LIFE

Интервю с човека на най-известната котка в България

18.11.2018
Varna Buddies 2019 Summer Edition

За котките и хората

Днес ще ви запознаем с човек, за когото хуморът е начин на живот, а домашният му любимец е най-известната котка в страната ни. Румен е котка с 30 хил. последователи във Facebook. Да кажа само това за него е все едно да кажа, че Титаник е бил хубаво корабче. За всички, които знаят кой е котаракът Румен, всяко представяне ще бъде твърде скромно. А за котката с главно К няма кой да разкаже по-добре от самата Ч.Т, а коя е тя ще разберете в следващите редове.

Привет, Наталия. Всъщност би ли се представила на нашите читатели? Коя е Наталия и за какво се бори, когато не е Ч.Т?

Привет, там под моста! Казвам се Наталия Атанасова, родена съм в Бургас, живея в София, архитект по образование. Миналия месец навърших 40 и искам да споделя, че тая работа с навършването на 40 е много надценявана и излишно се раздухва като нещо кой знае какво. Аз имах големи очаквания от сорта, че най-после завесата ще се повдигне и ще започне „нормалният“ живот, но истината е, че продължаваш да ядеш същата супа и  дано да си си я сготвил добре. Какво друго… Зиморничава съм, говоря бързо, фъфля, обичам да вървя дълго сред природата, но не и в града, обичам да съм с приятелите си, вредната храна и моментите, когато просто знаеш, че всичко е наред. Мразя, когато някой не може да спре да говори за себе си и егото му стърчи през всичко, което прави.

А сега представи Румен на хората, които свързват Румен предимно с фамилията Радев.

Румен е името на моята котка, порода Британска късокосместа, лилава разцветка, макар че е сив в действителност. Роден е на 2 април. Сдобих се с него на 14 май, придобивайки го чрез покупко-продажба, провокирана от една обява в интернет. Тогава тежеше петстотин грама, основно за сметка на козината. В момента е 5 килограма, понеже разви много тежък характер.

Как се зароди идеята за лична Facebook страница, посветена на Румен?

Когато имаш котка, просто няма начин да не започнеш да я снимаш. Който има котка, знае за какво говоря. В началото снимките му се появиха на личния ми профил и предизвикаха такива реакции, каквито, ако трябваше да провокирам с мои снимки, трябваше сигурно да вися по залез слънце над Гранд каньон, хваната с една ръка за скала, отпивайки от маргарита с другата на фона на отлитаща летяща чиния и най-вероятно гола. И пак не е сигурно. Неусетно личният ми профил се напълни с негови снимки. Обаче, признайте, че е странно, когато отвориш нечий профил и там има само снимки на гаджето му или на колата му примерно. А най-зловещо е, когато са само на котката му. Затова реших да не си причинявам такъв сорт социално самоубийство и му преместих куклите и парцалките в отделна страница. Това стана в края на юни миналата година. Приятелите ми веднага я харесаха и аз мислех, че ще се спре дотам, но днес тази страница има доста над очакваното последователи. Честно казано, нямам обяснение на това стечение на събитията, но при всички положения много се забавлявам с резултата и отчитам като чист късмет, че именно така се получи.

Как приемат цялата идея близките ти?

Правила съм няколко остри завои в живота си, но тоя път имах известни съмнения, че вече няма да ми се размине, ще вдигнат ръце от мен и ще ме обявят за луда окончателно. Всъщност се оказа, че и те много се забавляват. Със сигурност мога да кажа, че майка ми ме харесва повече, откакто чете страницата. Имам някаква форма на дислексия от малка, която ми създаваше някои неудобства в началното училище, после в гимназията се занули, но в момента отново се вихри. Трудно ми е да напиша цяло изречение без да се връщам и да поправям разместени букви и срички. Ад! Приятелите ми се радват на страницата също. Даже започнаха и да ме канят на повече рождени дни! Ти да видиш!

Румен издаде книга. Разкажи ни повече.

Започнахме я в началото на годината заедно с художничката Виктория Николова. Книгата включва избрани моменти от творчеството на Румен във Фейсбук, а илюстрациите представляват колажи от негови снимки и рисунки на Виктория. Идеята им е да доразкажат историите, да продължат света на Румен отвъд текста в новото пространство на илюстрацията. Прилича на лексикон. В представите ми тази книга трябваше отдавна да е готова, но се оказа, че да направиш истинска книга с всичко, както си трябва, въобще не е лесно, особено пък ако нямаш никаква идея как точно се прави това, какъвто беше моят случай. Даже всъщност е учудващо много работа! Освен с Виктория, работихме и с двама редактори и един коректор. Да – коректор! И то при положение, че сме запазили оригиналния правопис на Румен на сто процента. Слава Богу, тая работа, макар и продължителна, се оказа изключително забавна.

Освен настроението което носи като текст и илюстрации, за мен беше важно и как ще стои самата книга като предмет. Мисля, че се справихме добре. Представянето ѝ е този вторник (20.11) в клуб “Maze”.

Имало ли е моменти, в които си искала да се откажеш?

Не. Пиша всеки делничен ден, без значение къде съм. То си стана малко като работа. Ставам рано, правя си кафе и първото нещо, което правя, е да напиша нещо. Това изисква и някаква самодисциплина, така е, но ако до десет нищо не съм публикувала, майка ми започва да звъни и да пита добре ли съм. Феновете на Румен също започват да ми пишат. Естествено, има дни, когато просто искам да не правя нищо и никой да не ме занимава, като за целта е най-целесъобразно да умра скоропостижно, но в такива моменти всъщност писането ми намества главата. Превърнало се е в приятен навик и е любимата част от деня ми. Не се сещам за нито една причина да се откажа. В същото време е ясно, че не мога да го правя това цял живот, но засега положението е такова и като гледам, ще се позадържи.

Румен е казал: „Нямането на кодка првцтавлява сериозма заплаха за вашето здраве”. В този ред на мисли какво е да имаш най-известната котка в България (или тя да има теб)?

Като да имаш всяка друга – голям кеф. С тази разлика, че ако не дай си Боже, по някакъв начин примерно го изпусна и избяга през вратата, предполагам, че феновете му най-вероятно ще ме линчуват публично.

Време за реклама!!!!1! Не всички можем да имаме Румен, но може да се докоснем до него. Разкажи ни за „чашите и цтикерите му”.

Това са едни неща, които направихме по желание на феновете му. В началото ги дизайнвах сама и с доста променлив успех, но сега по тях работят художници. Неговите „лоши ралти“ могат да се намерят онлайн, както и във всички книжарници на Буктрейдинг, които бяха така любезни да ни предложат сътрудничество. Забавни са. Носят послания като „бяс и тения затеп“, „покни“, „грамнисе“, „пача“ и други подобни и са подходящи за рождени дни, срещи, раздели и въобще всякакви весели и не толкова поводи. Можете да ги намерите в горния ляв ъгъл на страницата му на бутона “shop now”.

Като за финал. Дали Румен би споделил нещо с читателите на „Под моста”?

Ами ето, давам ви го. Чао от мен.

здравейте преячели мои! когато бях млат котарак миналата годима ного исках да избяган и да живея под моста на лъвоф мос кадето да се прехранван од подаяния на слочайни миновачи, да пиша по-езия, дасам далеч од соетата на интернед и най вече да оцлабна. слава бого здравияд разом пот формата на толпото чуство ф стомаха слет закузка натделя и ето ме сеоште тук, така че мога да ви кажа ено: ВИМЕТО НА ОФЦА НЕ ВЯРВАЙТЕ НА Ч.Т. !1! ТЯ Е ЕЛЬОМЕНАД!!!!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваС дъх на кафе - една бариста разказва...24.03.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика