За новата литературна агенция „Библиотека България”

16.03.2018

ПМ: Какво притежават българските автори в повече спрямо колегите си по света и на какво имат още да се учат?

Симеон Аспарухов: Хората, които обичат да разказват и да преживяват отново, разказвайки, да създават истории, да пишат за всичко, което изпълва света им, са смели. Това е разсъбличане, разобличаване, демонстрация, която не всеки път намира своята точна трибуна или очаквана реакция. Но не това е важното. Винаги има кой да прочете хубавата история и да се разпознае в нея, да открие онова, от което е имал нужда. Разликите между авторите у нас и в чужбина са просто географски, демографски, социални или икономически. Гордеем се с много големи имена в историята на българската литература съвсем непреувеличено. В съвремието също има много писатели, които бих нарекъл изключителни, но предпочитам да не назовавам техните имена. Единственото, което не харесвам е стойността, която авторите сами си поставят и някак странят от света на читателя от една имагинерна трибуна, каквато всъщност не би следвало да съществува в подобни взаимоотношения. Всички ходим по земята и стъпалата ни болят еднакво от умора, та не е препоръчително да се определяме като нещо повече от останалите, щом биографията ни включва и писателска дейност. Възхитително е обаче, че в такава малка държава като нашата, изпъкват имена на голям брой автори, независимо в кой жанр. Това ме кара да си мисля, че българския автор наистина е упорит, талантлив и продуктивен. Дано винаги да е така.

Ива Спиридонова: Интересен въпрос. Притежаваме ентусиазъм в повече. А имаме да се учим на професионализъм, защото талантът, ако го има, подлежи на култивиране и усъвършенстване.

ПМ: От много време книгоиздаването се е сляло с маркетинга и навсякъде ни заливат имиджите на автора-пияница, автора-страдалец,  автора-женкар, автора-скандал, автора-тийн идол и т.н. Смятате ли за нужно един автор да играе такива роли, за да се хареса на обществото?

Симеон Аспарухов: Едно от разочарованията ми по отношение на контрастите у един и същ човек. Човекът-автор и човекът-личност. Те сякаш живеят различен живот и единият с другия нямат нищо общо. Всички изпълняваме достатъчно на брой социални роли, независими от останалите, за да добавяме и още, които обаче нямат никаква връзка с това, което правим. Знаеш, че има ли сеир, има и локум. Често пъти си мисля, че се намирам по средата на карнавал, на сапунен мехур и казвам това не конкретно заради зададения въпрос. Ние сме такива хора. Имаме нужда от зрелища, за да повярваме в истината. Но не се питаме тя доколко е валидна и не е ли заблуда, която наричаме истина. Всеки човек преценява според капацитета, възможностите и желанията си върху какво да построи представата на останалите за себе си. Слава Богу, скандалният имидж не е чак толкова разпространен, но нали има и една приказка за лошата реклама, че всъщност е добра реклама.

Ива Спиридонова: Добра констатация. ПР практиките в литературата не бива да са твърде сходни с тези в други области, поради спецификата на продукта. Нашият маркетингов образ ще бъде „авторът, такъв, какъвто е”, „авторът близо до читателя”. И смятам, че би бил печеливш. Не е нужно да вкарваме автора в роли, за читателя е важно да го види такъв, какъвто е. Естествен, обикновен, близо до почитателите си, с конкретно отношение към текстовете си, в собствения си живот, но отворен към живота и хората изобщо. Далеч съм от мисълта, че с всеки би се получило, но с тези, които имат сходно на нашето мислене, а ние имаме желание да работим с повече такива автори, ще се получи.

ПМ: „Библиотека България” вече публикува първа творба. Разкажете повече за нея и автора.

Симеон Аспарухов: Авторите сме двама – Емилиан Примов, български поет, който живее в Манчестър, и аз. „Говорим за Нея“ е книга, в която двама души разсъждават в диалогична форма за любовта към жената, за жената, за вдъхновението с име Жена, за това, което тя е в света на мъжа. Книгата е изцяло с благотворителна насоченост, чрез нея авторите, екипът и издателството участваме в кауза, чрез която бихме искали да помогнем на едно българско дете с церебрална парализа. Всички приходи от продажбите на първия тираж на книгата ще бъдат преведени по дарителската сметка на момиченцето, което се казва Сияна Маньовска. За нея, за нас до нея и за каузата подробно може да бъде прочетено във фейсбук страницата на „Библиотека България“.

ПМ: Предстои ли ви да издадете друга книга? Разкрийте малко и за нея!

Ива Спиридонова: Да, в момента работим по няколко ръкописа. Сред тях има класическа и модерна поезия, бял стих, антология и разкази. Следващата книга, която ще излезе с логото на „Библиотека България”, ще бъде на една дама, добре позната сред фейсбук потребителите, която живее в чужбина, но любовта ѝ към думите неразривно я свързва с България и българския език. Тя ще предложи на читателите си своя дебют на хартия като разкошен микс от класически и бял стих, засягащ вечни теми като любовта, израстването, връзката между душите. Подготвяме и дебютна стихосбирка на един млад русенски автор, която също ще бъде много интересна и нестандартна. И това, разбира се, далеч не е всичко.

ПМ: Финални думи за читателите на „Под Моста“?

Симеон Аспарухов: Не спирайте движението на мисълта и физиката си. Непрекъснато правете всичко, което ви носи радост и удовлетвореност. Бъдете такива, каквито искате да бъдат хората с вас. Вярвайте на себе си и всичко, което казвате, ще бъде чуто там, където е нужно. Спрете ли, всичко около вас също ще спре. Бъдете здрави, смели и постоянни.

Ива Спиридонова: Финал? Не… това е само началото! Четете, пишете и сбъдвайте мечтите си с любов, защото всяко нещо, сторено с любов, е правилно.  До скоро!

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновВ света на поезията с Николай Владимиров и Габриела Балева23.05.2017

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика