LIFE

Nasimo, “Вечерята” и изкушенията на човека

16.09.2022

Автор: Вяра Николова

“Вечерята” – един проект на Станислав Трифонов, познат в българското изкуство като Nasimo. Чрез 7-та си самостоятелна изложба, той поставя на масата храна за размисъл. 

Основната идея на артиста е да покаже най-разпространените около нас изкушения, част от живота на всеки един човек – “тема стара като древността и актуална като от преди малко”. За знак на проекта си използва двустранно нагризаната ябълка, символ на знанието и на изкушението.

Nasimo e човек, който влияе и променя чрез силата на изкуството. Разговорът с него те кара да се замислиш дори самият ти кой си. Насладете се на интервюто с него, а изложбата му може да посетите между 21 септември и 21 октомври в галерия “Нирвана”.

Последната Ви самостоятелна изложба носи името “Life is a Study”. Какво научихте за периода между нея и “Вечерята”?

Много неща научих. Едното от тях е това, че наистина много малко неща знам за себе си. Може да звучи като клише, обаче колкото повече се развива човек, толкова повече разбира, че не е запознат със самата своя личност, с това къде са неговите граници. 

Коя е вашата страст, която кара душата ви да прави света едно по-красиво място? 

Рисуването на стени. За мен това не е просто рисуване, не е просто начин да изразиш себе си. Това е една позиция и по някакъв начин съм го приел като мисия. Осъзнал съм силата на изкуството и как то има тази мощ да дава на хората надежда, светлина и не само. Виждам как има потенциала да променя съдби и е толкова мощно оръдие, че може дори да разкъсва връзки между хора. Виждал съм това с моето изкуство, как въздейства и как продължава да въздейства и затова то е моята страст и моята любов. Те са едно и също нещо. Всичко, което се случва в мен, по някакъв начин еманира в изкуството ми. 

През 2016 година сте номиниран за “Будител на годината”. Чувствате ли се като будител в българското изкуство?

Мисля, че изигравам съществена роля в нашата сцена. Не съм първият, който е започнал да прави графити в България, но съм един от пионерите. Един от първите, който започна да гради това ново изкуство в границите на нашата страна. Дотогава нямаше кой и минахме през сериозни борби и с обществеността, и с властите, докато установим, че това нещо е изкуство. Сега още има хора, които го смятат за нещо по-долно и го вкарват в границите на вандализма. 

Но със сигурност работата ми и тази на моите колеги промени много статуквото и закостенялото мислене какво е изкуството. Защото ние го изведохме от галериите и накарахме улиците да станат галерии, донесохме го дори до очите на тези, които нямат афинитет към изкуството. Ние им го поднесохме и дори хора, които не са имали никакво влечение към изкуството, започнаха да се интересуват от него.

“Да си художник, е непрекъсната борба, но и голямо щастие” – това са ваши думи. Около кой проект стоят най-съществената ви борба и най-голямо щастие? 

Във всяка една творба, която съм започнал, има борба и то не малко. Винаги е голямо предизвикателство. Някои могат да си помислят, че стените са по-голямото предизвикателство, но картините са още по-голямо. Там се изисква много сериозна подготовка, много сериозна нагласа, много по-бавно се случват нещата. Много повече време авторът отделя, за да ги обмисля.

И когато минеш през много перипетии и свършиш работата, то ти носи щастие. Вече си го изхвърлил от себе си и усещаш една лекота. Щастие е да видиш също как накрая, след толкова много борба с платното и с боите, съумееш да композираш нещо, да съчетаеш цветовете така, че да са балансирани, да вкараш някакво послание в работата. Накрая ти носи щастие, защото си успял и виждаш резултата. И особено ако видиш как работата ти резонира с тези, които влизат в контакт с нея. 

Това ти носи удовлетворение и е храната за един художник. Да види, че изкуството върши някаква работа, че има смисъл от него, че дори да не се вижда, то наистина променя и влияе. 

Как се съчетават стрийт културата и класическото изкуство в изложба за изкушенията на човека? 

Предстои да се види. Някак естествено се получи при мен, защото аз още от малък имам афинитет към класическото изкуство. Изучавал съм майсторите, завършил съм “Живопис” в Академията и това много ми помогна. В същото време моята натура е такава, че аз съм израснал повече на улицата, живял съм със сериозни бандити. И покрай целия този начин на живот, графитите бяха също много естествена част от живота ми, защото всички около мен правеха напук на системата и на това, което ни се казва. Графитите са това – едно свободно изкуство, което не пита дали може.

Кое е най-опасното изкушение за съвременния човек според Вас?

Много са изкушенията, но три са най-основните – похотта, гневът и алчността. Ние не можем без тях. Ние не сме лишени от емоции и чувства същества. Ние сме душата, а тя копнее, тя желае, тя е дейна. С изкушенията, които показвам, аз не съдя нито хората, нито показвам негативната част. Аз показвам средната част. 

Едно изкушение може да те разруши, може и да те издигне в зависимост от това с какво съзнание човек се потопи в него. Днес имаме много изкушения. Всеки по някакъв начин се опитва да те изкуши. Същинските изкушения са тези, но в моята интерпретация на “Тайната вечеря” ги разгръщам в много повече. Защото изкушенията за всеки един човек са различни. Всеки, в зависимост от нивото, което е стигнал, се бори с различен демон. 

Какъв сюжет е въплътен във вашата авторска “Вечеря”?

Там са въплътени различни сюжети. Не искам да издавам прекалено много. След изложбата и аз ще мога да изкажа своята гледна точка за това, което съм нарисувал. Но аз съм я показал толкова красноречиво, че не трябва хората да затварят в рамки това, което съм направил. По-добре да оставя малко на въображението на публиката, която влезе в допир с моите неща. Да видим нейната интерпретация, защото съм сигурен, че според нивото си на съзнание, всеки ще види картините по различен начин. 

Ако допреди година “Жар” е бил най-големият ви проект, изложбата в галерия “Нирвана” надгражда ли труда ви?

Като дълбочина и влизане в детайл – хиляди пъти. Този път играем заедно с Иван Шопов, където той прави своята интерпретация на всяка една от картините, но чрез звук. Това ще накара човек да влезе още по-надълбоко в самата работа, защото знаете, че когато са заети повече сетива, потапянето е по-дълбоко. 

Коя е алтернативата на двойно отхапаната ябълка? 

Има алтернатива и аз ще покажа алтернативата, до която съм стигнал. Ние живеем в един свят на двойственост, където винаги има и черно, и бяло, и топло, и студено, и добро, и зло. Това е природата на този свят. Трябва да прозрем, че не е само едното. Затова в моите неща представям и двете страни, като изборът е в нас. В “Матрицата” Морфей предлага на Нео две хапчета. Може да се потопиш в Матрицата, може и да излезеш от нея. Аз смятам, че доброто изкуство дава винаги тези две опции – или да се потопиш в илюзията, или да излезеш в реалността. Пак е въпрос на избор.

Във връзка със стенописа ви в памет на Кристо казвате за оранжевия цвят, че е цветът на свободата. Какви цветове ще преобладават в изложбата ви и какво ще е тяхното послание?

Цветът на греха и на изкушението е червеният цвят. Най-провокиращият цвят. Той ще се открие в повечето работи, но не във всички. Не съм се ограничил този път и съм използвал всички възможни цветове. Просто доминиращ е червеният цвят. 

На 21 септември освен вас ще видим също Иван Шопов и Оги Костовски (SuperS4upen). Как подбрахте хората, които ще бъдат с вас тази вечер?  

Пак беше естествен подбор. От няколко години работя с Иван Шопов. Ние сме приятели и самата съдба събира хора, които мислят по подобен начин. Със SuperS4upen за първи път правим нещо заедно, но от години искам да се съберем. 

Какви въпроси искате да провокирате у хората с творбите си?

Най-вече искам да провокирам въпроса за това кои сме ние. Да си задаваме по-често този въпрос. Дали сме това, което виждаме в огледалото, дали сме това, което ни казват нашите родители, дали сме това, което ни е казало обществото или нашето вътрешно его. Кои сме ние? Когато напуснем тези тела, кой остава? Това са нещата, които вълнуват моето същество и някак ги предавам в работите си. Хората, които са склонни да търсят и да мислят, съответно ще се припознаят в нещата ми

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаЗапочва десетот издание на дарителската кампания Операция „Жълти стотинки“29.10.2021

Още от Под Моста

Под МостаТеатрално, визуално и културноКино