Stone Sour в София на 27 юни

Има музиканти, които чувстваш далечни. Има такива, които сякаш си познавал цял живот и не можеш да се пречупиш да наречеш по фамилно име, защото приемаш за свои приятели. Кори Тейлър е такъв. Не мога да го наричам Тейлър, той е просто Кори – изстрадал, шизофреничен, луд и гневен. Близък човек, споделял дълги години най-мрачните си мисли с мен – мисли за самота, подтискан гняв и смърт. Сексуален тормоз на 10-годишна възраст, две свръхдози кокаин на 15 и опит за самоубийство на 18 оформят грубо контурите на Slipknot и Stone Sour. Маските идват от киното, спасението – от музиката, в лицето на Елвис и Black Sabbath.

Следват два развода, опит за скок от осмия етаж на хотел, злоупотреба с алкохол и депресия. Кори си е такъв – лабилен, искрен, непримирим, политически некоректен, псуващ, емоционален, и съвсем, съвсем истински. И скоро, след толкова чакане, всички ние ще можем да си поговорим с него лице в лице – Stone Sour идват в София на 27-ми юни в парка на Летище София с новия си албум “Hydrograd”.

Stone Sour, досущ като Кори Тейлър и неговия противоречив и шизофреничен характер, са много неща едновременно. С “House of Gold and Bones” те бяха експериментатори, навлизащи в нов звук, който Кори нарича смесица между „Стената“ на Pink Floyd и “In Dirt” на Alice in Chains. Издаден в две части, това е един от най-високо оценените албуми на бандата, който страни от клишетата и залага на тежки китари и текстове, обгърнати в чувство и породени от отровни мисли, до които чувстващият човек неминуемо достига в търсенето на някакво спасение. “House of Gold and Bones” разказва точно за това търсене, за бунтарщината, не срещу системата, а срещу тиранията на емоциите, измамни и разрушителни, смазващи индивидуалността и принизяващи свободното съществуване. Самият Кори Тейлър е признавал в неедно интервю, че приема за своя мисия да променя с музиката си, да говори за неща, които трудно се казват на глас. И това личи в почти всеки текст на Stone Sour. В дискографията им няма леки теми и музиката не може да бъде просто фон.

Снимка: Mercy

Нещата не са кой знае колко различни с “Hydrograd”, въпреки че той има малко по-масов звук, който ще се хареса на радиостанциите значително повече от предишните. И тук не липсват пауър акордите с предостатъчно оувърдрайв, но песни като “Song #3” и “Rose Red Violent Blue” звучат далеч по-различно от всичко, което бандата ни е предлагала дотук. “Song #3” е дори някак приповдигната, а звученето ѝ напомня по-комерсиални метъл групи, които разчитат на съвсем други фактори за успеха си. “Fabuless”, един от успешните хитове в албума, е насочен към кухите американски знаменитости, които са известни с това, че са известни.

Нещо обаче липсва и то е хомогенност – албумът звучи като колекция от сингли, а не завършена концепция. Това са част от критиките към “Hydrograd” – че бяга от познатия стил, че навлиза твърде много в сферата на лесносмилаемата музика и се цели във високи продажби за сметка на автентичност. Кори неведнъж е адресирал подобни критики и тук ще си позволя да го цитирам: “Move the fuck on!”. Stone Sour нямат твърдо звучене. Те не са рок, не са точно и метъл, не са алтърнатив. Всеки нов техен албум носи някаква промяна, нещо различно от предишните.

Кори Тейлър е нежна душа, в това съмнение няма, въпреки че по време на интервю и концерт думите “fuck” и “fucking” се споменават стотици пъти. И в новия албум на бандата баладите не липсват. “St. Marie” отново се връща към добре познатия акустичен звук, върху който гласът му дрезгавее някак успокоително. Stone Sour винаги са имали повече от едно лице, както и Slipknot, всъщност – от по-тежки песни като “The Bitter End”, “House of Gold and Bones” и “Whiplash Pants”, която е може би най-гневната песен от новия албум, до красивите и далеч по-лични “Through the Glass”, “Taciturn”, “Imperfect” и “Miracles”. Признавам си, че се надявам гласът на Кори да надделява на концерта и в сетлиста да са включени повече от баладите на Stone Sour (а защо не и акустични изпълнения), но това е малко вероятно.

 

Stone Sour са тежка банда, но все пак, приемайки Кори за свързващото звено между тях и Slipknot, те са по-меката половина на едно цяло. Slipknot са агресията и неспособността за справяне по друг начин с несправедливостта, с онези, които са си тръгнали, с натиска на света, с очакванията на обществото и с ролята, която някой друг ни отрежда. Stone Sour са поглед дълбоко навътре, те са изводът от много безсънни нощи, от мисленето, алкохола, наркотиците и депресията. Не е трудно да се припознаеш в текстовете им, макар и не всички, и от тях можеш да научиш някои неща за себе си.

Вратите отварят в 19:00 на 27 юни. Билети в мрежата на Ticketportal все още има. Бъдете там.


Текст: Димитър Рахталиев

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to