Уловените мигове в „Пропуснатият момент” от Йорданка Белева

Ей така между пропуснатите моменти, между изтичалите между пръстите ми мигове, за които се залъгвам, че не са изпуснати, нося книгата на Йорданка Белева  „Пропуснатият момент” (изд. „Жанет 45“, 2017) в продължение на седмици в чантата си. Тръгвам ли нанякъде я взимам със себе си, а щом се прибера отново я изваждам на нощното шкафче. Чета бавно, отбелязвам си думи, попивам моменти.

Да кажеш с толкова малко толкова много. Да изпъкнеш на рафта с книги със светлина. В една бяла книга на едни бели страници да побереш бележка от хазяина, 1986г. , морзовата азбука, трофеи от детството и още докато „тишината стане взаимно място”. Йорданка Белева несъмнено успява да направи всичко това. И е страхотно, че стилът ѝ е така разпознаваем, че в думите ѝ няма претенция, но дълбочината е поразима, задъхваща и нужна. Поне на мен днес.

„често сънувам баба ми седнала
сънят ми е пейка за припек
под слънце от двата свята
понякога сядам с гласа си до нейния
но това не са разговори
нещо като аз да ѝ казвам
бабо колко е хубаво че не си умряла
докато тя ми казва
данче и аз те сънувам жива
после пейката се разпада”

И да, наистина – както пише Мария Калинова за книгата: „Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек.”. Бързаме, тичаме, все на въртележката. И така и четем – защото трябва бързо да кажем думите си. Но тук, в тази книга можем да останем дълго. Да се сприятелим с редовете без страх. Да си позволим няколко минути за себе си без да пропуснем нещо отново. Веднъж на ден, веднъж в седмицата, веднъж… Или поне за миг да повярваме, че сме уловили някой момент.

„ Оплаквания от съседите:
ако може занапред
сърцето да е по-тихо.
Подсещане за наема.”

„Пропуснатият момент” е приятел. Затова ако искаш да зарадваш някого с поезия, то подари му „Пропуснатият момент”. Зарадвай го с леки като перца думи, които обаче ще дълбаят дълбоко в душата. Защото в тази книга има душа и няма страшно в това. А между сивотата на делника има място за добрата поезия. Дори понякога да го забравяме.

„непрежалимо е пространството
в което се намърдва спомен”

Редактор на книгата е Иван Цанев, оформление – Иво Рафаилов, издава „Жанет 45“.

Йорданка Белева е автор на стихосбирките “Пеньоари и ладии” (2001), “Ѝ” (2012), “Пропуснатият момент” (2017) и на сборниците с къси разкази “Надморската височина на любовта” (2011) и “Ключове” (2015). Завършва българска филология, а по-късно и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от Европейския съюз. Носител е на първи награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици.

Емилия Найденова
е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to