Postmodern Jukebox в София – какво да очакваме?

Postmodern Jukebox се завръщат на българска сцена след броени дни – джаз машината на Скот Брадли излиза под прожекторите в Зала 1 на НДК на 15 май, но вие вече знаете това. Много от вас вече са виждали ретро спектакъла на PMJ и до голяма степен знаят какво да очакват. Като постоянно променящ се проект, обаче, нито един концерт на формацията не е същият като предишния. Във всеки град и за всяко ново представление в PMJ вземат участие различни музиканти, като това не важи само за вокалите – съставът е гъвкав във всяко едно отношение и никога не се знае кого точно да очакваме на сцената. С този текст ще ви запознаем с най-емблематичните изпълнения на бандата и с четирима музиканти, за които със сигурност знаем, че ще вземат участие в поредния трети концерт на PMJ в България.

Един от сигурните членове на състава за концерта в България ще бъде барабанистът Дейв Тедески, който свири с PMJ още от неговото създаване. Тедески завършва Eastman School of Music в Рочестър и после се мести в Ню Йорк, за да преследва музикална кариера. Преди няколко години той получава обаждане от Скот Брадли, който му предлага съвместна работа и така Тедески прави първото си участие в състава с кавъра на “All About That Bass”. Той създава ритъма и в песни като “Seven Nation Army” и “Creep”. Интересен факт за него е, че освен като барабанист, Тедески играе и ролята на преподавател по барабани, срещайки се с барабанисти от целия свят по време на пътуванията си с Postmodern Jukebox.

Друг от ретро първопроходците е Адам Кубота, когото също ще видим в София. Кубота е онзи симпатяга, който често гледа право в камерата с вдигната вежда, скрит наполовина зад любимия си контрабас. Познавате го от парчета като “Bad Romance”, “Mad World”, “Dream On”, “Thrift Shop” и “Royals”. Той печели медала за най-много концерти с Postmodern Jukebox от всеки друг член на състава – Кубота започва да работи с PMJ след като завършва право през 2014-та година, а оттогава зад себе си има повече от 200 изяви. В блога на PMJ той споделя някои интересни детайли за минали турнета, периода на „декомпресия“ след концерт и живота извън сцената. Адам Кубота сравнява работата си с бандата със семейна ваканция, от която после трудно се връщаш към нормалния живот. За успеха на проекта той прави интересно сравнение в заплащането – на първия концерт на PMJ на музикантите е било платено във фалафели. Години по-късно частните самолети и концерти пред хиляди фенове са вече факт.

Първият потвърден фронтмен на състава за поредната им изява в София е Хана Гил. Хана е едва на 20 години и идва от малко градче, в което на музикалната ѝ кариера се гледало с недоверие. Още от дете тя свири на китара и укулеле, а когато времето на гимназията изтича, Хана зарязва университета и се отдава изцяло на музиката – този път с гласа си. Мощен и емоционален глас, с който Хана променя до неузнаваемост, в типичния за PMJ винтидж стил, песни като “White Christmas”, “Somebody That I Used to Know” и “Chasing Pavements” на Адел. Трудно може да се очаква друго, когато си израснал с Нина Симон и Б.Б. Кинг. Гласът ѝ е онова старо звучене, в което се чува пращенето на радиото, а въображението неволно рисува картини на Ню Йорк и Чикаго през зимата, когато всички мъже са носели шапки, а жените са се загръщали в палтата си заради снега. Или някой задимен нюорлиънски бар, в който бандата подрежда непознати джаз акорди, а тромпетът, кларинетът и саксофонът се самозабравят в безкрайни импровизации.

И така стигаме до последния ни потвърден музикант, също вокал, когото със сигурност ще можем да видим на живо съвсем скоро – Дани Армстронг. Дани израства в семейство на музиканти в Детройт и първата ѝ сценична изява е едва на четиригодишна възраст. С Postmodern Jukebox я събира някаква съдбовна случайност – мениджърът на Скот Брадли я чува в един рок бар и веднага след това я кани да се присъедини към ретро състава. Нейн e кавърът на “Roxanne” на Police в стил ранен рокендрол и петдесеттарско рокабили, както и джаз версията на “Say It Ain’t So” на Weezer. Армстронг е от по-неизвестните вокали на PMJ, но с толкова продуктивни изпълнители е трудно да познаваш всичко. Какво ще чуем от нея в София е все още неизвестно, но съдейки по предишни концерти е трудно да повярваме, че можем да бъдем разочаровани.

Чувате ли ги вече? Джаз вълната се надига от изток – след Истанбул, Postmodern Jukebox се насочват към Зала 1 на НДК и в 20:00 ч. на 15 май ще можем за трети пореден път да се върнем назад във времето, когато музиката и светлината са били безкрайни, когато всичко е било по-пъстро. Носете си обувките за степ и извадете някое прашасало бомбе от гардероба. С PMJ всичко е джаз!


Автор: Димитър Рахталиев

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to