Стефан Кисьов – между науката и изкуството

Стефан е на 18 години. Завършил е Национална Професионална Гимназия по Прецизна Техника и Оптика – “М. В. Ломоносов”. Освен образованието си по медицинска техника, той има дългогодишен опит с пианото. 

Нашият герой не е известен на широката аудитория. Той, обаче, е типичен представител на артистичната прослойка – човек с много лица и още повече интереси.

Стефан ни сподели за връзката си с изкуството и за общото между музиката и науката. Той разказа и преживяванията, изразени чрез клавишите, след загубата на баща си.

Избрах да направя интервю именно със Стефан, защото той съчетава здрав, прагматичен ум, артистичен усет за света и невероятна житейска сила и устойчивост, въпреки личната си трагедия. Сами ще усетите парадоксалното му отношение към изкуството. За него то е интимно преживяване, но и загуба на време. Романтикът и прагматикът в характера на Стефан са в чест конфликт. Но видимо прагматизмът взема превес. А защо това е така – нашият герой сподели в интервюто за “Под моста”.

ПМ: От кога се интересуваш от музика?

От около 5-6 години. Интересното е, че се занимавам с музика много преди да започна да проявявам интерес към нея.

ПМ: А от кога се занимаваш с нея? 

От 14 години насам.

ПМ: Интересът ти към музиката сам ли се появи, или някой го възпита у теб?

Някой се опита да го възпита в мен (баща ми), но след като упорството ми премина, се появи от само себе си.

ПМ: Обичаш ли да свириш?

Обичам да свиря, особено когато имам свободно време и ми се прави нещо успокояващо.

ПМ: Композираш ли?

По-скоро не. Но имам няколко измислени незавършени мелодии.

ПМ: Как възприемаш музиката? Чувстваш ли се емоционално свързан с нея? Изразяваш ли нещо чрез нея, или само се разтоварваш?

И трите… Зависи от стила на музиката. Понякога свиря джаз – нещо весело и забързано. Докато свиря така, нямам време да се тормозя с лоши мисли. Обикновено успявам да изсвиря едно и също нещо по много начини. Околните едва ли различават изпълненията, но влагам различна емоция във всяко едно – в зависимост от настроението ми.

ПМ: Обвързан ли си с музиката? 

Обвързан съм с музиката като цяло, а не с това, което свиря. Не мога да живея без музика, не мога да не я слушам и да не й се наслаждавам. Но се е случвало дълго време да не се доближа до пианото, без това да ме накара да чувствам липса.

ПМ: Мислил ли си да се фокусираш единствено върху нея?

Много бегли идеи… Имам завършено образование за пианист и помагам на деца да започнат да свирят на пиано, защото така се чувствам пълноценно. Но не смятам, че в България човек може да си докара доходи от такава музика.

ПМ: Остава ли време за изкуство в ежедневието, особено когато си професионално насочен към инженерството и технологиите?

Не… Не познавам инженер, който да разполага с достатъчно свободно време.

ПМ: Обясни повече за избора ти да се ориентираш към инженерните науки.

Според мен музиката не е перспектива за развитие. Тя по-скоро е хоби или допълнителна професия. В България човек трудно може да си докарва стабилен доход от това да свири на пиано. Такава музика не се търси особено.

ПМ: Музиката и науката свързани ли са?

Музиката развива мозъка. Спомага ученето на чужди езици и математика.

ПМ: С какво ти помага и с какво ти пречи изкуството?

Изкуството развива мисленето и асоцирането, но на моменти е прекалено ангажиращо, дори натоварващо.

ПМ: Загубата на баща ти рефлектира ли върху светоусещането ти като човек на изкуството?

Да. Свиря заради него. Ако не беше той, нямаше да познавам пианото… Качваш се по стълби, стълбите свършват, но ти имаш да изкачваш още. Така го възприемам.

ПМ: Отдаваш ли му почит чрез музиката?

Свиря негови любими парчета, дори и да не ги харесвам особено.

ПМ: Кое произведение те свързва най-много с него?

“Wedding Day” – Michael Dulin. (“Сватбен ден” – Майкъл Дюлин)

ПМ: Кой е най-яркият ти спомен в музикалното ти развитие?

Първият ми самостоятелен концерт – през 2013г. Бях много нервен и реших да намеря водка в заведението, където се проведе концерта, и да си пийна преди представлението. Така се отпуснах.

ПМ: Как се чувстваш, когато изпълняваш музика пред публика?

Зависи какво изпълнявам. Ако е нещо, което съм свирил хиляди пъти – въобще не се притеснявам. Но ако е нещо ново за мен… Особено, когато знам, че всички ме гледат в ръцете…

ПМ: Кое произведение носи най-голяма стойност за теб?

“Реката тече в теб” на Юрума (“River Flows In You” – Yiruma). Свирено е с повод и без повод. И е свързано с какво ли не. Същността на мелодията най-добре пасва на характера ми.

ПМ: Оставаш ли неразбран от околните?

Не. В общия случай се разбираме с две думи. Но хората, които се занимават с музика, биха ме разбрали най-добре. 

ПМ: Какво развитие планираш занапред? Музикант, инженер или многостранен талант?

Не планирам, но най-добре инженер. Зависи какво животът ми поднесе.

ПМ: Имаш ли идол?

Не. Има хора, които харесвам, но не целя да приличам на никой. Идол е доста крайно понятие.

ПМ: Накъде отива културата в България?

Наникъде. На загуба. Всичко е моментно. Музика, която да остане във времето вече не се прави. Тече период на обезценяване.

Това ни каза за себе си Стефан Кисьов. Той остави представата за човек, който предпочита да не хаби думи и емоции. Човек, който действа и обича да бъде полезен. И да впечатлява с ерудиция, въпреки че е само на 18 години. 

Автор: Радина Джабирова

Стажанти на
За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to