Антоан Божинов за съдбата на международния фотофестивал Биенале Фодар

10.12.2017
Антоан Божинов. Снимка: Иван Захариев

Който е чувал за международното Биенале Фодар, знае, че името му е неизменно свързано с Плевен. Създаден през 1999, фотофестивалът се разраства с всяко следващо издание, като участниците са не само от България, а от цял свят. На всеки две години любители и професионални фотографи се събират в града за откриването, традиционната изложба и трите допълнителни модула – съпътстващи изложби, теоретичен семинар и портфолио ревю, в което експерти анализират портфолиа на млади автори. Не е нужно да се задълбава в излишни статистики, за да се добие представа, че Биенале Фодар е на международно ниво – не само заради участниците в конкурса, но и заради качеството на работата, социалните проблеми, които засяга, и летвата, която с всяко следващо издание се вдига все по-високо. Конкурс, който е голям не само за мащабите на Плевен, а и за тези на България. През април 2017 трябваше да се проведе 10-тото юбилейно издание на Фодар, което обаче не се осъществи. Консултативният съвет по култура отказа да финансира фестивала, тъй като липсват ползи за града. Какъв е съставът на този съвет и защо общинските съветници са се подчинили на това решение при положение, че консултативният съвет има само съвещателен глас?

Зад Фодар стои фотографът Антоан Божинов, който създава фондацията през 1999 и организира всяко едно от изданията до момента. След заседанието от 31 август, на което общинските съветници отхвърлят финансирането на биеналето, той свиква пресконференция в клуба на БТА в града, а след това публикува и отворено писмо до председателя на Общински съвет Плевен – Мартин Митев. Нито едно от действията му обаче не може да промени вече взетото решение, а преди броени дни излязоха и резултатите от конкурса на Национален фонд Култура, който също отказва финансиране. Ето какво ни разказа Антоан Божинов за ролята на Биенале Фодар за Плевен, за мотивите зад взетото решение и съдбата на най-големия международен фотофестивал в страната.

Ронгуо Гао, Китай – Еднояйчни близнаци (Голямата награда, 2015)

Кога трябваше да се осъществи тазгодишното Биенале и с какви основания кметът отказа финансирането му?

Трябваше да бъде средата на април. Всъщност не е отказал кметът. Има една структура, която беше въведена от предишния кмет – Консултативен съвет по култура, която включва длъжностни лица, които са на ръководни постове на културните институции. Кои са точно, не знам, но са се изказали почти вкупом. Това не е политическо – т.е. те може да имат някаква политическа принадлежност, но в този съвет не присъстват като такива, а като плевенската културна общественост. Така че те са казали в един миг, че биеналето не трябва да го има и съответно решението достига до кмета постфактум, когато бюджетът вече е гласуван.

На каква стойност от общинския бюджет се равнява провеждането на конкурса и толкова ли е непосилно за Общината според Вас?

Не, тук не става въпрос само за пари. Тези девет издания досега винаги са били на ръба на това да раздадем наградите, да отпечатаме изложбата и да направим каталог. И оттам нататък – нищо. Аз винаги съм искал повече пари, но те винаги са били намаляни, като предния път бяха сведени до 9 000, което отряза някои награди, така че Биеналето не може да бъде съвсем пълноценно. С други думи, хората, които участват, получават обратна връзка – получават награда, участие в изложбата, но всичко това е престиж. Всички останали модули – теоритичен семинар, съпътстващи изложби, портфолио ревю, се правят на добра воля. Аз вдигам оттук хора, отиваме до Плевен и нищо не им се плаща, за да участват в тези неща. Винаги съм имал идея да докарам поне едно светило наистина от световен мащаб, което да направи културния туризъм – т.е. да привлече в града хората, за да се срещнат с него. Но това изисква 3-4 хиляди лева. И това не се случваше.

Матиас Танич, Словения – Fear of the unknown, portrait of North Korea (Награда I раздел, 2015)

Георг Спартански (сегашен кмет на Плевен, бел.ред.) беше дългогодишен шеф на Общинския съвет, откривал е биеналето, знае за какво става въпрос. Сега уговорката ни с него беше да не дразним тия общински съветници, понеже току що са взели някакво решение, да не тръгваме срещу тях, а да дойде полугодието, той да изготви отчет, да каже, че парите стигат и че би могло това нещо да се случи. Но всъщност на това заседание те отново го отхвърлиха. Това беше септември, ако не се лъжа. Тогава се разбра окончателно, че нещата са решени, говорено е и политиците – аз не ги оневинявам – но те всъщност повтарят нещо, което явно е изградено като обществено мнение. Далеч съм от мисълта, че това е едно към едно плевенската културна общественост, но това са хората, които я представляват.

Колко участника и от колко страни изпратиха фотографиите си за конкурса тази година?

Тази година имаме рекорд – 50 страни участнички. За един такъв конкурс, който не влиза в никакви мрежи, е твърде много. Не сме имали досега нещо подобно. 253 човека участват и то при положение, че аз всяка година вдигам летвата, винаги слагам допълнителни бариери. От 2007 го направихме тематично, след това направихме журито да е от 11 човека, които се сменят всеки път. Тези, които са свикнали да участват на олимпийски принцип, нямат за какво да се хванат, защото минахме и на фотоесета – т.е. трябва да седнат да работят, а не просто да разпращат снимки на случаен принцип по конкурси. Мисля, че причината тук беше и новият сайт, който беше сериозно модернизиран, и той даваше обратна информация – лесно можеше да се следи колко човека и от коя точка по света се включват.

Продължава на следващата страница…

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Боян Симеонов12 seconds in Tokyo*04.10.2019

Още от Под Моста

Карина НиколоваМаргарита Петкова и Нона Йотова или какво рече „Виктор“Литература