Търпеливо чаках „Тирза” да започне. Не знаех какво да очаквам. Всъщност очаквах да не ми хареса. Това заглавие беше най–непознато за мен от всички в програмата на Cinelibri 2016. Не бях чувала за Арнон Грюнберг, не бях чувала и за романа му. Реших да не се запознавам с автора и книгата предварително, а да отида и да се надявам изненадата да бъде приятна. И докато нервно гледах часа, пред мен се настани трио две жени плюс мъж на средна възраст. Изненадващо едната жена извади от дамската си чанта бутилка червено вино и три пластмасови чаши, докато изразяваше възхищението си от „прекрасния” Колин Фърт и невъзмутимо продължиха да обсъждат „Геният”.
Без почти никакво закъснение младо момиче застана зад микрофона и ни благодари, че сме тук. Не сметна за нужно да каже името си и съвсем набързо ни запозна с биографията на автора. Сред нас беше и преводачката на „Тирза” – Мария Енчева, която е превела и дебютната книга на писателя “Blue Mondays” (очаквайте съвсем скоро на български от „Колибри”). Дойде ред и на самия Арнон Грюнберг да каже няколко думи. Буквално няколко. Оказа се, че не е имал никакво участие в създаването на лентата. Режисьорът Рудолф ван ден Берг му е предложил да напише сценария, но Грюнберг отказал, защото според него един писател не трябва да пренаписва текстовете си. Авторът сподели, че с „Тирза” е искал да покаже другата страна на любовта. И то любовта между родител и дете.
За радост на тези като мен, той не ни разкри нищо друго от сюжета. За финал сподели, че има сцени от филма, които много му харесват, но и такива, които не са го впечатлили. Речта му беше неочаквано кратка, но наскоро чух, че хубавата реч била кратката. За съжаление на всички гости, писателят остана само да даде автограф на желаещите и веднага след това си тръгна. Въпреки това Грюнберг ме спечели и определено искам да прочета “Blue Mondays”, която е сравнявана с една вечна книга – „Спасителят в ръжта”. Дано холандците да не са на принципа „нашето е най–хубаво” и романът да е наистина стойностен.
„Тирза” ме изненада приятно. Филмът беше всичко, което американците си представят когато чуят европейско кино. Лентата беше интересна, а развръзката – меко казано неочаквана. Историята показва до какво води маниакалната любов и на какво е способен един баща, щом става дума за децата му. Имаше доста странни моменти, ненужно голи жени и нереални диалози, в които Тирза весело подскачаше около баща си, питайки го кой трябва да отнеме девствеността ѝ. Подобни сцени вероятно бяха нужни, за да може публиката да придобие представа колко близки са двете момичета с баща си, макар и на моменти да беше малко прекалено. Препоръчвам ви да гледате филма, дори само за да се насладите на прекрасното нощно небе на Намибия, което накара цялата публика да ахне.
Второто издание на единствения кино-литературен фестивал у нас приюти 20 заглавия – 10 национални премиери и една световна. Фредерик Бегбеде, Арнон Грюнберг, Иржи Менцел и Катрин Бернщайн бяха специални гости на фестивала. Зрителите на Cinelibri имаха и удоволствието първи да видят „Геният” на Майкъл Грандейдж. Надявам се Cinelibri да се завърне и през 2017 с нова порция интересни заглавия и да се превърне в традиция за културния живот в България, защото подобни фестивали са нужни, за да имаме възможност да видим нещо различно от най-популярните блокбъстъри.
И макар много хора да смятат, че филмите често „убиват” книгите, седмото изкуство всъщност има силата да съживява думите от белите листи… „Защото литературата осмисля живота, но киното го омагьосва!“
Автор: Дарина Христоскова







