Осми декември

08.12.2014

We-Want-You
Да празнуваш или не, това се пита.

Всяка година, още към средата на октомври до първата седмица на декември, всеки хотелиер и тур оператор, които не са кръгли нули в бизнеса си, изготвят и рекламират оферти в три направления – Коледа, Нова година и осми декември. Същите тези хотелиери и тур оператори само няколко месеца по-късно ще започнат подготовката на пакети и за едно друго събитие – абитуриентските екскурзии. Малко хора ще си дадат сметка за това колко близки са като явления „студентският празник“ осми декември и абитуриентските балове. Бизнесът обаче го е надушил и прави пари.

Виж още: „Как една „кифла“ празнува празниците ?“

Осми декември не е международен ден на студентите. Нещо повече, той не е дори европейски, източноевропейски или славянски. Той си е самобитна българска традиция, свързана с източноправославен празник по същата абсурдна логика, която позволява в най-стария университет в България да съжителстват Богословски с Физически и Биологически факултет. Международният ден на студентите е на 17-ти ноември и възниква в почит на жертвите на нацистката жестокост сред чешката академична общност заради опозицията на последната, дължаща се на някакви си там ценности. Трагична работа.

След зверското встъпление, мисля, че можем спокойно да заключим, че осми декември не е толкова студентски празник, колкото празник на българските студенти. За три завършени години право в Софийския със среден успех 5,28 (не, не искам да ви респектирам, а просто да си обясня перспективата), поне ми е ясна важността на някои малки различия. С оглед на последната класация на българските университети по рейтинг обаче, един въпрос нещо не ми дава мира.

Какво имат за празнуване българските студенти?

Според статистиката около 1/3 от тях не просто няма да работят по специалността си, а изобщо няма да се занимават с нещо, изискващо висше. Щастливите две трети, заковали професията-мечта, ще имат среден месечен осигурителен доход от осемстотин и няколко лева.

Междувременно, университетите ще продължават да увеличават бройката в най-търсените специалности, нищо, че за тях отдавна има пренасищане. Тази година балът за специалност право в Софийския беше 19 и нещо от максимален 30. Преди няколко години бройката беше увеличена и сега Университетът ще изплюва по около 400 (редовно + задочно) юристи. Без да броим тези, възползвали се от порочната практика да се прехвърлят „служебно“, записали първоначално друга специалност.

Част от изпитите и занятията ще продължават да бъдат проформа. Присъствал съм на писмени изпити, на които няма квестор в залата. И на други, където квестор има, но ако съберем количеството “fucks”, които студентите и самият квестор дават за това, ще си останем девствени. След година и нещо обаче ще имаме дипломи, удостоверяващи явяването ни и взимането на тези изпити – някъде с шестица, по-често с петица, а за двама-трима, изтеглили късата клечка – с четворка.

Студентски град ще продължава да бъде домино от блокове с мизерни жизнени условия и стаи с по три-четири легла, по чиито обитатели, ако всъщност ги намерите в леглото нощем, ще лазят хлебарки. Потърсете ги първо в някоя дискотека обаче – не е като да липсват такива. Самото студентство като че ли се е превърнало в едно безкрайно продължение на абитуриентските балове – купони, пиячка и лъскави дрехи, само дето докато висят в гардероба, може и тях да са ги лазили хлебарките. Едно удължено отричане на реалността, започващо с внушението, че да завършиш гимназия е постижение и вече си зрял човек и продължаващо със самозалъгването, че да си студент в България е някакъв успех и продукт на усилия, а не просто статус, който всеки с възможностите да си плаща семестриалната такса, би могъл да придобие. Съвсем наскоро новият ми съквартирант ми каза, че е тук, просто за да си „изживее студенството“. Разбрах го, без да обяснява.

Може би в крайна сметка е добре, че българските студенти си имат собствен ден, в който да отпразнуват самобитния си начин на живот. Добре е и че този ден е на различна дата от международния ден на студентите – да не би някой да се заблуди, че ценностите, празниците или празнуващите имат нещо общо помежду си.

Но пък май не е редно да сме чак толкова сурови към „колегите“. Все пак за една трета от тях, които ще си намерят работа, неизискваща висше, тези четири или пет години на гордо носене на студентската книжка и безпаметни осмодекемврийски нощи ще се окажат в дългосрочен план едно напълно безполезно изживяване. Нека поне да си го изживеят.

Истината е, че когато си студент в България, доста отрано ти става ясно, че е хубаво да имаш план „Б“, няма да е лошо да имаш и „В“, „Г“, „Д“ и тъй нататък. Моят план „Б“ е да продължа сегашната си работа в колцентър, която в нормалните държави е временна, но тук се оказва страхотна кариера, която има шанс да ми носи повече пари, отколкото някои от професиите на магистрите по право. Имам и план „Я“ – да продължа да се занимавам с podmosta.bg с надеждата един ден да се превърне от хоби в работа. И да остарея, без да прежаля тия 2500 лева, с които съм успял единствено да си купя пет години отсрочка за сблъсъка с реалността.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста„Осми декември” през очите на фотографа Денислав Стойчев02.11.2015

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика