Кино

Красавицата на Юнг в ,,Чакалнята’’

28.11.2018

Чакални. Едно от онези места, на които можеш едновременно да бързаш заедно с поток от стотици други бързащи хора или да стоиш спокойно на някоя седалка и да чакаш влака ти да пристигне.  Докато чакаш можеш да почетеш, да слушаш музика… или да събличаш с поглед преминаващите около теб жени.

Последното предположение е нестандартно, но не и в късометражния филм ,,Чакалнята’’ на холандския режисьор Йос Стелинг. В него на пръв поглед виждаме лесносмилаема продукция без задълбочен сюжет, но всъщност след първите няколко минути става ясно, че режисьорът е заложил на дълбоки внушения и асоциации. Основният ефект е  доминиращият език на тялото, а персонажите не говорят, което засилва актьорската игра.

В ,,Чакалнята’’ са разгледани няколко основни въпроса в човешкия живот, сред които този за необятната сила на въображението и докъде може да ни отведе то, както и какво е необходимо и не достига на средностатистическия човек да бъде удовлетворен от случващото се в ежедневието му. Стелинг не изневерява на европейското кино и оставя отговорите на тези въпроси отворени за съзнанието на зрителя, като само дава посоката на размисъл.

Сюжетната линия представя мъж и жена на средна възраст, вероятно женени, свикали до такава степен един с друг, че връзката им е поредица от навици. Съпругата е видимо изморена закръглена жена, бореща се с ежедневието, а в случая с търсенето на място да развали пари, за да задоволи нуждата на мъжа си от чаша кафе. И двамата са нясно, че то няма да бъде дори наполовина толкова приятно, колкото е на обработената снимка върху кафемашината, която е показана в самото начало на филма. Така е и с представите ни за всичко останало и силата ни да идеализираме образи в съзнанието си.

Следващ кадър. Докато чака напитката, мъжът фантазира и задоволява гладното си подсъзнание с чужди жени, чиито погледи обаче не успява да задържи. Намесва се  и фаталната жена, част от въображението на главния герой. Тя е типичната стереотипизирана красавица с руси, прилежно сресани коси, необятно дълги крака, подаващи се под синьо дълго палто и примамлив поглед. Точно това, за което той бленува. Тук може да се разглежда архетиповото поведение, което е най-видимо по време на криза, която в случая е неудовлетвореността от брака.

И тъй като архетиповете винаги действат там, където съзнанието е най-тясно или най-слабо, красивата блондинка е единствената, която успява да заглуши за кратко реалността на външния свят. Започва битка на желанията с реалността, като блянът надделява и героят е изцяло погълнат от страстното и свободно отношение на непознатата. Сякаш разчита всяко негово желание, всяка мисъл. И как не би могла? Та това е плод на въображението му. Фаталната жена изчезва след краткия им интимен момент, а нейното място заема гордо носещата в пластмасова чаша кафе съпруга, за да го върне с гръм и трясък в реалността. Край на действието.

Едновременно комична и трагична, ,,Чакалнята’’ оставя следа след себе си и успява да ни убеди, че всеки от нас е малка вселена с блянове и проблеми, с мисли и чувства. Показва и в какво се превръщат неизживените мечти и каква е силата на  човешкия разум дори в ежедневни ситуации.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Наталия ИвановаНадежда и „Урок” за българското кино13.05.2015
Деница ДимитроваТочният прицел на „Посоки“28.01.2018
Наталия ИвановаБезбожно модерният „Съвсем нов завет“ на Дормел07.12.2015

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE