LIFE

„Ревюта на вафли“ – време за глюкозен хумор

29.07.2019

Хуморът има склонност да приема различни форми и да тръгва в неочаквани посоки. Така на шега се ражда Фейсбук страницата „Ревюта на вафли – РВ“, чийто смисъл дори не се нуждае от допълнително разяснение. Човекът, стоящ зад нея – Николаос Цитиридис, е стендъп комедиант, бивш репортер на OFFNews и страстен вафлояд (oчевидно), който обаче сам не подозира за вафленото лидерство, което ще наложи.

Точно преди два месеца (на 29 май) се състоя и премиерата на книгата му „За вафлите и хората“. Срещнахме се, за да поговорим именно за тази любов. По време на това интервю не пострада нито една вафла!

Разкажи как започна твоето рандеву с вафлите.

Да ти кажа честно, моето рандеву с вафлите започна като много малък. Ранна любов – сигурно от пръв поглед беше. В България като идвах, си спомням, че много разцъквах Куку Руку. Майка ми имаше будка за вестници в Гърция, но там продават чипсове, шоколади, всякакви неща – на това дължа до известна степен паласките си. И тогава се запознах с вафлите.

А професионално вече как станаха нещата – е, тва не мога да ти кажа. Случи се без да искам, не съм го планирал. С един приятел си говорихме, че във Фейсбук в момента абсолютно всичко може да стане популярно, стига да е малко по-изчанчено. Да е хем абсурдно, хем познато. Да съчетаеш две неща, които дават уникално съдържание и привличат хората.

Обясних му това нещо и той вика: „Не, бе, чак пък така хората на всичко да се връзват, няма как“. Дадох му за пример Фейсбук страницата „Една и съща снимка на Милко Калайджиев всеки ден“, която стана viral за някакво време. Той не ми вярваше и просто в един момент миналата година по време на обедна почивка си взех една вафла Черноморец портокал и си казах „аре, да го пробваме това нещо“. Написах пет реда и ги пуснах.

Източник: Личен архив (Николаос Цитиридис)

И така си вървеше много бавно, първият месец нямаше почти нищо, може би около петдесетина харесвания. Не съм канил приятели, не съм казвал на никого. Не знам даже първите няколко откъде дойдоха. Като малко вирусче се разпространяваше. По едно време имаше няколко бума. Една дама с 15 000 последователи ми сподели страницата, след това Августин Господинов също. Впоследствие OFFnews, в сайта, в който работех преди, написаха статия за Фейсбук страниците, които ни забавляват. След това някои ревюта станаха viral – една вафла Harmonica с боливийска мака. Най-споделяното ревю пък беше на Доротея Киселичка – на едни вафли, които бяха отвратителни. Като си направих шегата в ревюто, шефката на фирмата се включи, за да ми се кара, че искам да ѝ подкопая бизнеса. Вървеше супер органично.

Аз се кефя, че същевременно не съм спонсорирал въобще, то и не мога. Пробвах се няколко пъти, но понеже пиша много мръсотийки и цинизми, Фейсбук не ги толерира. Трябва да е много чисто, но когато нещо подобно е чисто, изглежда като истинска реклама. Реално погледнато на мен не ми остава нищо освен да промотирам вафлите с гадни оценки и да са и без псувни на всичкото отгоре.

Значи все пак с вафлите е било устойчива любов, щом са те спечелили още от детството, но защо вафли, а не компоти или сухи пасти?

Никога не съм обичал пасти, ако трябва да съм честен. Много е сухо, тва е абсурдно. Компоти – баба ми не беше нещо най-добра в готвенето, макар да е страшен пичага. Сега се научи да готви, така че компоти много не съм ял. С вафлите, трябва да призная, че направо се счупих. Не мисля, че има човек, който да е ял повече вафли от мен за последната година, сигурно са повече от 1 000, не се шегувам. Небивало количество вафли. Скандално е!

Откъде намираш толкова видове?

Гледай сега, вафлите са навсякъде! Вафлите са като гълъби. Ти не виждаш реално погледнато колко гълъби има около тебе, но ако се загледаш – навсякъде има гълъби. Навсякъде има вафли. Започнах да им обръщам внимание, когато започнах да правя блога. Изведнъж започнаха да изникват някакви супер странни неща –  Вафла за народа, Вафла за жълти стотинки, Вафлени изрезки, да, човек.

Казваш, че вафлите вървят с кисело мляко. С какво върви хуморът?

Хуморът върви с правилната настройка – да искаш да се смееш. Ако не искаш да се смееш – трудно. Когато в Комеди клуба имам шоу, моята настройка е, че аз трябва да забавлявам хората. От друга страна, имаме хората, които гледат. Те трябва също да искат да се смеят, а не да са накарани и неразбиращи. Тяхната настройка и моята могат да променят цялостното преживяване. Но да се върнем на въпроса – то хуморът пак може да върви с кисело мляко. Полезно е – правиш плочки, защото се смееш, а имаш и Бифидус есенсис.

На сцена се очаква, че ти ще разсмееш всички, не си ли мислиш, че ще кажеш нещо и никой няма да реагира. Няма ли момент, в който да се притесниш?

Не. То се случва така и така, защо да се нервирам? Ако се случи, трябва да го поемеш. Да осъзнаеш още на сцената, даже можеш да си направиш шега с това, че не се е случило. Трябва постоянно да усещаш атмосферата, мястото, хората. Притеснението е друго – искаш да бъде хубаво, искаш да се смеят и ти да си на върха на представянето. Така е и с писането.

Източник: Комеди Клуб София

Когато стане въпрос за хумор, ще дам за пример един комедиант, Рики Джървейс, който казва: дреме ми за мнението на хората, ако не ме харесват – голяма работа, аз си правя каквото искам. Всеки човек, който се занимава, според мен не само с хумор, ами с всичко, търси до някаква степен одобрението на другите, надяваш се да мислят като теб. Когато си себе си, независимо какъв си, можеш да си позволиш наистина да бъдеш като Рики Джървейс.

Да се върнем на вафлите. Значи не си очаквал, че блогът ще стане толкова viral?

Аз ако знаех, че ще стане така, сигурно нямаше да стане, защото щях да го прецакам. И да го планирах, нямаше как да стане. Случи се абсолютно без да искам по волята на хората, не съм настъпвал излишно, не съм пресолявал манджата и си стана много хубаво. Така де, не съм презахаросал вафлата!

Източник: Личен архив (Николаос Цитиридис)

В интернет всичко става неконтролируемо. И такава тъпотия като ревюта на вафли – такава шега, ако е прецезирано пипана през цялото време, може да се превърне в книга. За мен това е поредната шега. Книгата е много хубава – направена, нарисувана, има хубави отзиви и т.н., радвам ѝ се, гордея се с нея, но това е една шега, която стигна много по-далеч. Ти можеш ли да си представиш как седиш една година, цъкаш ревюта на вафли и след по-малко от една година си написал книга? Това не чувствам, че съм го направил аз. То просто стана – ей така.

Тоест не се приемаш сериозно?

Ама не бе, нямам време! Стават неща отникъде. Вселената се нарежда.

А не се ли разпиляваш много?

Не, много е организирано. Аз внимавам много какво правя, в интерес на истината. Времето е много ценно. Аз имам достатъчно свободно време, за да мога да правя много неща, но не правя нищо (смее се). Правя си комедито, можех да правя още пет хиляди неща, но не – цъкам на плейстейшъна. Но нещата, които върша, гледам дали могат да бъдат продължени, да ги надградя.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаМорската градина на Варна – в традициите на западното парково изкуство18.10.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика