Metallica е история, музика и начин на живот (трета част)

15.02.2015

Ако сте пропуснали предишните две части на нашия огромен хибриден материал, посветен на легендите на метъла, ТУК можете да прочетете първата част, а ТУК можете да наваксате и с втората!

Двадесет и първи век започнал с криза за групата, която вече се превърнала в легендарна. Както Джеймс, Ларс и Кърк се вдъхновявали от Black Sabbath и Jimi Hendrix през 80-те, сега те се превърнали във вдъхновители на успешни групи като Korn, Limp Bizkit и Disturbed. Първите години на новото хилядолетие обаче били доста тежки за бандата. Фронтменът Джеймс Хетфийлд бил принуден да се изправи срещу алкохолната си пристрастеност и да я премахне от живота си завинаги. За целта вокалистът прекарал в рехабилитация около година, в която Metallica била неактивна вероятно за първи път от създаването си. Басистът Джейсън Нюстед, който (за разлика от колегите си в бандата) нямал съпруга или деца, поискал да се посвети на странични музикални проекти, но срещнал неодобрението на Джеймс и Ларс. В крайна сметка Нюстед напуснал Metallica и групата преживяла най-тъмния си час в момент, в който вокалистът/текстописецът на бандата бил в рехабилитация, а басист липсвал.

След 7 месеца в рехабилитация и 4 месеца на възстановяване със семейството си, Хетфийлд се завърнал в студиото и групата се заела да композира и пише новия си албум “St. Anger”. Фронтменът заявява, че след толкова турбулентен период в живота му, текстовете към песните в “St. Anger” са най-личните, които някога е писал, и това определено си личи. За съжаление, при излизането си през 2003 година албумът бил посрещнат с доста критики от феновете на Metallica заради поредната доза музикални експерименти, които групата решила да предприеме. Специфичната настройка на барабаните на Ларс Улрих, които им придали твърдо звучене като удар по боклукчийска кофа, както и липсата на сола на китариста Кърк Хамет, провокирали тази гневна реакция. Все пак множество медии дали и положителни оценки на албума, изтъквайки с похвали решението на Metallica да не включи конвенционални балади в компилацията и да се завърне към по-тежкото метъл звучене. “Frantic” и самата песен “St. Anger” със сигурност заслужават подобна положителна оценка и са я получили – “St. Anger” получила награда „Грами“ през 2004 година за най-добро метъл изпълнение.


“St. Anger” маркирал и дебюта в групата на новия басист, заменил Джейсън Нюстед – тестостеронният титан Роберто Агустин Трухийо или просто Роб Трухийо. И да, фамилното му име е Трухийо, а не Трухильо, както футболистите Икер Касияс и Давид Вийя се казват именно така, а не Касиляс или Виля. Горилоподобният басист се присъединил към групата след солидни стажове, прекарани при Suicidal Tendencies и Ozzy Osbourne. Ударните му беквокали и далеч по-широката му музикална култура, включваща голямо разнообразие от латиноамеркански жанрове, го превърнали в сериозно подобрение спрямо предшественика му. Напускането на Нюстед, кризата в Metallica, борбата на Джеймс Хетфийлд с пороците, присъединяването на Трухийо и записването на албума “St. Anger” са отразени в документалния филм “Some Kind of Monster”. Лентата получила много високи отзиви от кино критиците и наистина е задължителна за гледане от феновете на бандата.

Басистът Роб Трухийо
Басистът Роб Трухийо

Metallica затвърдила завръщането си към старото си траш метъл звучене с деветия си студиен албум “Death Magnetic”. Също като всеки един солов албум с оригинално съдържание на Metallica от прочутия „Черен албум“ насам, той също дебютирал на първо място в “Billboard Top 200” в повече от 30 страни по време на първата седмица от премиерата си. За разлика от предшестващите го албуми, той бил посрещнат с радост и одобрение от феновете на бандата, както и от елитната аудитория. Песни като “Cyanide” и най-вече “All Nightmare Long” съдържат комплексни ритмични конструкции на барабаниста Ларс Улрих, невиждани от “…And Justice For All” насам, както и фантастични сола от Кърк Хамет. “All Nightmare Long” се сдобила и със страхотен видеоклип, визуализиращ апокалиптичния лиричен замисъл на песента, вдъхновен от H.P. Lovecraft.

През 2010 година бандата отново решила да експериментира и записала албум в колаборация с легендарния Лу Рийд от “The Velvet Underground”. Безумието, което се получило, се състояло в редица парчета, в които Рийд рецитирал текстовете си на твърд музикален фон от Metallica. Албумът се казвал “Lulu” и единственото хубаво нещо, произлязло от него, била шегата в Интернет с Джеймс Хетфийлд. Тъй като в песента “The View” Хетфийлд метафорично се провъзгласява за маса, а Интернет възприема всяка по-неясна метафора буквално, много фенове започнали да правят колажи, изобразяващи Джеймс Хетфийлд като маса. В един момент „маса“ била и сред служебните задължения, изброени в страницата на вокалиста в Wikipedia.

Така историята ни довежда до настоящето. Във втория месец на 2015 година Metallica най-сетне работи активно по десетия си студиен албум и всичките им фенове очакват с трепет неговото излизане, планирано за втората половина на годината или дори за началото на следващата. Младежът, с когото започнахме тази наша история, също е сред тези фенове. Остава въпросът как и защо човек на неговата възраст е решил да научи и проследи цялата тази история през 2014 година.

На първо място, в текстовете на Джеймс Хетфийлд той открил себе си и заобикалящия го свят. Независимо дали ставало въпрос за социално ангажирани песни като “Fight Fire With Fire” и “King Nothing”, за вдъхновени от литературата песни като “For Whom The Bell Tolls” и “Enter Sandman” или пък за личностно натоварени произведения като “Master of Puppets” и “The Unforgiven”, за младия човек било удоволствие да припознае себе си и суровата заобикаляща го действителност в нечии музикални помисли.

На второ място идвали личностите на хората зад музиката. Младежът ги опознал дотолкова, доколкото излезлите документални материали в Интернет (филми, клипове от предавания и най-вече интервюта) му позволявали. Пред Джеймс Хетфийлд той чувствал лесно обяснимо преклонение – фронтменът бил мозъкът и двигателят на групата. Кърк Хамет печелил симпатията му с привидното си вечно спокойствие и по-скромното, обрано и безобидно поведение в сравнение с останалите. От басистите най-много харесвал Роб Трухийо, а най-малко – Джейсън Нюстед. По средата се настанявал великият Клиф Бъртън, чиито гениални композиции говорели по-красноречиво за него от малкото останали документални материали от 80-те години.

Китаристът Кърк Хамет
Китаристът Кърк Хамет

Но от всички членове на групата, напук на всеобщите схващания, младежът най-много харесал Ларс Улрих. Барабанистът винаги е бил основният говорител на Metallica във всички медийни изяви на бандата и това не е никак случайно. Разговорливостта му се дължала на срамежливостта на колегите му, но и на очевидната му интелигентност и широката му обща култура. За това говорели разнообразните му музикални вкусове, афинитетът му към изобразителното изкуство и неочаквано изисканият вербален изказ. Що се отнася до случаите, заради които именно той е най-недолюбваният от Интернет член на бандата – уволнението на Мъстейн, скъсяването и комерсиализирането на песните, съдебното дело с “Napster”, музикалните експерименти – в тях младият човек видял непокорния ум и твърдата воля на един интелигентен мъж, отстояващ мнението, заслугите и собствеността си, и неподвластен на стереотипните граници, които музикалната общност на неговите фенове му налагала. В Ларс Улрих младежът намерил колкото забавен, толкова и сериозен пример за подражание.

Барабанистът Ларс Улрих
Барабанистът Ларс Улрих

На трето място, но не по важност, разбира се, идвало магическото звучене на Metallica. Бързите и яростни звуци в песните на бандата не им пречели да демонстрират безспорните си музикални дарби. В гласа на Джеймс Хетфийлд младежът чул много по-способен вокалист от Ози Озбърн или Леми Килмистър, а сравненията на по-старите метъл фенове с бившите членове на групата Дейв Мъстейн и Джейсън Нюстед го карали да се смее. Та те двамата не притежавали и половината вокален диапазон на Хетфийлд! Те репрезентирали това, което преди го отблъсквало от жанра на метъла – празни апокалиптични дрънканици, безсмислено блъскане по барабаните и най-вече грозно, безсъдържателно крещене.

Фронтмен, вокалист, композитор, текстописец - Джеймс Алан Хетфийлд
Фронтмен, вокалист, композитор, текстописец – Джеймс Алан Хетфийлд

Също толкова важни роли играели и останалите членове на бандата. Креативността, координацията и издръжливостта на Ларс Улрих предизвиквали почудата и възхищението на младежа. Разтърсващите и непредсказуеми сола на Кърк Хамет извиквали същите чувства. В Metallica – Джеймс, Ларс, Кърк и тримата басисти, свирили с тях – младият човек виждал хора, които правели истинска музика по старомодния начин. Те не излизали с бели тениски, бели шапчици и компютър, от който да смесват изкуствено създадени електронни звуци. Това не променило факта, че същият младеж бил голям фен на The Prodigy и уважавал феноменалните им композиторски способности – на тях и на останалите им колеги в широкия жанр на електронната музика. Metallica не били и рапъри, които да поставят на сцената три огромни буфера и да рапират едва-едва през звуците на оглушителния бас. Това пък не изтрило старите предпочитания на младия човек към ритмични и готини парчета от жанра на хип-хопа със смислени текстове.

Но при вида на четирима мъже, облечени в семпли черни дрехи, възпроизвеждащи всеки звук на сцената с музикалните си инструменти или с гласовете си, младежът открил нещо традиционно, артистично, възхитително и най-вече истинско. Разбира се, същото нещо правели и много други групи – велики и не толкова велики – от същия жанр и от много други жанрове. Но в звуците на Metallica младежът успял да припознае себе си и неволите си. Фактът, че освен това, той изпитвал и чисто музикално удовлетворение от техните изкусно написани и трудно изпълнявани песни, бил допълнителен бонус. Именно това прави Metallica музикални кумири – на поколения от 80-те години, 90-те години и да, дори от новото хилядолетие.

Metallica: Ларс Улрих, Кърк Хамет, Робърт Трухийо, Джеймс Хетфийлд
Metallica: Ларс Улрих, Кърк Хамет, Робърт Трухийо, Джеймс Хетфийлд

Коледа е. 25-ти декември 2014 година. Бащата на 22-годишния младеж почти напълно се е възстановил от животозастрашаващата операция, която е претърпял през лятото. Семейството си разменя подаръци, хапва празнично и благодари на каквато висша сила управлява животите ни, че още е заедно. Но късно вечерта, часове, след като родителите му са заспали, младежът отива в хола и предпазливо, за да не събуди някого, си пуска любимата банда. Между нея и него вече съществува сантиментална връзка, неподвластна на времето или обстоятелствата. А и все пак дори всички песни на Metallica не са тежки, лирично натоварени и дълбоко смислени. Някои просто са подходящи да избухнеш на тях. “GIMME FUEL, GIMME FIRE, GIMME THAT WHICH I DESIRE! YEAH!”.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги ПетровMetallica е история, музика и начин на живот (втора част)08.02.2015

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър