Metallica е история, музика и начин на живот (първа част)

01.02.2015

Годината е 2014-та. Краят на месец юли е. Млад мъж на 21 години е сам у дома си. В това състояние е в продължение на около месец, защото баща му е в болница и майка му, естествено, се грижи денонощно за болния си съпруг. В съзнанието му се редуват чувства на тъга, ужас и потресаващо безсилие. Приятелите му са пръснати из цялата страна. Като всеки човек и той се опитва да намери утеха в изкуството и в хобитата си. Но му е трудно да се съсредоточи през цялата продължителност на пълнометражен игрален филм. Любимият му футболен отбор пък, като всички европейски тимове, не играе през летните месци. Остава му музиката. Вкусът му може да Ви се стори ограничен, но до момента е слушал доста рап, още повече рок, малко електронна музика и много филмови саундтракове.

Пуска си T.I., но не намира точки на идентификация с текста, посветен на пари, коли и жени. Пуска си Еминем, но също не успява да се свърже емоционално с римите, с които великият рапър се провъзгласява за бог на жанра си. Пуска си Bon Jovi, но спомените от миналогодишния концерт биват изблъскани с парен чук в главата му от страха от настоящето и най-вече от бъдещето. Пуска си AC/DC, но от тях и от кресливия глас на Брайън Джонсън, който е слушал редовно и който уважава много, му е писнало. Още повече му е писнало от провлаченото пеене и писъците на Аксел Роуз и неговите Guns ‘n’ Roses. Пуска си любим саундтрак на Ханс Цимер, но в главата му като фойерверки гърмят напомняния, че колкото и красива да е музиката в ушите му, той се намира в реалността, а не във филм. А в реалността утрешният ден не е гарантиран никому, както основателно обича да казва именно баща му.

И тогава идва това.

Ярост. Бесни барабани. Бързи китари. И бунт, бунт, гневен бунт срещу безсилието, което ти налага „кукловода“ (”master of puppets”). Младежът е учуден. Чувал е тази песен по радиото и преди, но никога не е предполагал, че ще се припознае в нея и ще започне да я слуша ежедневно. Но това е факт. Функцията “Related Videos“ в YouTube започва да предлага нови алтернативи. Информацията от многобройните уебстраници започва да се излива от дисплея на лаптопа в жадните му очи…

Вижте още: Пътеводителят ни към музикалния жанр на джаза

И историята ни връща цели 31 години по-рано. През 1983 година излязъл “Kill ‘Em All” – първият албум на Metallica. Албумът принципно е трябвало да се казва „Metal Up Your Ass”, но студиото е отказало да пусне в продажба албум с такова име и то за дебютираща банда. Докато членовете на групата обсъждали ситуацията, разгневеният басист Клиф Бъртън промърморил ядосано „We should kill ‘em all, man…” („Трябва да ги избием всичките, човече…“). И така се родило новото име на албума.

Деветата песен от него се казвала “Seek & Destroy”. Младежът от началото на нашата история направо се влюбил в нея. Започнал да я слуша преди всеки мач на любимия му футболен отбор в Шампионската лига и, не щеш ли, те спечелили турнира за първи път от 12 години насам! Емблематичната първа песен “Hit The Lights” пък се запечатала в ума му със светкавичното си темпо и фантастичните китари.

Но заглавието не било единствената пречка пред дебютния албум на Metallica. Непосредствено преди да започнат записването на песните, на трима от членовете на групата им писнало от агресивния алкохолизъм на четвъртия човек. Китаристът Дейв Мъстейн бил безцеремонно уволнен от основателите на бандата Ларс Улрих и Джеймс Хетфийлд. Те изчакали Мъстейн да се напие за пореден път и да заспи непробуден сън, за да го натоварят на автобус за Сан Франциско. Според китариста на Anthrax Скот Йън, който описва с точност случката в мемоарите си, цялата операция била извършена с точността на военен план. Мъстейн се събудил на автобуса с бележка, която му съобщавала, че е уволнен, и съдържала обещание всичките му вещи да бъдат върнати по пощата. Докато се возил на автобуса, вбесеният Мъстейн измислил основните мотиви за някои от най-известните песни на бандата, която основал няколко месеца по-късно – Megadeth. Групата станала най-яркия и несломим конкурент на Metallica в жанра на метъла, но никога не се доближила и до половината от комерсиалния им успех или културното им влияние.

Вижте още: Ако четете този материал по грешка и вкусовете Ви са далеч по-меки – нашият материал за The Arctic Monkeys

След успешния си дебют с “Kill ‘Em All”, Metallica решили да се възползват от успеха си и издали нов албум още на следващата година. “Ride The Lightning” съдържал по-стилни и още по-предизвикателни песни от предшественика си. Двуминутната интродукция на песента “For Whom The Bell Tolls”, кръстена на едноименното произведение на Хемингуей, било едно от най-впечатляващите сола за бас китара, които някога са били създавани. Клиф Бъртън бил отговорен за написването му и със сигурност заслужава името му да бъде споменавано с благоговение всеки път, когато текущият басист на групата Робърт Трухийо даде начало на песента.

“Creeping Death” пък съдържала вероятно най-впечатляващото соло в кариерата на Кърк Хамет – младият китарист на групата Exodus, извикан да смени Дейв Мъстейн в Metallica. А антивоенната песен “Fight Fire With Fire” се превърнала в арената на големия Ларс Улрих. В нея роденият в Дания барабанист демонстрирал уникалната си способност да свири на барабаните с двоен бас с изумително бързо темпо – тоест да използва и двата долни бас педала с краката си, докато удря по барабаните с ръцете си. Координацията и издръжливостта му предизвиквали само учудване, почуда и възхищение. Всички тези чувства се утрояват днес, когато 52-годишният барабанист за пореден път участва в изпълнението на тази песен на живо.

“Fade to Black” пък била първата балада на Metallica. Фронтменът Джеймс Хетфийлд и до днес говори за голямата си радост от положителното възприемане на песента при излизането ѝ, тъй като тя била първият му опит да вплете нещо по-бавно, по-сърдечно и прочувствено в музиката си.

Но никой албум не дефинирал жанра на траш метъла така, както го сторил третият албум на Metallica “Master of Puppets”. Едноименната песен със заглавието на албума се превърнала в най-често пусканата и най-често изпълнявана песен в историята на групата, каквато е и до днес. “Master of Puppets“ е дефинитивният химн на траш метъла с невероятен ритъм и бясно темпо, наложени и поддържани от барабаниста Ларс Улрих, с прочувствено бавно соло на Джеймс Хетфийлд и с яростно бързо соло на китариста Кърк Хамет. Лиричното съдържание на песента е разтърсващо – визираният „кукловод“ в заглавието всъщност е кокаинът и парчето е посветено на проблемите на Ларс Улрих с наркотиците по това време.

Но не щеш ли, докато слушал концертното изпълнение на великата песен за пореден път, нашият младеж забелязал, че в 21-вата секунда от 5-тата минута Джеймс Хетфийлд не изревава „Fix Me!”, както прави в студийната версия, а нещо съвсем друго. Кратка консултация с коментарите под клипа затвърдила подозренията му, че Хетфийлд се провиква „Pancaaakes!”. Озадачен от решението на фронтмена да крещи „Палачинкиии!“ по средата на песента, той потърсил детайли в Google и разбрал изключително забавната истинска история, с която разсмял познатите си, включително и по-отколешни фенове на Metallica от самия него.

Един път Клиф Бъртън рекъл на Джеймс Хетфийлд, че при концертните им изпълнения на “Master of Puppets” басистът чувал различно нещо всеки път, когато стигнели до тази част от песента. Хетфийлд го попитал какво чува и Бъртън му отвърнал „Pancakes, Gooo!”. Всички членове на групата гръмко се разсмяли и вокалистът редовно започнал да заменя „Fix Me!” с “Pancakes, Go!”. В наши дни, дълги години след трагичната смърт на Клиф Бъртън, Хетфийлд продължава тази шега в памет на покойния си приятел. Дори официалната версия на “Master of Puppets” в YouTube съдържа “Pancakes, Gooo! Yeah! Ha-Ha!” вместо “Fix Me!” по средата на песента.

Целият албум “Master of Puppets” бил огромен успех сред всички фенове и критици. В него се родили и други класики като невероятно енергичната “Battery”, с която се откриват повечето концерти на Metallica днес, и баладичната Welcome Home (Sanitarium)”, вдъхновена от романа „Полет над кукувиче гнездо“ и филмовата му адаптация с награденото с „Оскар“ участие на Джак Никълсън. Но амбицията на групата да продължи успешната си серия била спряна от ужасна трагедия…

За ВТОРАТА част от материала ни за Metallica, кликнете ТУК!

За ТРЕТАТА (и заключителна) част от материала ни за Metallica, кликнете ТУК!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаMetallica са на "30% готови" с новия си албум13.04.2015

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература