Тези дни на книжния пазар в страната се появи преиздадена книгата на Габриел Гарсия Маркес „Хрониките на една предизвестена смърт”. Това е второ издание на книгата на български език и първо след 1993г, когато лично Маркес забрани книгите му да се публикуват на български.

Книгата е на издателство „ Лъчезар Минчев”, което през 2010г. постигна споразумение с Маркес за нови публикации на български език след „ветото” му от 1993г. Първо бяха издадени разказите му, последвани от „ За любовта и други демони”.
За „Хрониките на една предизвестена смърт” самият Г.Г.Маркес казва следното: „Неведнъж съм казвал, че книгата, която ми е донесла най-голямо удовлетворение, е „Няма кой да пише на полковника“. Но след публикуването на „Хроника на една предизвестена смърт“ съм заявявал много пъти, че тя е най-добрата ми книга.“
„Хрониките на една предизвестена смърт” съдържа елементи на криминален роман, но и на социален. Маркес умело включва психологически детайли в сюжетната линия. За замисълът на романа авторът казва : „ … онова, което ми се струва главното – че двамата убийци не са искали да извършат престъплението и са направили всичко възможно някой да ги спре, но не са успели. В крайна сметка това е единственото наистина ново нещо, което се съдържа в тази драма, иначе доста обикновена за Латинска Америка.”
Когато излиза „Хрониките на една предизвестена смърт” в началото на 80-те години на миналия век, романът става сензация по две причини – излиза в голям тираж едновременно в няколко държави, с тази книга Маркес нарушава литературното си мълчание обявено в знак на протест срещу диктатурата на Пиночет.
Преводът от испански е на Емилия Юлзари, проверен изцяло и поправен от нея, където е било необходимо, специално за настоящото ново издание. Редактор е Лъчезар Минчев.
Флора Велчева



