Metallica е история, музика и начин на живот (втора част)

08.02.2015

Ако сте пропуснали първата част от огромния ни материал, посветен на легендарната група, можете да го прочетете тук!

Докато бандата била на турне в Европа през септември 1986 година, за да рекламира албума “Master of Puppets”, те пътували в автобус, който не предлагал особени удобства за спане. След концерт в шведската столица Стокхолм, групата се отправила на път към следващата си дестинация. Басистът Клиф Бъртън и китаристът Кърк Хамет започнали игра на карти. След като спечелил играта, Бъртън възкликнал, че иска мястото на Хамет за спане. Хамет отстъпил и се преместил да спи по-напред в автобуса. Същата злополучна нощ автобусът излязъл от пътя и се преобърнал.

По думите на самите Хамет, Хетфийлд и Улрих, всички те излезли невредими от катастрофиралия автобус. Клиф Бъртън обаче бил излетял през прозореца и бил затиснат под тежкото превозно средство. Смъртта му настъпила незабавно. Вбесеният Джеймс Хетфийлд тичал по един километър и в двете посоки от мястото на инцидента, твърдо решен да убие избягалия шофьор, тъй като смятал, че той е заспал зад волана под въздействието на алкохол. Местен детектив впоследствие потвърдил, че следите, оставени от катастрофиралия автобус, съвпадали със следите, най-често оставяни от заспали зад волана шофьори. Категорично отпадала и възможността за наличие на лед по пътя – първо Джеймс Хетфийлд, а след това и полицията потвърдила, че пътят бил сух, а и температурата била 2 градуса по Целзий. Шофьорът обаче бил оправдан по обвиненията в непредумишлено убийство – той заявил под клетва, че бил напълно отпочинал и се бил наспал през предходния ден, и твърдението му било потвърдено от шофьора на втори автобус, който пък придвижвал оборудването на Metallica.

Младият Джейсън Нюстед заменил Клиф Бъртън в капацитета на басист на групата. Останалите членове на групата дълго време изкарвали на него мъката и гнева си от кончината на своя другар. Самите те признават, че нееднократно му погаждали гадни номера и се държали изключително незряло с него. Нюстед обаче изтърпял всички тези прояви, защото бил огромен фен на Metallica и да свири с тях била сбъдната мечта за него.

През 1988 година излязъл албума “…And Justice For All”. Той представлявал върхът на амбицията на Metallica да се различава от комерсиалната популярна музика и от стандартния четириминутен модел на всички песни по радиостанциите. Едноименната песен със заглавието на албума е дълга почти 10 минути. Всичко това довело до невероятни усложнения при концертните изпълнения на песните и впоследствие членовете на групата си дали обещание да опитат да се променят и да експериментират повече със стила си. И това никак не е учудващо, защото песните от “…And Justice For All” представляват абсолютния технически връх в жанра на траш метъла и по-нататъшен прогрес бил почти невъзможен.

Най-добър пример за това е легендарната балада “One”. Разтърсващият текст на Джеймс Хетфийлд, написан и изпълнен от него, бил вдъхновен от книгата на Долтън Тръмбо “Johnny Got His Gun” и филмовата му адаптация. Историята разказва за войник от Първата световна война, който изгубил зрението, слуха, речта и крайниците си, след като настъпил мина. Metallica директно закупили правата за разпространението на игралния филм, за да използват кадри от него в първия си музикален клип – именно за “One”. Но лиричното съдържание не е единственото отличително качество на песента. Нежните звуци от китарата на Кърк Хамет в началото и бавното надграждане довеждат до бруталния скоростен завършек от 2 минути, в които Ларс Улрих взривява слушателското ухо с невероятно бързи барабани с двоен бас.

Лиричните и технически качества на “One” са симптоматични за целия албум “…And Justice For All”. Едноименната заглавна песен се обявява против корупцията в политиката и съдебната система, парчето “Blackened” поставя въпроса колко още човечеството може да навреди на природата, а “Eye of The Beholder” разглежда проблема с ограниченията на свободата на словото. Както Хетфийлд, който е текстописецът зад всяка една песен на Metallica, и Ларс Улрих отбелязали в интервю за “Vox Pop” от началото на 90-те години, бандата се занимава в творчеството си с релевантни социални и личностни проблеми, а не със Сатаната или апокалипсиса, каквито били  основните теми в песните на повечето от останалите метъл групи по това време.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Георги ПетровMetallica е история, музика и начин на живот (първа част)01.02.2015

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE