LIFE

draft – списанието за гонзо журналистика, която руши статуквото

01.12.2018

Страниците са тенденциозни към по-литературното, художествено звучене. draft без да иска се вдъхнови повече от абстрактното, съответно за актуалности автоматично не остана място. Всеки брой си краде по една тема, размишлява върху нея и после я пуска обратно в пространството.

Странно, но „чакам“ изпревари останалите теми. В един момент думите чакам и откачам започнаха да си приличат твърде много. Тогава списанието се оказа готово …

draft е дело на трима студенти по журналистика. Огнян Цветков, Константин Николов и Георги Александров са само трети курс (специалност „Печатна и агенционна журналистика“ в СУ „Климент Охридски“), но вече могат да се похвалят с пилотен брой на своето авторско списание. Всъщност не знам дали те самите ще искат да се хвалят, но ние можем да ги похвалим за смелостта.

draft няма претенции да бъде категоризирано като строго литературно или публицистично издание. То няма претенции за нищо строго или категорично. Изобщо draft повече излиза, отколкото влиза в някакви жанрови и тематични рамки. Нещо като гонзо-журналистика, нещо като old-school звучене, нещо като художествени текстове. Джиджи, Папа и Герак (псевдонимите и имената горе не съвпадат, няма да пояснявам кой прякор на кого е) се стремят към нещо като оригиналност и абсолютна откровеност. Всъщност не знам точно към какво.

Понеже не знам още доста неща, а чакането не ми е присъщо, бързах да получа отговори и да видя списанието. Оказа се много лично и актуално. Актуално, не защото обсъжда конкретни събития от деня, а защото описва и осмисля действителността от гледната точка на младите хора днес, тук и сега. Скоро всички ще можете да го видите и да се запознаете лично с авторите. Подробности четете в интервюто.

За да влезе в нестандартния ритъм на draft, „Под Моста“ ще зададе възможно най-кратките въпроси на тримата автори. Ще им бъдат зададени и доста лични въпроси. Това списание е до голяма степен (потребност от) себеизразяване. Струва ми се, че за разбирането на draft трябва да се познават авторите му. Приятно запознанство с момчетата и тяхната чернова.

Ивана Хиткова: Къде и кога се роди идеята?

Папа: Аз научих за идеята в един бар. Бяхме с момчетата и те ми казаха „Искаш ли да правим списание, ние вече сме говорили за това?“ Беше някъде в началото на тази година. (След кратка справка помежду си, стигнаха до извода, че е било през март.)

Джиджи: Къде… ами на една пейка на „Седмочисленици“, където за съжаление си прекарахме детството. В един прекрасен следобед в края на февруари. Нямаше никаква романтика, не бяхме пияни, не беше дори вечер, просто с Герак пиехме кафета и си говорехме. Всъщност стигнахме до извода, че хората на нашата възраст нямат какво да четат. И след като нямаме какво да четем – защо да не си направим.

А къде и кога ще можем да намерим draft?

Герак: Пилотният, безплатен брой ще може да се намери около началото, или по-скоро средата, на месец декември. Ще бъде разхвърлян на някакви готини места из София.

Джиджи: Повече информация за кога и къде може да се намери на фейсбук страницата ни – DRAFT, с главни букви или @draftmagg. Наблягаме и на новините в инстаграм – @draftche.

 Какво… (прекъсват ме)

Папа: Чернова.

Джиджи: Да, draft е чернова. Много е важно да се уточни, че draft идва от английски език и означава чернова. Защото това всичкото е един експеримент.

Папа: Експеримент, няма нищо задължително, нищо на всяка цена. Ние затова и не си слагаме имената във самите текстове, а само на корицата на списанието. draft е пълна свобода.

Герак: Готино е, защото си пишем истинските имена в съдържанието, а после подписваме самите текстове с псевдоними. И така реално тези, които не ни познават лично, не знаят кой кой е. Смисълът е да има малко или много „ние“, а не „той, той и той“.

Папа: И все пак, в крайна сметка, когато правиш нещо, ти трябва да застанеш с името си зад това нещо. Още повече когато го издаваш. Свързано е с отговорност на първо време. Така че ние имаме тази отговорност, но не искаме на всяка цена текстовете да се свързват с определено име.

Джиджи: Не е в имената ни смисълът. Не е важно кой го е писал, важно е какъв е самият текст. Смисълът е да има думи и текстове, а имената са само от куртоазия. И за да няма пристрастия. Естествено, всеки има изразен стил и то доста осезаем при това. Но който не се е оказвал по-близо до нас, реално не знае кой е Джиджи, кой е Герак и кой е Папа. А какъв беше въпросът?

Kакво е за вас draft?

Герак: draft за мен е съдба.

Джиджи: За мен draft е досада. (смее се) Любов. Най-вече любов.

Папа: Знам ли, приятелство. Това, че сме се събрали тримата и сме го направили.

Джиджи: От любов. И за любовта, в нейното име.

Как финансирахте draft?

Герак: От закуски.

Джиджи: Бачкахме и си го платихме. Финансирахме си го абсолютно и чисто сами, поради простата причина, че искахме да избегнем наличието на реклами. Или поне реклами в конвенционалния смисъл на това понятие. Но ще видим това докъде ще ни доведе, защото може да ни свършат парите и цялата тази интрига да приключи. Тогава ще трябва да си продаваме телата на улицата.

Герак: Те реално вече ни свършиха парите. Но за сега – без реклами в броя.

Кой ви помогна за разпространението?

Джиджи: Получихме страшно много помощ. Ние сме, така да се каже, социални… изроди. И хората, които са ни близки, много ни обичат, по някаква странна причина. Съответно имаме огромна верига от контакти на всякакви места. Става въпрос за хора от счетоводители до проститутки. И тази амалгама от личности всъщност прави draft достъпен и го разпространява. Не сме свързани нито с Lafka, нито с книжарниците засега, макар че имаме местенца (респ. книжарници), където ще може да се намери. Но основно хората правят draft, те го разпространяват и то е за тях.

Папа и Герак: Всичко е лична инициатива. От това да го направим, до това бройките да стигнат до хората.

Нещо за размера, тоест формáта, да кажете?

Джиджи: Оказа се, между другото, че размерът бил от значение всъщност. Наскоро разбрах, че има една А-точка, до която може да се стигне само с определен размер. Но ние понеже сме скромни, списанието е само 40 страници. Като за пилотен брой е окей, а по-нататък смятам, че можем и повече.

Герак: Освен обемът, който е 40 страници, формáтът е албумен, т.е. пейзажен. С хубави landscape изображения. Има както дигитални, така и лентови снимки, направени от Виктория Петрова и Ива Григорова.

Папа: Да, по-различен е формáтът. Поне аз досега нищо такова не съм виждал. В крайна сметка искахме да се различим. Като концепция, като съдържание, като възприятие. Искахме да бъде различно като го четеш, докосваш, разгръщаш, миришеш, целуваш…

Джиджи: Формáтът реално позволява на читателя да се концентрира не само върху текста, но и върху изображението. Въпреки, че имаме някои критики към качеството, снимките са акцент и са също толкова важни, колкото текстовете.

Продължава на следващата страница…

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Карина Николова‘Cigarettes after sex’ – саундтрак за всички пеперуди в корема, които още ни лежат на сърцето21.06.2016

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE