“— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от…фантазии, за да понасят живота?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.”

Магията витае навсякъде около нас, като понякога дори самите ние се оказваме изворът на нейния вълнуващ събитиен поток.

Срещаме я под формата на мляко с канелени бисквити, които очакват Белобрадия старец, макар и бартерът “втвърдено тесто – подаръци” да не е особено честен и теоретично обоснован. Неочаквано тя се смесва с блаженството на вярата, която ни кара да сме сигурни, че сладолед може да се яде, като същевременно внимателно гризем дъното на фунийката, без съдържанието да стане жертва на гравитационните сили. Докато в един момент детството нe изтече от отхапания край и така ни остава само сладкият лепкав спомен на върха на езика и пръстите ни. Изведнъж започваме да вярваме, че сме твърде пораснали, дори за да си купим сладолед. А за съжаление се оказва, че “Свободни сме само в мечтите си. През останалото време се нуждаем от заплата.”

И тогава с тази заплата имаме възможността да си купим магия. От онази другата – книжната. На нейните страници откриваме свободата да се разхождаме в Библиотеката на Невидимия университет, където едно “Уук!” е достатъчно, за да разберем какво точно има предвид Библиотекарят. Именно той ни показва, че освен в реалния свят, във фантастичния също съществуват злощастни инциденти, които могат да те превърнат в маймуна, но въпреки това да продължаваш да владееш ситуацията. И за да отдъхнем след тежкия ден, може да седнем на маса с Ульо Гламав и цялата дружина Нак Маг Фигъли и да жулим домашна скоросмъртница, макар че на другата сутрин, със сигурност, ще ни се иска да си махнем чутурите.

В този магичен свят успяваме да срещнем дори Смърт, който винаги включва Caps Lock–a, някак за да ни напомни, че за разлика от хората, мъдростта е безсмъртна, а ехото ѝ е повеят на неписан житейски урок. Сред думите-послания и нижещите се редове царуват симетрията и спокойствието, което все пак понякога е нарушавано от Гилдията на убийците. Но за да се върне хармонията в света, Сам Ваймс и Нощната стража са винаги готови да се отзоват. Винаги, освен в 18:00ч., когато Командирът трябва да си бъде вкъщи, за да чете на малкия Сам – “Къде е моята крава?”.

И за да обрисуваме докрай идеалистичната представа за един магичен свят, трябва да отбележим, че в него никога няма да останеш гладен, както душевно, така и… стомашно. Все пак Готварската книга на Леля Ог е винаги под ръка, което не важи за някои от екзотичните продукти в рецептите като: крила от прилепи, 4 тлъсти плъха и арсеник на вкус. Но какво пък, понякога можем да си позволим да живеем на ръба.

Пък надникнем ли отвъд ръба, ще се срещнем с дълбокия поглед на Великата А’Туин, на чийто гръб четирите слона крепят Света на Диска, носещ се из безкрайната звездна шир. Абсолютно същата шир и свят, родени от сър Тери Пратчет, за да внесат малко смях, примесен с философия и фантазия, и някак за да понесем по-лесно живота. Същият този сър Тери Пратчет, който днес щеше да празнува своя 69-ти рожден ден, но срещата му с Говорещия с главни букви, го възпрепятства да посрещне празника сред нас. Все пак оставаме с надеждата, че някъде там, може би в Анкх-Морпорк, се вдигат чаши в негова чест, а леля Ог дори отваря шише, вонящо на “ябълки и щастлива мозъчна смърт”.

А ние? За нас остава опиянението от дремещи между кориците слова на магично-комичен екзистенциализъм, в който да открием не само смеха, но и да си позволим да се потопим в обаятелния свят на безбрежната фантазия. И пътувайки на крилете на собственото ни въображение, погледът ни да улови и вкуси хоризонта, защото както Пратчет пише, има “Толкова много вселена и толкова малко време”.

Честит рожден ден, сър. Благодарим Ви и се надяваме някой ден отново да се срещнем, макар и в някоя друга вселена. А дотогава “— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО!”