Кино

„Снимка с Юки“ – за вината и след нея

17.04.2019

Имах удоволствието да бъда на една от премиерите на „Снимка с Юки“ в Люмиер. Преди да започне разсъждавах по темата за българското кино. Как винаги има един дебат и реплики тип: „абе, става като за български филм“; „аз българско кино не гледам, боза е“; „тук не можем да правим кино“; „трябва да подкрепяме българските филми, каквото и да става“ и т.н. Едно безкрайно лутане между толерантност и предразсъдъци в оценяването.

Мнението ми е, че българското кино, а и като цяло културните ни продукции, трябва да бъдат гледани и оценявани с критичност и високи очаквания, защото само така могат да се развиват. Нещо, което вече се случва. Защото киното ни започна да разказва искрените човешки истории, в които или се припознаваме, или си задаваме въпроса: „А какво бих направил, ако ми се беше случило това?„.

Снимка с Юки“ е филм за вината и за това какво ни остава след нея. Прекрасна и искрена адаптация на разказа на Мирослав Пенков от сборника „На Изток от Запада„, за която трябва да аплодираме преди всичко сценариста Димитър Стоянович и режисьора Лъчезар Аврамов, за който това е и дебют. Интересен факт е, че това е автобиографичен разказ за Пенков, който също е женен за японка, живее в Америка и пази силна връзка със селската къща на своя дядо. Димитър Стоянович, с позволението и сътрудничеството на Пенков, доразвива сценария.

В главните роли на търсещи нов живот (буквално и преносно) са Георги (Руши Видинлиев) и Юки (Кики Сугино). Двамата решават да намерят спокойствието, от което се нуждаят в селската къща на дядото на Георги, но както може би се досещате – нещата се объркват. Спокойствието е заменено с ярък културен контраст. Разглеждат се както лични теми за вината, изкуплението и прошката, така и обществените предразсъдъци и социалната изолация. Колко често сочим с пръст, без да се интересуваме от фактите? Няма да навлизам в подробности, защото си заслужава да отделите време и да гледате филма на някоя от предстоящите му прожекции.

Впечатляваща за мен бе играта на боксовия шампион Серафим Тодоров, който имаше най-вълнуващият и ключов образ, а самият той не е професионален актьор. Ролята му бе на Бащата-циганин. Образ, който те кара да се бориш и със собствените си предразсъдъци. Да не пропускаме и присъствието на Димитър Маринов, който макар и с по-второстепенна роля – вдига нивото на целия актьорски състав.

Зад продукцията на „Снимка с Юки“са застанали Братя Чучкови, които осигуряват и немския оператор Торстен Липсток. Харесва ми, че българските филми се снимат все по-хубаво. В началото си мислех да напиша, че „Снимка с Юки“ може да бъде с 10-15 минути по-кратък, но после се замислих, че именно бавните кадри и сцени те карат да вникнеш повече в емоционалната динамика на филма.

„Снимка с Юки“ е хубав, човешки и си заслужава да му дадете шанс. Прожекции има в Дом на киното, Кино Култура, Одеон, Арена, Euro Cinema, G-8.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаПетте най-добри български ленти на 21 век01.11.2018

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от март, които трябва да слушатеМузика