че Украйна като страна, част от бившия Източен блок, споделя много общо в архитектурен план с България. Кое обаче ни разделя? Къде откривате автентичното, открояващото се?

Киев е прелестен и величествен. Да, наподобява българската действителност, но мащабите са по-големи. Типичните обширни булеварди. Масивни жилищни и административни сгради. Много красив и светски град или поне беше… Наличието на панелни квартали, както разбирате, е неизбежно. Преди повече от 20 години, когато бях дете, съм пътувала през Украйна за Русия. Тогава ми изглеждаше много бедно, сега бях впечатлена от темпото на развитие. Автентични са богатите и цветни църкви и манастири. Много красиви и живописни. 

Изминали са над 30 години от аварията в АЕЦ „Чернобил“, но гайгеровият брояч едва ли ще замлъкне в обозримо за нас бъдеще. Имаше ли колебание, тревога или страх по пътя?

Гайгеровият брояч не само не замлъква, но и на места се усилва. Например преминавайки през Червената гора, в която има много силна концентрация на радиация. В този ареал апаратите реагираха много рязко и дори не беше позволено слизането от автобуса.

Кадър от изложбата

Прилагат се и специални мерки за сигурност. Използва се уред, който измерва приетата радиация за времето, прекарано там. За еднодневния ми престой бях събрала радиация, отговаряща на 5-часов самолетен полет (или поне така казаха 😊). При напускане на зоната се минава през два гранични пункта, където се изчистват полепналите пръст и пясък по обувките и личните принадлежности и се изземат откраднатите вещи, тъй като не липсват и такива случаи.

Не бих казала, че съм изпитала страх. Разрушените сгради и изоставените домове не са нещо, което може да впечатли един българин. Имаше момент на уплах, когато бяхме спрели до реактора и прозвуча сирена. Водачите не знаеха за какво е, но казаха, че често се случвало… В същия момент работници пристигаха и започваха спокойно работния си ден. Най-впечатляващи бяха личните истории на местните хора в сблъсъка им с тази катастрофа. Неяснота, информационно затъмение и ужас.

Кадър, част от изложбата

Можем ли да очакваме последващ фотографски проект, който да „запечата на лента“ друга смела дестинация?

Обичам да пътувам до знайни и незнайни места. Пътувам колкото се може повече и се надявам вятърът да ме отвее и на други интересни, защо не и на смели, дестинации. 😊

Официалното откриване на фотографската изложба е на 17 май, от 19:00 ч. в Office Center Polygraphia, бул. Цариградско шосе 47.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваЧиста емоция и искреност с Вера Гоцева и фотографията19.11.2017

Още от Под Моста

Под МостаТеатрално, визуално и културноКино