25 въпроса с Валентин Дишев

Валентин Дишев е от онези писатели, за които се пише малко, не се вдига много шум около тях, но за сметка на това като отвориш тяхна книга, като че ли, отваряш част от душата им. Поет с изключително перо и невероятен перфекционизъм.

Автор е на книгите „Маргьорит и (други регистри )“, „Тиха книга“, „Покрив (и други основания). Поезия“, както и много други. Съосновател е и лектор в школа за литература и хуманитаристика “Глоси”. На 14 юни 2013 г., Валентин Дишев е удостоен с Национална награда “Христо Г. Данов”, в категория “Представяне на книгата”, за авторството си на предаването за литература на БНР – Радио Благоевград “Страници”.

Живея в България, защото…

Направих този избор.

Българската литература е жива, защото…

Има бъдеще.

Летите за Ню Йорк. До Вас седи известен писател. Кой е той?

Селинджър отляво. И Камю отдясно. С тях ще ми е най-уютно да си мълча. Само, моля, ако може на предната седалка да са Борхес, Кортасар и Карлос Фуентес, а на седалката зад нас – Бредбъри, Вонегът и Сароян. И да си говорят. Много да говорят. А ако забележа, че някъде в „салона” Хармс, Платонов и Тери Пратчет си водят записки, ще помисля, че съм в рая май това е единственото „място”, в което тази среща е възможна… Но при тази „картина” нямам представа защо се страхувам да летя със самолет.

Българското кино е живо, защото…

Има минало.

Имате 200 милиона долара, за да направите филм, какъв ще бъде неговият жанр и сюжет?

Защо не трябва да се прави филм за 200 милиона долара”.

Кой актьор/актриса бихте поканили за главната роля?

Всички онези, които не биха се снимали във филм за 200 милиона долара.

На кой литературен, филмов или театрален герой се оприличавате?

Все още не съм се „прочел” или „гледал”. (А и след среща с всеки литературен, филмов или театрален „герой” ако „са” изкуство вече би трябвало да съм различен)

Българската музика е жива, защото…

Търси „настоящето” си.

Ако можехте да изберете една песен, която да слушате до края на живота си, коя би била тя?

Вече в Рая ли съм? Защото идеалното е хоризонт, а не преживяване. (What a wonderful world на Louis. И пак ще ми липсва Окуджава, настройващ китарата си. Нали Ви казвам Раят има проблем с мен).

В кое населено място с удоволствие бихте се загубили?

„Загубих се” никога не свързвам с „пространство” и „място”. „Намирам се” също. А пък и още Омир беше разбрал, че смисълът на пътешествието е в завръщането.

Любимите Ви места в онлайн пространството са?

Онези, в които диша „офлайн”-животът.

Любимите Ви места в офлайн пространството са?

Село Делчево. (в което не съм бил)

Как бихте прекарали деня си, ако разберете, че е последният от живота Ви?

Както всеки друг. (от години живея „последния си ден”)

Какво бихте казали на 10-годишното си аз?

Не бързай ще живееш прекалено дълго”.

А на 90-годишното си аз?

Бърза ли? Или живя прекалено дълго?”

Вашето предизвикателство в професионален план е?

Не живея „през професия”. „Професионализмът” трябва да стои на окачалката до вратата за изход. И вход.

Имате ли нереализирана мечта, за която винаги ще съжалявате? Каква е тя?

Да имам още едно основание да кажа „Имах мечта”.

С какво си оправяте настроението в лош ден?

С „А утре?”. Или мисълта за приятел, пиещ бира, докато чете и се усмихва.

Ако бяхте суперзлодей, щяхте да желаете унищожаването на света, защото…

Ако бях суперзлодей, щях да оставя света да съществува, какъвто е.

Коя вещ бихте спасили, ако в дома Ви избухне пожар?

Един „външен” хард-диск. (в него са книгите, които съм издавал не говоря за моите, книги, които обичам да препрочитам, разкази в снимки и картини, кореспонденция с хора, без които не бих бил същия). Всичко друго важно е отчетливо „вътре”. Не в диска.

Ако откриете нов елемент от химичната таблица, как бихте го кръстили?

На някого, когото искам да срещна. Два пъти „ако”…

Какво би било Вашето индианско име?

Танцуващият с премълчаното”.

Какво бихте си сготвили, ако разполагахте с 5 лева за продукти?

Зависи от човека, за когото ще готвя. (никога нищо не „готвя” за себе си)

Нека разменим ролите за малко: задайте ни въпрос!

За какво сте? (и това не е „отрицание” всеки ден „чувам” поне по веднъж реплика, произнесена с гласа на Крикор Азарян: „За мен не е важно как живее човек, а за какво живее…” И всеки ден е отговор).

С кого бихте искали да прочетете интервю при нас?

Георги Гаврилов. Другото, което веднага бих прочел, вече съм го чел. При вас…


Интервюто проведе Вяра Желязкова.

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to